Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 157 от 27.02.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 213/2026
Вид
Решение № 157
Подписан
27.02.2026
В сила
27.03.2026
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.105 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.139 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.179 ал.6 т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.185 · Закон за движението по пътищата
  • чл.1 ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.14 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Б., 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200213 по описа за 2026 година

Производството по делото е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на В. Д. И. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. против наказателно постановление №25-4058-001748 от 09.01.2026г издадено от началник група към ОДМВР-Б., сектор „Специализирани полицейски сили“-Б., с което на жалбоподателя за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер от 200 (двеста) лева (102,26 евро), за нарушение на чл.105 ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 ЗДвП е наложена глоба в размер от 49,99 лева (или 25,56 евро).

Със жалбата се моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. Навеждат се доводи за неправилно определена светлопропускливост на фолиото и оттам и липсата на значителност на неизправността. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично. За него се яви упълномощеният адвокат. Поддържа жалбата и сочи, че не е доказана техническата неизправност нарушено качество на натрошаване на страничните стъкла на автомобила. По отношение на обвинението за нарушението на чл.105 ал.1 от ЗДвП счита, че не е доказано съществуването на нито една от двете хипотези. Не ангажира нови доказателства.

Представя писмени бележки.

За сектор СПС-Б., редовно призован не се явява представител. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и да потвърди НП. Не се взема отношение по жалбата и не се претендира възнаграждение.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото 1 доказателства и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок (лист 2 и лист 6 от делото) и е процесуално допустима. Същата е подадена от легитимно лице, пред материално и териториално компетентен съд и срещу годен за обжалване акт. Съдържа изискуемите от закона реквизити и делото пред съда е редовно образувано.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства взети поотделно и в тяхната съвкупност установи от фактическа страна следното:

Производството по делото е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия GА и бланков №4716502 от 23.11.2025г. за това, че на същата дата-03.08.2022г, около 15,51 часа, в град Б., по ул.“Я. К.“, с посока на движение към бул.“Т.“ водач на МПС управлявал собствения си лек автомобил марка „Хонда“ модел „Акорд“ с рег.№ .... По това време, на това място се намирали полицейски служители на сектор „Специализирани полицейски сили„ към ОДМВР-Б., свидетелите А. Б. и А. Р.. На подадения ясен сигнал със стоп палка по образец на МВР водачът на лекия автомобил марка „Хонда“ модел „Акорд“ с рег.№ ... спрял. От проверката на документите му се установило, че това е жалбоподателят В. Д. И. с ЕГН **********. Свидетелят Б. констатирал, че има залепено фолио върху страничните предни стъкла на автомобила. С помощта на техническо средство „ТРАНСПИ-1“ с фабричен номер 1008 било извършено замерване като уредът показал като резултат 41% ограничена видимост. Свидетелят Б. счел, че с поставянето на това фолио е било нарушено качеството на страничните стъкла при натрошаване на парченца от счупено стъкло и че рискът от нараняване е максимален. Затова в присъствието на свидетеля Р. съставил срещу В. И. АУАН в който отразили като нарушени нормите на чл.139 ал.1 и чл.105 ал.1 от ЗДвП.

Когато актът бил връчен на жалбоподателя да се запознае, последният го подписал без възражение. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения по акта.

Като взел предвид акта, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление (лист 6 и 7 от делото). В него при пълна идентичност с обстоятелствената част и правна квалификация на нарушенията както в акта, на И. били наложени на основание чл.179 ал.6 т.2 и чл.185 от ЗДвП две глоби в размери съответно от 102,26 евро и 25,56 евро.

Изложената фактическа обстановка се прие за доказана по несъмнен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели и от приетите писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свидетелите Б. и Р. като ги счита за безпристрастни, последователни и логични.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази разпоредбите на закона, намира жалбата за ЧАСТИЧНО НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

2

Съдът въз основа на императивното му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложените административни наказания и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридическите лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От таза гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл.84 от ЗАНН вр. чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление №10 от 28.09.1973г на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложения по делото закон.

