Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 30.12.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
1454/2022
Подписан
30.12.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 386 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 225, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 225, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 226, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 30, ал. 3 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1681 гр. Варна, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Константин Д. Иванов

Членове:Мая Недкова

ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Доника Здр. Христова в присъствието на прокурора С. Ив. Д. като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501454 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. К. Н. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 260100/17.02.2022 год., постановено по гр. дело № 3982/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите, с които:

1) е отхвърлен, предявен от Б. К. Н. от гр. Варна срещу М. С. Р. от гр. Варна по реда на чл. 386 ГПК, иск за осъждане на ответницата да му заплати, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата от 4500 лева, представляваща 1 / 2 от предоставена му в дарение сума, цялата в размер на 9000 лева, съгласно договор от 01.05.2014 год., която сума е послужила за самоучастие, т. е., встъпителна вноска за закупуването на съсобствения делбен имот – апратамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. В.В., блок № 53, вх. 1, ет. 5, ап. 14, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна и за покриване на разходите по неговото прехвърляне и придобиването му от страните;

2) е отхвърлен, предявен от Б. К. Н. от гр. Варна срещу М. С. Р. от гр. Варна по реда на чл. 386 ГПК, иск за осъждане на ответницата да му заплати, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата от 4500 лева, представляваща 1 / 2 от предоставена в дарение на ищеца от неговата майка И. П.а сума, цялата в размер на 9000 лева, послужила за погасяване на част от ипотечния кредит, изтеглен от съделителите К. Н. и М. Р. за закупуване на делбения имот – апратамент, находящ се в гр. Варна, ж. к. В.В., блок № 53, вх. 1, ет. 5, ап. 14, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна;

3) Б. К. Н. от гр. Варна е осъден да заплати на М. С. Р. от гр. Варна, на основание чл.

346, ГПК, вр. с чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата от 15 272, 55 лева, представляваща изплатена от М.

Р. по разплащателна сметка с IBAN № BG23TTBB94001526725652 част от погасителни вноски по Договор за кредит № 1408/22.07.2014 г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, за периода 15.08.2014 г. – 17.02.2020 г.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от въззивника части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при 1 допуснати нарушения на процесуалните правила, които обощено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, до необсъждане на събраните по делото делото доказателства в съвкупност и в тяхната взаимна връзка, в резултат на което решението е и необосновано.

По отношение на заявените от съделителя Б. Н., настоящ въззивник, претенции за уреждане на сметки между съделителите, неправилно и в нарушение на процесуалните правила (чл. 180 ГПК) не са зачетени двата договора за дарение – от 01.05.2014 год. и от 21.09.2017 год. – за дарени на ищеца от майка му И.Б. П.а парични суми и не са обсъдени и във връзка с останалите събрани по делото доказателства и по- конкретно с показанията на ангажираните от въззивника Б. Н. свидетели, които безспорно установяват, че сумите са дарени на съделителя Б. Н. и както и за какво са изразходвани, както и със заключението на ССчЕ, от което е установено, че на 13.06.2014 г. (непосредствено след даряването на сумата от 9000 лева) от К. Н. П. е извършено захранване по сметката, която е обслужвала изтегления ипотечен кредит, със сумата от 7000 лева. Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд, че сам по себе си факта на теглене на парични суми с дебитна карта не било в състояние да обоснове извод, че конкретните транзакции са внесени по сметката на М. Р., като не е съобразено, че сумите, които са теглени от дебитната карта съвпадат с тези, които са внесени в сметката, обслужваща ипотечния кредит, както по размер, така и по дати, като времето на внасяне на сумата съвпада с времето на заличаване на ипотеката върху имота, собственост на родителите на ищеца Б. Н., който е бил ипотекиран за обезпечение на задължението към банката по тегления кредит за закупуването на делбения апартамент. Не е съобразено също, че М. Р., ответник по заявените от съделителя Б. Н. претенции за уреждане на сметки, не е разполагала с такива суми за погасяване на кредита, с оглед установеното по делото, че в периода 02.10.2014 г. до 22.03.2017 г. тя е получавала обезщетение за временна неработоспособност и майчинство, а възнаграждението, което е получавала през останалото време, е било близко до минималното.

По отношение на решението в частта, с която е уважен предявения от М. Р. против въззивника иск за уреждане на сметки за сумата от 15 272, 55 лева, решението също е неправилно. Не е съобразено, че към момента на закупуване на имота и сключването на договора за банков кредит страните са живеели на съпружески начала, а по-късно са сключили брак и са били в брак през по-голямата част от процесния период, поради което и средствата, платени по договора за кредит, следва да се разглеждат като такива със семеен характер. На М. Р. биха се следвали само половината от вноските по кредита, които са заплатени след фактическата раздяла между страните и надвишаващи размера на задължението и, но случаят не е такъв. Освен това не е съобразено и обстоятелството, че ́ през време на брака на страните ищецът К. Н. е работил в Германия и е получавал трудовото си възнаграждение по банков път, а ответницата М. Р. е оперирала с наличните суми по сметката му, включително и за заплащане на погасителните вноски по договора за жилищен кредит, както и за покриване на нуждите на семейството. Поради това и изводът на съда за основателност на предявената от М. Р. претенция по чл. 346 от ГПК вр. чл. 127 от ЗЗД е изцяло неправилен и необоснован.

Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните от съделителя и настоящ въззивник Б. Н. части и за постановяване на друго, с което предявените от него против М. Р. по реда на чл. 346 ГПК претенции за уреждане на сметки да бъдат уважени, а заявената от съделителя М. Р. по реда на чл. 346 ГПК против жалбоподателя претенция за заплащане на сумата от 15 272, 55 лева да бъде отхвърлена. Претендират се и сторените в двете инстанции съдебни разноски.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител, насрещната страна М. С. Р. оспорва жалбата, счита решението в обжалваните от съделителя Б. Н. части за правилно и настоява да бъде потвърдено в тези части.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът Б. Н., чрез процесуален представител, поддържа 2 въззивната си жалба.

