Решение № 97 от 06.04.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002901307 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. А. и А. А. А. срещу решение № 28 от 11.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 478/2024 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, в частта, с която е потвърдено решение № 693 от 23.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1046/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, в частта, с която са отхвърлени предявените от А. А. А. и А. А. А. искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на „Застрахователна компания Лев инс“ АД да заплати на всеки о т ищците сума над присъдената такава от 150 000 лв. до 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща А. А.ев А., настъпила на 27.05.2021 г. в резултат на ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника.

В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е определил справедлив размер на дължимото на всеки от тях обезщетение за претърпените неимуществени вреди, 1 причинени от настъпила при пътнотранспортно произшествие смърт на техния баща, тъй като не е взел предвид всички доказани в производството факти, които са от значение за това съгласно чл. 52 ЗЗД. Той не е съобразил установената от свидетелските показания силна емоционална връзка, съществувала приживе между всеки от ищците и починалия им баща, която е основание за присъждане на по-висок размер на дължимото обезщетение за възмездяване на търпените от тях вреди.

Касаторите считат, че определеният от въззивния съд размер на това обезщетение не съответства и на този, който е присъждан със съдебни решения при разглеждане на сходни казуси. Намират, че въззивният съд неправилно е оставил без уважение тяхното искане, направено в подадената въззивна жалба, за събиране на доказателства, които не са били приобщени към доказателствения материал по делото пред първата инстанция поради допуснато от окръжния съд процесуално нарушение. В резултат на това са останали недоказани всички факти, имащи отношение към определяне на интензитета на търпените неимуществени вреди, чието обезщетяване се иска.

Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения да ги представлява адвокат в касационното производство по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Ответникът по касационната жалба „Застрахователна компания Лев инс“ АД заявява, че въззивното решение в обжалваната част е правилно. Счита, че въззивният съд е отчел всички обстоятелства, които се установяват от събраните по делото доказателства и са от значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди по правилото на чл. 52 ЗЗД. Това са възрастта на починалия, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила неговата смърт, възрастта на децата му към деня на настъпването на смъртта, съществувалите приживе отношения между всяко от децата и починалия, както и стандарта на живот в страната.

Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба и прецени данните по делото, в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото исково производство са субективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ, предявени от всяко от увредените лица А. А. А. и А. А. А. срещу „Застрахователна компания Лев инс“ АД, което застрахователното дружество е страна по сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на моторното превозно средство /МПС/, за което е сключена застраховката. С оглед частта от решението на въззивния съд, която се обжалва с подадената 2 касационна жалба, делото по тези искове е висящо пред касационния съд само за част от размера, до който те са предявени - всеки от исковете е висящ за сумата над 150 000 лв. до 200 000 лв.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд – Бургас е приел, че в производството се установяват всички елементи от фактическия състав, при който възниква деликтната отговорност на водача на лекия автомобил, в който е пътувал бащата на ищците А. А.ев А., за настъпилото на 27.05.2021 г. ПТП, в резултат на което посоченият пътник е починал. Счел е, че по делото е доказано, че за МПС-то, управлявано от виновния водач, е имало сключена с ответника задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е била действаща към деня на произшествието. Въззивният съд е направил извод, че ищците са претърпели неимуществени вреди от смъртта на техния баща, като за да определи какъв размер на обезщетение им се следва за тяхното възмездяване, е отчел, че към датата на загубата на своя родител А. А. е бил на 12 години, а А. А. на 10 г., че всеки от тях е преживял душевни болки и страдания от настъпилата смърт с много висока интензивност, че между всеки от двамата сина и починалия приживе е била изградена силна емоционална връзка на обич и уважение, като бащата е бил единственият родител, който се е грижил за двете деца. В същото време съдът е взел предвид и това, че от показанията на разпитания по делото свидетел, който е дядо на ищците, се установява, ч е изпитваните от всеки от тях страдания от загубата на баща им с времето са отслабнали, като две години и половина след събитието те вече се чувстват нормално, продължили са да ходят на училище. Съобразил е, че още докато баща им е бил жив, децата са живели, освен с него, и със своята баба и дядо, които са помагали за тяхното отглеждане, като тези лица продължават да се грижат за тях и след смъртта на бащата.

Въззивният съд е приел, че след като исковата молба, по която е образувано делото, е подадена със съгласието на майката на ищците, те са възстановили връзката помежду си. Отношенията на децата с майка им и с техните баба и д я д о им помага да преодолеят силните негативни емоции от загубата на своя баща. Въз основа на посочените факти въззивният съд е счел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от всеки о т ищците неимуществени вреди възлиза на сумата от по 150 000 лв. В решението е направен и извод, че по делото не е доказано, че починалото лице със своето поведение по пътуване в автомобила без поставен предпазен колан е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради което не е налице основание за намаляване на дължимото на ищците обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С оглед на съвпадението на изводите на възивния съд с тези на съда от първа инстанция, обжалваното решение е потвърдено.

