Определение № 836 от 21.11.2024, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 836 гр. Шумен, 21.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Й.а-Момова като разгледа докладваното от Теодора Р. Й.а-Момова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500484 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 274 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 15912/21.10.2024 г. при ШРС, депозирана от С. Й. С., действащ чрез пълномощника си адв. С. И. от ШАК, против определение № 2640/04.10.2024 г. по гр.д. № 2384/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което депозираната от него искова молба била върната, а производството по делото – прекратено поради недопустимост на иска.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно. Излага, че независимо от приетото от първоинстанционния съд за липса на правен интерес, в случая е налице публичноправния ефект – вписване на направен отказ от право на ползване от страна на ищеца. Това вписване застрашавало правата на С. срещу трети лица, тъй като не кореспондирало с действителното правно положение – ищецът продължавал да осъществява правото на ползване върху недвижимия имот, собственост на ответника – негов син.

Предвид изложеното, моли съдът да отмени определението, като на първоинстанционния съд бъдат дадени указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред Районен съд – Шумен по гр.д. № 2384/2024 г. е образувано въз основа на иск, предявен от С. Й. С. срещу Й. С. С.. Твърденията в исковата молба са, че през 2006 г. ищецът и съпругата му дарили на ответника собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Шумен, представляващ самостоятелен обект – жилище с идентификатор 1

*** по КК на гр. Шумен, като запазили правото на ползване и обитаване на имота до смъртта си. Правото на ползване на съпругата му – дарителка понастоящем било прекратено поради смъртта й. С молба до СВ-Шумен, вписана под № ..../24.09.2010 г. С. извършил отказ от правото му на ползване върху имот, собственост на Й. С.. Фактически, обаче, в молбата бил описан имот, който не е собственост на ответника. Ищецът отправил искане съдът да се произнесе с решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не е вписан отказ от вещно право на ползване върху недвижим имот, представляващ трети жилищен етаж, състоящ се от кухня, дневна, хол, две спални, килер, дрешник, санитарен възел, при граници: долу-втори жилищен етаж, горетавански етаж, запад-улица, север-дворище 2952, изток и юг-двор, заедно с 1/2 /една втора/ идеална част от целия тавански етаж и с 1/3 /една трета/ идеална част от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 от ЗС и с право на запазване право на надстрояване на други етажи само на собствениците на втория и третия етаж, който имот е част от етажна собственост от триетажна жилищна сграда, гр. Шумен, общ. Шумен, с административен адрес: ул. „.... № 8 - самостоятелен обект - жилище с идентификатор № *** по КККР на гр. Шумен, попадащ в сграда идентификатор № *** в поземлен имот с идентификатор № ***, при съседни самостоятелни обекти под обекта: № 83510.

666. .472.1.2.

След проведено производство по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, с определение № 2640/04.10.2024 г., постановено по делото, ШРС е върнал исковата молба и прекратил производството по делото поради недопустимост на иска. Приел е, че липсва положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск за ищеца – липсвал правен интерес. Изложил е доводи, че вписаният отказ от право на ползване, извършен от ищеца, не касае имот, собственост на ответника, поради което не произвежда правно действие.

Посочил е, че вписването е нищожно, тъй като вещното право не било напуснало патримониума на лицето, което извършило отказа.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Районен съд – Шумен бил сезиран с установителен иск за признаване, че с молба вх. № ..../24.09.2010 г. на СВ – Шумен не е вписан отказ от вещно право на ползване върху описание по-горе недвижим имот, собственост на ответника Й. С. С..

Съгласно нормата на чл. 100, ал. 1 от ЗС и чл. 111 от ЗС, отказът от право на ползване върху недвижим имот има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен подпис и ако е вписан в имотния регистър. Установява се по делото, че в случая е налице извършен от страна на С. С. отказ от право на ползване, отговарящ на изискванията на посочените текстове. В молбата, обаче, същият извършил отказ от право на ползване върху два недвижими имота – собственост на всяко от децата му, като всъщност е налице грешка в описание кому принадлежи всеки от двата имота. Предвид горното, действително, ищецът не е обосновал правния си интерес да предяви установителен иск с така формулиран петитум, и то спрямо този ответник. Липсва конкретно описание на наличен правен спор с ответника, който да смущава нормалното упражняване на права от страна на ищеца. Не се 2 сочат каквито и да е извънсъдебни действия от страна Й. С., които да обосноват оспорване на право на С. С.. Тоест, липсва положителна процесуална предпоставка за упражняване на право на този установителен иск.

Настоящата инстанция не споделя извода на ШРС, че вписването не е произвело действие и е нищожно. Отказът от ограничено вещно право изхожда от лице, притежаващо такова право, в предвидената от закона форма и с описани два недвижими имота, принадлежащи на посочените лица. Според нормата на чл. 44 от ЗЗД, правилата относно договорите намират съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Тоест, С. С. разполага с възможността да предяви иск за установяване нищожност на едностранното му изявление в молбата му за отказ от право на ползване, поради липса на предмет или липса на воля.

Предвид всичко изложено, ШОС приема, че искът, депозиран от С. Й. С. срещу Й. С.

С. е недопустим и производството по него е следвало да бъде прекратено на основание чл.

130 от ГПК. Като е постановил определение за прекратяване на производството, Районен съд – Шумен е действал правилно и актът му следва да бъде потвърден.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2640/04.10.2024 г. по гр.д. № 23842024 г. по описа на Районен съд – Шумен, с което на основание чл. 130 от ГПК исковата молба, депозирана от С. Й. С. с ЕГН ********** срещу Й. С. С. с ЕГН ********** била върната, а производството по делото – прекратено, поради недопустимост на иска.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3