В съдебно заседание въззиваемата М. Р., чрез процесуален представител, оспорва въззивната жалба, поддържа подадения писмен отговор.

Първоинстанционното решение в частта му относно способа, по който е извършена делбата на съсобствения апратамент, както и в частта му, с която е отхвърлен иска на М. Р. за разликата над 15 272, 55 лева до предявения размер от 18687, 54 лева, представляваща изплатена по разплащателна сметка с IBAN № BG23TTBB94001526725652 част от погасителни вноски по Договор за кредит № 1408/22.07.2014 г., сключен със „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, за периода 15.08.2014 г. – 17.02.2020 г., не е обжалвано и в тези части е влязло в сила.

Съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването.

С влязло в сила Решение № 261457/30.11.2020 год. по гр. дело №3982/2020 год. по описа на РС- Варна е допусната делба на апартамент, находящ се в гр. Варна, кв. В.В., бл.

53, вх. 1, ет. 5, ведно с принадлежности, съставляващ обект с идентификатор *** по КК на гр. Варна между Б. К. Н. и М. С. Р. при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за всеки един.

В срока по чл. 346 ГПК /с. з. на 20.04.2021 год./ съделителят Б. К. Н. е предявил искания за уреждане на сметки. Навел е следните твърдения, уточнени в съдебното заседание на 20.04.2021 год.:

Апартаментът е придобит от страните на дата 25.07.2014 год. с договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 84/2014 год. на ВнН, за сумата от 66 302, 64 лева, преди сключването на брака помежду им. Сумата от 1 955, 83 лева – част от цената на апартамента - е заплатена по банков път преди сключването на договора по нот. акт № 84/2014 год., а 1 346, 81 лева са заплатени в деня на сключване на договора. Остатъкът от сумата в размер на 63 000 лева е заплатен на продавача чрез изтеглен от страните банков кредит в размер на 63 000 лева, по който страните са солидарни длъжници – ответницата М. С. Р. е кредитополучател, а ищецът – съдлъжник. Твърди, че на 01.05.2014 год. (преди сключването на договора за продажба) е получил по дарение от майка си И.Б. П.а сумата от 9000 лева, от която сума 3 302, 64 лева са заплатени при закупуването на съсобствения апартамент (заплащането на първоначалната вноска от 3302, 64 лева), а с остатъка от сумата (5697, 36 лева) са заплатени разходите по прехвърлянето на собствеността и придобиването на апартамента от страните – нот. такси, включитено и за договорната ипотека върху апратамента, учредена във връзка с отпуснатия банков кредит, местен данък и такса към банката за усвояване на кредита. Подарената на ищеца сума от 9000 лева е била преведена от сметка на баща му по разплащателната сметка на ответницата М. Р., от която сметка е изплащан кредита.

Твърди още, че на 21.09.2017 год. е получил по дарение от майка си И.Б. П.а сумата от 9000 лева, с която е погасено част от задължението на страните по договора за банков кредит и е заличена договорната ипотека върху жилището на родителите на ищеца, учредена за обезпечение на задължението по договора за банков кредит. По отношение на подарената му през месец май 2017 год. сума от 9000 лева, с която е погасено част от задължението на страните по договора за банков кредит, ищецът твърди, че я е внесъл в брой по разплащателната сметка на ответницата М. Р., от която сметка е изплащан кредита.

В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: 1) за осъждането на М. С. Р. да му заплати сумата от 4 500 лева, представляваща 1 / 2 от предоставена в дарение на ищеца сума, цялата в размер на 9 000 лева, съгласно договор от 01.05.2014 год., която сума е послужила за самоучастие, т. е., за заплащане на встъпителна вноска за закупуването на съсобствения делбен апратамент и за покриване на разходите по прехвърлянето/придобиването на апартамента от страните; 2) за осъждането на М. С. Р. да му заплати сумата от 4 500 лева, представляваща 1 / 2 от предоставена в дарение на ищеца от неговата майка И. П.а сума, цялата в размер на 9 000 лева, с която е погасено част от 3 задължението по ипотечния кредит, изтеглен от съделителите К. Н. и М. Р. за закупуване на съсобствения апартамент.

Ответницата М. Р. оспорва предявените против нея искове. Твърди, че такива дарения няма извършвани, а представените от ищеца договори за дарение за съставени са нуждите на процеса; освен това твърденията на ищеца противоречат на представения от самия него писмен договор за дарение от септември 2017 год., в който е вписана сума от 8000 лева.

Счита, че исковете са неоснователни и настоява за отхвърлянето им.

В срока по чл. 346 ГПК /с. з. на 20.04.2021 год./ съделителката М. С. Р. също е предявила искане за уреждане на сметки. Навела е следните твърдения:

Процесният апартамент е закупен преди сключването на брака между страните. За закупуването му страните са сключили договор за жилищен кредит № 1408/22.07.2014 год. с банка „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД – Варна за сумата от 63 000 лева, по който договор двамата са съдлъжници. За обезпечаване на вземането на банката, учредили договорна ипотека върху апартамента – нот. акт № 17/2014 год. по описа на СлВп-Варна. От сключването на договора за жилищен кредит до момента само М. Р. е заплащала погасителните вноски по кредита, като от месец юли 2014 год. до месец февруари 2021 год. включително, е заплатила общо сумата от 37 375, 08 лева и съобразно чл. 127, ал. 2 ЗЗД, Б.