Определение № 171 от 20.03.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Перник, 20.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500113 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 413 ГПК.

С определение № 3692 от 28.10.2024 г. по ч. гр. д. №2124 от 2024 г. Районен съд Перник е изменил по молба на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, определение № 2789 от 12.08.2024 г. по същото дело в частта за разноските, като е намалил присъдените в полза на длъжника К. Д. К. разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лв. на 200 лв.

Срещу № 3692 от 28.10.2024 г. по ч. гр. д. №2124 от 2024 г. е постъпила частна жалба от длъжника чрез адв. В. от САК, с която се иска отмяната му и отхвърляне на молбата на "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, за изменение на определение № 3692 от 28.10.2024 г. по ч. гр. д. №2124 от 2024 г. в частта за разноските.

Насрещната страна "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Окръжен съд Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения едноседмичен срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт ( чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК вр. чл. 413 ГПК).

Разгледана по същество, се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от "Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. Перник, ЕИК 823073638, срещу К. Д. К. за заплащане на сумата 417,62 лв., представляваща главница за ползване на услугите доставка на питейна вода и отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 10.12.2019 г. до 30.12.2021 г. за имот, находящ се на адрес: ***, с абонатен № *** и сумата 39,56 лв. – лихва за забава за периода от 10.02.2020 г. до 02.02.2022 г.; ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на 1 заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 25.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

Районен съд Перник е уважил искането и е издал заповед за изпълнение № 1306 от 26.04.2024 г. за посочените суми.

В едномесечния срок по чл. 414 ГПК длъжникът К. Д. К. е подал възражение срещу заповедтапри доводи, че не е собственик или ползвател на имота, нито е наследник на такова лице, при условията на евентуалност е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.

Предвид подаденото възражение, в изпълнение на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК районният съд е дал указания на заявителя, че може да предяви установителен иск за оспореното вземане. Заявителят не е предявил иск в едномесечния срок по чл. 415, ал.

4 ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 5 ГПК заповедта за изпълнение е обезсилена, а на длъжника са присъдени разноски. Спорът в настоящото производство по чл. 248 ГПК е именно относно размера на тези разноски.

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Съобразно чл. 78, ал. 3 от ГПК, при прекратяване на делото право на разноски има ответникът. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от адвоката по делото и вида и сложността на делото.

По отношение на размера, съдът отчита, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация, Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти. В решението на СЕС е изведено, че с оглед абсолютната нищожност, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в посочената наредба минимални размери на възнаграждения за адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/9.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, включително и когато се касае за заварени договори, като не обвързват и съда при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Предвид посоченото действие на решение С-438/22 г., съдът не може да определи следващото се минимално възнаграждение съгласно размерите, определени в Наредбата на Висшия адвокатски съвет. Наличието на празнота в закона следва да се преодолее, като се тълкува нормата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, с изключение на частта, с която се препраща към наредба на Висшия адвокатски съвет за определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и размерът му следва да е справедлив и обоснован.

2

Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото, да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения, тогава, когато той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи на процесуалния представител.

В настоящия случай въззивният съд счита, че правилно първоинстанционният съд е съобразил всички предпоставки при определяне на размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение при обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при определяне на настоящите разноски, като същото не е определено в съществено отклонение от мярата, определена от пазара на адвокатския труд за предприетите в конкретния случай процесуални действия на защитника. В настоящата хипотеза се касае за проведено заповедно производство, по което изначално фактическата и правна сложност не могат да бъдат високи, именно поради характера на производството и целта на същото – единствено да се установи дали вземането е спорно или не. Не са налице никакви обстоятелства, които да определят значително по-висока фактическа и правна сложност на настоящото дело от останалите дела от този вид. Предвид горното, съдът приема, че справедливият размер на спорното адвокатското възнаграждение в настоящия случай възлиза на 200, 00 лева, поради което намира обжалваното определение за правилно, а подадената срещу него частна жалба- за неоснователна.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3692 от 28.10.2024 г. по ч. гр. д. №2124/2024 г. по описа на Районен съд -Перник.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3