С определение № 3059/ 31.10.2025 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационното обжалване на въззивното решение в обжалваната му част на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на 3

ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса: Как следва да се прилага от съда принципът на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, и какви са критериите, които трябва да бъдат съобразени при определяне по справедливост на размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от деликт, в хипотезата на предявен пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

По поставения въпрос има формирана съдебна практика. Това е задължителната практика, обективирана в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС /ППВС № 4/1968 г./, както и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, която е обективирана в много на брой решения, сред които са и следните: Решение № 242/12.01.2017 г., постановено по т.д. № 3319/2015 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 17 от 16.01.2025 г., постановено по т.д. № 1808/2023 г. по описа на ВКС, I I т.о., Решение № 1 от 26.03.2012 г., постановено по т.д. № 299/2011 г. по описа на ВКС, II т.о. и Решение № 50104 от 23.02.2023 г., постановено по т.д. № 1689/2021 г. по описа на ВКС, II т.о. В ППВС № 4/1968 г. са дадени задължителни указания по прилагане на нормата на чл. 52 ЗЗД от съда при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане, като е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на тази разпоредба не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обстоятелства при търпени от едно физическо лице вреди от смърт на негов близък са моментът на настъпване на смъртта, възрастта и общественото положение на пострадалия, отношенията между починалия и лицето, на което са причинени вредите, които се иска да бъдат обезщетени. В практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, наред с общите критерии, изброени в ППВС № 4/1968 г., следва да се отчита и общественото разбиране за понятието „справедливост“ на определен етап от развитието на обществото, което се прави въз основа на конкретните обществено-икономически условия в страната към момента на настъпване на увреждането, като за ориентир за това служат и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към този момент. В цитираната практика се посочва също, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е длъжен както да посочи обстоятелствата, които са релевантни за това, но също така да направи оценъчен извод как те влияят на интензитета на търпените вреди. Настоящият съдебен състав споделя изцяло разрешението на правния въпрос, дадено в цитираната практика.

4

По основателността на касационната жалба:

С оглед частта от въззивното решение, която се обжалва с касационната жалба и заявените в нея оплаквания, единственият спорен въпрос, по който касационният съд следва да се произнесе, е този за справедливия размер на дължимото на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от смъртта на техния баща А. А.ев А., настъпила при пътното произшествие.

За да бъде определен този размер трябва да бъдат съобразени всички обстоятелства, които са доказани по делото и са относими към общите и специфичните критерии, които се вземат предвид при прилагане на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, както бяха изяснени при отговора на правния въпрос. Първото от тях е, че починалото при ПТП лице А. А.ев А. е баща на ищците А. А. А. и А. А. А.. От значение е и това, че към датата на настъпване на смъртта починалият е бил на възраст от 32 години, а неговите деца са били малолетни – А. А. е бил на 12 години, а А. А. е бил на 10 години. Следва да бъде отчетено и това, че от показанията на разпитаните по делото свидетели А. Асенов и Надежда Тодорова, които изнасят пред съда факти, които са възприели непосредствено, се установява, че приживе между всеки от ищците и починалия им баща е била изградена силна емоционална връзка на обич и уважение, че те са живели заедно, че бащата се е грижил за своите деца, както и че децата са преживели силни емоционални страдания при неговата смърт. От показанията на свидетеля А. Асенов се доказва и това, че бащата е бил единственият родител, който е полагал грижи за ищците от момента, в който те са били на възраст около една-две години, тъй като майка им е спряла да поддържа връзка с тях след раздялата с бащата. Всички тези обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, но той не е оценил правилно тяхното значение за интензитета на търпените от ищците неимуществени вреди, което е довело до определяне на занижен размер на обезщетението, дължимо за тяхното възмездяване. Изградената пълноценна емоционална връзка между всеки о т ищците и техния баща означава, че с неговата смърт те са загубили безвъзвратно моралната подкрепа и обич, която той им е давал приживе. Тази загуба е настъпила, когато те са били на възраст, в която са били изцяло зависими от ежедневните грижи на своя родител за формирането им като личности, както и за задоволяване на материалните им потребности. Фактът, че бащата е бил единственият родител, който е полагал грижи за децата, е основание да се приеме, че неговото присъствието в процеса на тяхното израстване е било с по-голяма значимост от това, което той би имал, ако грижите бяха осъществявани от двамата родители, поради което неговата загуба създава по-големи липси за тях и оттам търпени от тях страдания са с по-висо к а интензивност. Значението на загубата на единствения родител, който е полагал грижи за малолетните ищци, не се променя от това, че за тях са се грижили и техните баба и дядо, които към момента продължават да ги отглеждат, 5 което се установява от разпита на свидетеля Асенов. Обичта на бабата и дядото към децата и грижите, които те полагат за тяхното възпитание, не могат да заместят емоционалната обич и привързаност, която децата са получавали от своя баща.