Определение № 100 от 14.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 100 гр. Пазарджик, 14.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. И. като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №

20215200900123 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

От ищеца по настоящото дело Д. П. Д.,чрез пълномощника му адв.П. К. от САК е постъпила молба вх. № 1263/07.02.2023 г. по реда на чл.248 ГПК, съдържаща искане за изменение на постановеното решение в частта му за разноските. С молбата са въведени оплаквания, че съдът неправилно определил размера на дължимото възнаграждение на адвоката за предоставеното безплатно процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв. Не била съобразена актуалната редакция на разпоредбата на чл.7, ал.2, т.5 от НМРАВ, а именно съгласно ДВ бр. 88 от 04.11.2022 г. (в сила от 08.11.2022 г.), действаща към датата на приключване на устните състезания по делото (12.12.2022 г.). Изложени са съображения, че в случая се касаело за процесуална норма, която й характеристика следвало да бъде съобразена към момента на определяне на дължимите разноски. Цитира се съдебна практика на Апелативен съд - Пловдив. Като обобщение се иска присъждане на сумата от 7707,06 лв. с ДДС вместо присъдения с крайния съдебен акт адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал.2 ЗАдв в размер на 4934,68 лв. с ДДС.

В срока по чл.248,ал.2 от ГПК от насрещната страна не е постъпил отговор .

Съдът намира, че искането по чл.248, ал.1 ГПК е подадено в законния срок от легитимирана страна, поради което като процесуално допустимо следва да бъде разгледано.

Молбата се явява неоснователна.

Делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 6/12.01.2023 г., с което съдът се е произнесъл по предявените от Д. Д. срещу ЗК „Лев Инс“ АД искове по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), като е разпределил и отговорността за разноските между страните с оглед изхода на спора и ангажираните от страните доказателства. Прието е, че с ИМ ищецът е претендирал присъждане по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. възнаграждение в полза на процесуалния му представител съобразно НМРАВ с начислен ДДС, поради което при материален интерес от 174 732,63 лв. в полза на адвоката се дължи присъждане на сумата от 4182 лв. без ДДС или 4 934,68 лв. с ДДС, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Основния аргумент, изведен като причина за поисканата ревизия на решението в частта за 1 разноските, е настъпилото в хода на процеса по делото изменение на НМРАВ, съгласно изданието, обнародвано в ДВ бр. 88, в сила от 08.11.2022 г., както и твърдението, че определящите възнаграждението разпоредби на Наредба № 1/2004 г. са процесуални по своя характер.

Процесуалните норми относно присъждането на сторените от страните разноски по делото са инкорпорирани в текстовете на чл.78 ГПК. Разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие за съответната инстанция, доколкото на изменението на подзаконовия нормативен акт изрично не е предадено обратното действие. В тази насока е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК -определение № 782/12.12.2014г. по ч.т.д. № 3545/2014 г., II т.о., Определение № 189/29.05.2014 г. по гр.д. №1024/2014 г. IV г.о.; Определение № 270/24.07.2014 г. по гр.д. № 7159/2013 г. IV г.о.; както и Определение № 534 от 8.12.2016 г. на ВКС по ч.т.д. № 1135/2016 г. и др.

Видно е, че в случая на новите редакции на чл.7, ал.2 от НМРАВ не е придадено изрично обратно действие, поради което и няма как да се приеме, че същите преуреждат заварените правоотношения, възникнали от вече реализирал се в миналото юридически факт, т.е. договори за правна защита и съдействие, сключени преди 08.11.2022 г.

В разглежданата хипотеза представения договор за правна помощ и съдействие (стр.7) е бил сключен на 26.06.2017 г., т.е. далеч преди цитираното изменение на Наредбата. Освен това от ищцовата страна е представен списък по чл.80 ГПК, депозиран от адвоката с молба от 01.07.2022 г. (стр. 586), след която дата пълномощникът въобще не се е явявал в проведените съдебни заседания - на 04.07.2022 г.; 19.09..2022 г.; 07.11.2022 г. и 12.12.2022 г., като единствено е депозирал писмени молби, преповтарящи искането за присъждане на разноските, инкорпорирани в списъка по чл.80 ГПК от 01.07.2022 г., с което съдът се е съобразил при произнасяне на решението.

Предвид на изложените по-горе съображения настоящия състав на съда счита, че не са налице основания за ревизия на съдебното решение по реда на чл.248 ГПК, поради което и молбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Пазарджишкият окръжен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1263/07.02.2023 г ., депозирана от ищеца Д. П. Д. чрез пълномощника му адв.П. К. от САК, съдържаща искане за изменение на Решение № 6/12.01.2023 г. по т.д. № 123/2021 г. на ПзОС в частта му за разноските, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

2