АУАН и НП са съставени от компетентните за това органи съгласно ЗДвП и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата акта са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на нарушението по чл.105 ал.1 от ЗДвП и твърденията за противоречие с материалния закон.

Разпоредбата на посочения текст от закона, забранява ограничаване на видимостта през челното, задното стъкло и през страничните стъкла на автомобила , осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея 3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на стойностите, определени в Правило №43 на Икономическата мисия за Европа на Организацията на обединените нации (Правило №43).

За да се установи съдържанието на правна норма е необходимо да се отчете целта на въведената от законодателя забрана и смисъла на употребените от него понятия в закона.

Всяко изискване към моторното превозно средство законодателят прави с оглед на посочената в чл.1 ал.2 от ЗДвП цел –да запази живота и здравето на участниците в движението, да улесни тяхното придвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни средства, които отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и на нормативно установените.

Следователно, тълкувана в контекста на целта на закона и изискванията към моторните превозни средства, забраната в чл.105 ал.1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от нормативните актове видимост на водача през стъклата на МПС и свойствата на стъклата, които се преценени при точно установен от производителя начин за ползване.

Видимост за целите на ЗДвП, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че превозното средство само по себе си трябва да създава възможно най-благоприятните 3 условия на водача за неговата видимост.

Законът за движение по пътищата борави с понятията „ограничена видимост“ и „намалена видимост“-§6 т.55 и т.56. Дадените от законодателя специални дефиниции на употребените в закона понятия сочат, че за целите на закона законодателят разграничава двете понятия, като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост, различна от изисканата. При намалена видимост, видно от дефиницията, става въпрос за физични явления–здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при ограничена видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на видимостта –стръмнини, завои и други препятствия.

Очевидно е, че тези понятия са относими за фактори, които са външни за МПС. В хипотезата на чл.105 ал.1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на обективните възможности за въздействие върху стъклата, които водят до намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и да е начин, в т.ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.Дали поставеното фолио намалява прозрачността на стъклата и до какъв процент е факт релевантен за административнонаказателната отговорност на собственика на автомобила с оглед на конкретно приетите в акта елементи на административното нарушение. Но тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио, то този факт сам по себе си е достатъчен, за да се приеме наличието на хипотезата на чл.105 ал.1 ЗДвП .

В акта за установяване на административно нарушение органът сочи, че на предните странични стъкла на автомобила е поставено фолио, което ограничава видимостта на водача към пътя. Посочил е още, че вследствие на поставеното допълнително фолио и нарушеното качество на стъклото и при натрошаване, парченцата на счупеното стъкло следва да са такива, че рискът от нараняване да е минимален.

По отношение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП съставът намира, че в тази част на постановлението не е допусното нарушение при описание на извършената и относима правна норма, но не се доказа извършването на нарушение от страна на жалбоподателя.

Като фактически извод АНО възприел предложения му такъв от актосъставителя в съставения АУАН, а именно че констатираното залепване на затъмнително фолио върху стъклата на двете предни врати на автомобила нарушава качеството на натрошаване– парченцата счупено стъкло да са такива, че рискът от натрошаване да е минимален. Относно тези обстоятелства не са събрани никакви доказателства, а директно е прието, че от залепването на фолио върху процесните стъкла следва задължително нарушаване на качеството на натрошаване.Такава причинна връзка не е нормативно установена и не е общоизвестна, поради което за наличието й е следвало да се съберат доказателства от АНО преди издаване на атакуваното НП в изпълнение на изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН.

4

Неизпълнението на това правило е съществено процесуално нарушение, водещо до недоказаност на съществен елемент от състава на административното нарушение и съответно до незаконосъобразност на наказателното постановление в частта, основана на необоснована фактическа констатация, т.е. относно наказанието за извършено нарушение по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП. В тази си част НП следва да бъде отменено, а в останалата част да бъде потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителя на административнонаказващият орган не е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, а процесуалният представител на жалбоподателя е поискал да му се заплати адвокатско възнаграждение, което е в размер от 205 евро за наказанието по чл.179 ал.6 т.2 от ЗДвП, която сума следва ОДМВР-Б. да заплати на жалбоподателя.