Решение № 316 от 10.11.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Видин, 10.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вероника В. Станкова при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Административно наказателно дело № 20251320200915 по описа за 2025 година Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „ВАНЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление –гр.КАРНОБАТ, обл.БУРГАС, представлявано от управителя си-И. Д. К., чрез адвокат М. К.-АК-БУРГАС против ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8505383371 на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА

ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя за нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева .

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.Същият не се представлява от редовно упълномощен процесуален представител представлява.Постъпило е становище с развити доводи за отмяна на атакуваният ел. фиш от редовно упълномощения процесуален представител.Претендират се разноски.

Административно наказващият орган- редовно призованне се явява.Постъпило е писмено становище,като се развиват доводи за потвърждаване на електронният фиш.Претендират се разноски.

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от 1 фактическа страна следното:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

ЕФ е издаден затова, че на 25.05.2022г. в 15,51 ч. е установено нарушение с ППС-влекач, с техническа допустима максимална маса 20500,брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5 с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000, в община Видин, за движение по път I-1км. 7+594, с посока Нарастващ километър, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1,т.2 от ЗП, тъй като за същото няма валидна тол декларация за преминаването или валидна маршрутна карта.

В случая видно от обжалвания ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ е, че не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението.Така както е описано само с технически параметри не става ясно дали действително нарушението е извършено на територията на ОБЩИНА –ВИДИН.Не става ясно и посоката на движение на превозното средство.

Липсват доказателства по АНП, от които да е видно, че техническото средство, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП дали е било технически изправно.

По делото са представени снимки на клип при заснемане на превозното средство, от които обаче не става ясно къде е заснето същото.На първата от тях не се вижда самото превозно средство, а само рег. номер, а на втората се вижда превозно средство без регистрационен номер.

Освен това електронният фиш е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата, каквото е вмененото нарушение на жалбоподателя.Липсва ясна и точна фактическа обстановка на извършеното деяние, както и място на същото.

Не става ясно кога е извършено вмененото на жалбоподателя деяние и кога е издаден ЕФ, за да може да бъде проследен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, който е императивен и обвързва АНО да издаде съответния ЕФ в шестмесечен срок, в противен случай е длъжен да прекрати производството.

2

Агенция „Пътна инфраструктура" е допуснала съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не описала в какво точно се изразява изпълнителното деяние, за да бъде подведено под претендираната за нарушена правна норма.

Ето защо съдът възприема доводите развити в жалбата за неспазване на процесуалните правила. Допуснато е неотстранимо процесуално нарушение от първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.

Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че отклонение от общото правило за протичане на административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка е развита в разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато нарушението е установено и заснето от електронната система по ч.л. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен/ орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

Горното извежда извода, че ангажирането на административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.

Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората 3 санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 106, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.

За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред — със съставяне на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал.

3б от ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление, наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на възражение и евентуално — оспорване на фактическите констатации на контролните органи.

Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е бил издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато съществено процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че да обезсмисли разглеждането на спора по същество.

Не на последно място е изтичането на абсолютната погасителна давност на претендираното нарушение.

Абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81, ал.3 от Наказателния кодекс /НК/.

От препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН следва, че в административно-наказателното производство се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидена в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. Разпоредба на чл. 11 от ЗАНН препраща по въпросите на обстоятелствата, изключващи отговорността, да се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. Съдът счита, че ЗАНН не съдържа разпоредби относно давността за 4 погасяване на административнонаказателното преследване, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл. 81 ал.3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността /по аргумент от чл. 24 ал.1 т.3 от НПК и Тълкувателно решение № 112 от 16.12.1982г. по н.д. № 96/82г. на ОСНК/, то при липса на съответната уредба в ЗАНН / в ЗАНН липсва уредба именно на такава абсолютна давност, при изтичането на която и при образувано вече административно-наказателно производство, да се преклудира възможността на държавата да ангажира отговорността на дадено лице за извършено от него нарушение/, следва този правен институт да бъде прилаган и в административнонаказателното производство. Институтът на абсолютната погасителна давност няма своята изчерпателна уредба в чл. 82 от ЗАНН, където е уредена единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не и абсолютната погасителна давност за наказателно преследване. Следователно трябва да се приложи нормата на чл. 81, ал. 3 от НК.

Така както са предвидени давностни срокове за погасяване на наказателното преследване по отношение на наказателноотговорни лица при изтичането на определен срок за деяния, които са с висока степен на обществена опасност и законодателя е определил като престъпления.

Изключването на възможността да се погасява по давност преследването по отношение на лица, извършили административно нарушение би съставлявало дискриминационно третиране, което не е предвидено изрично в закон и няма основание в неговата логика.

Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния чл. 80 от НК.

Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (преди изменението от ДВ, бр. 26/2010 г.), гласи, че във всички останали случаи, извън случаите на предвиждано наказание “лишаване от свобода”, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на две години. Новият текст на чл. 80, ал. 1, т. 5 (ДВ, бр. 26/2010 г.) предвижда по-дълъг срок, поради което, на основание чл. 2, ал. 2 НК, следва да намери приложение законът, който е 5 по-благоприятен за дееца, а именно: този, предвиждащ по-кратък срок. При условията на чл. 81, ал. 3 от НК, към изтеклия срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (преди изменението от ДВ, бр. 26/2010 г.) след прибавянето на една втора се получава срок, равен на три години, след изтичането на който наказателното преследване се погасява по давност. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича абсолютната давност за наказателно преследване.

Датата на извършване на нарушението, отразена в ЕФ е 25.05.2022г.

Не е ясно кога е издаден ЕФ.Към 25.05.2025г., са изтекли три години от извършване на нарушението, т.е. наказателното преследване е изключено по давност.

Искането за разноски от страна на жалбоподателя следва да бъде уважено с оглед изхода на делото.Налице е пълномощно с договор за правна помощ, с разноски в размер на 550/петстотин и петдесет/ лева, заплатени в брой при подписване на договора.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2,т.1 и чл. 63д, ал.1 и 2 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ „ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ №8505383371 на АГЕНЦИЯ“ПЪТНА ИНРАСТРУКТУРА“, с който на жалбоподателя- „ВАНЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление –гр.КАРНОБАТ, обл.БУРГАС, представлявано от управителя си-И. Д. К. за нарушение на чл.

102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал.2,т.3 във вр. с чл. 179, ал.3б от ЗДвП е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 2 500 лева .

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ“ПЪТНА ИНРАСТРУКТУРА“-СОФИЯ да заплати на „ВАНЯ ТРАНС“ ООД, ЕИК:***********, със седалище и адрес на управление –гр.КАРНОБАТ, обл.БУРГАС, представлявано от управителя сиИ. Д. К. сумата от 550/петстотин и петдесет/ лева, изразходвана за адвокатско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД6 ВИДИН по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Видин: _______________________ 7