Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13047 от 02.07.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 35326/2023
Вид
Решение № 13047
Подписан
02.07.2024
Състав
МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • §6, т. 30 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 13047 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110135326 по описа за 2023 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове от ЗД „Евроинс“ АД чрез адв. В. Д., с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 2038,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, по щета № 0500875701 за вреди, причинени при ПТП на 20.04.2022 г. на лек автомобил "Дачия Сандеро", с рег. № СТ7582РМ, вследствие противоправно поведение на водач на товарен автомобил "Мерцедес", с рег.№ СА7704ТМ, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, както и за сумата от 196,48 лв. – мораторна лихва за забава за периода 14.07.2022 г. – 25.06.2023 г., както и иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 2038,44 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”, по щета № 0500875701 за вреди, причинени при ПТП на 20.04.2022 г. на лек автомобил "Дачия Сандеро", с рег. № СТ7582РМ, вследствие противоправно поведение на водач на товарен автомобил "Мерцедес", с рег.№ СА7704ТМ, служител при ответника „Грийн Партнърс“ АД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско ” за л.а. "Дачия Сандеро", с рег. № СТ7582РМ, е настъпило събитие – ПТП при извършване на дейности по сметосъбиране, когато водачът на товарния автомобил „Мерцедес“ с рег. № СА 7704 ТМ, освободил контейнер тип „бобър“ без да го обезопаси, като при потегляне на товарния автомобил, същият закачил необезопасения контейнер, който вследствие на съприкосновението с товарния автомобил, потеглил на заден ход и се ударил в паркираното МПС "Дачия Сандеро", с рег. № СТ7582РМ, на което били нанесени материални щети, намиращи се в причинна връзка с процесното ПТП. Твърди, че щетите са на стойност 2038,44 лв., като поддържа да е изпълнил задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение.

Твърди, че ответникът ЗК „Лев Инс“ АД е застраховал гражданската отговорност на 1 делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за платеното застрахователно обезщетение. Ответникът не е възстановил дължимата сума, въпреки че е поканен с регресна покана. Отговорността на ответника „Грийн Партнърс“ АД произтичала от това, че последното имало качеството на „възложител“ на делинквента, с оглед на което отговаря за причинените при или по повод изпълнението на възложената работа щети.

Ответникът „Грийн Партнърс“ АД е депозирал отговор в законоустановения срок чрез адв. И. Г., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че отговорност за причинените щети следва да носи застрахователят на делинквента, както и че претендираният размер е завишен. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД също е депозирал отговор в законоустановения срок чрез юрк. Христина П. , с твърдения, че в настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на възложителя на работата по сметоизвозване. Поддържа, че липсва виновно поведение от страна на застрахования при него водач, както и причинна връзка между настъпилите вреди и процесното ПТП. Оспорва се приложеният двустранен констативен протокол, както и механизмът на ПТП. Сочи се, че претендираният размер е завишен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Относно исковете по чл.411 ал.1 от КЗ и по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.

Предпоставките за уважаване на иска по чл.411 ал.1 от КЗ са: 1. настъпила суброгация на ищеца в правата на увреденото лице - 1) да е бил сключен договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и 2. причинителя на вредата да има сключен валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „Гражданска отговорност” /ГО/.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл.49 вр. чл.45 ЗЗД са: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца;

2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

Установява се от представена по делото застрахователна полица /л.17/, че към 20.04.2022г. между собственика на автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ7582РМ и ищцовото дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско”.

От справка в информационен масив на Гаранционен фонд е видно, че към 20.04.2022г. между собственика на автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ и ответното дружество „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за „Гражданска отговорност на автомобилиста”.

От извлечение от банков превод се установява, че за извършен ремонт на автомобил “Дачия Сандеро” с рег. № СТ7582РМ на увреденото лице е заплатена сумата 1779,56 лв. и са му били удържани 3-та и 4-та премийни вноски в общ размер на 258,88 лв./сметка л.34/ или общо 2038,44 лв.

2

Въпреки горното, съдът намира направените от ответниците възражения във връзка с механизма на ПТП и вината на водача на автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ, като и на работниците на дружеството „Грийн Партнърс“ АД за основателни.

По делото остава неизяснен механизмът на процесното ПТП, съответно увреждането.

В заключението на вещото лице е прието, че на 20.04.2022г. около 19:05 часа, лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СТ7582РМ, е бил паркиран на ул. „Осми артилерийски полк“ №4, където е ударен от самостоятелно движещ се контейнер за сметоизвозване.

Щетите по лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № СТ7582РМ съответстват напълно на механизма на произществието и могат да бъдат получени от съприкосновение с контейнер за събиране на отпадъци. Въпреки това и в изготвеното заключение се констатира, че не може да се определи каква е причината за задвижване на контейнера – дали същият се е самозадвижил или е бил избутан от товарния автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ.

Следва да се отбележи, че самозадвижването на контейнера не е задължително да е причинено от необезопасяването му.

В свидетелките си показания св. Л. В., собственик на автомобил „Дачия Сандеро” с рег. № СТ7582РМ, сочи, че контейнерът за боклук, находящ пред дома на ул. „Осми артилерийски полк“ се задвижил, тъй като, според нея, вероятно не бил обезопасен, при което се ударил в паркираното ѝ МПС, на което били нанесени материални щети.

Свидетелят Д. М., водач на товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ, твърди че задвижването на контейнера не е причинено от сблъсък с управлявания от него товарен автомобил. Поддържа, че е следил за обезопасяването на контейнера със спирачка и допълнително с поставяне на камъни под колелата му от работниците, извършвали сметосъбирането. Според него задвижването на контейнера е било причинено от трето лице - клошар.

На първо място, за да бъде уважен искът по чл. 411, ал. 1 КЗ, е следвало да се докаже, че водачът на товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ при движение на автомобила със свои неправомерни действия е причинил ПТП, от което да са настъпили вреди върху застрахования автомобил.

Ангажирането на отговорността на дружеството възложител по чл. 49 ЗЗД, също е предпоставено от доказването на механизма на увреждането, а именно на факта, че работници на фирмата не са обезопасили надлежно контейнера, поради което същият се е задвижил, причинявайки вреди на л.а. "Дачия Сандеро", с рег. № СТ7582РМ.

Доказването на тези обстоятелства е било разпределено в тежест на ищеца с доклада на съда по чл. 140 ГПК.

С оглед събраните доказателства по делото съдът счита, че ищецът не е доказал в условията на пълно и главно доказване горепосочените обстоятелства.

За да може да се вмени във вина извършване на нарушение на ЗДвП на водач на товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ, то е необходимо да се установи с категоричност, че причината за задвижване на контейнера е била избутване от товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ при движението му.

От данните по делото не може да се достигне до еднозначен извод по въпроса дали процесния контейнер се е самозадвижил или е бил избутан от товарния автомобил. Това е така, тъй като свидетелските показания на двамата свидетели са противорчиви, както и изготвената по делото експертиза не е могла да отговори на въпроса за определяне на механизма на процесното ПТП и да посочи причините за задвижването на контейнера.

Още повече при анализа на свидетелските показания и протокола за ПТП би могъл да се изведе единствено алтернативния механизъм на ПТП, а именно самозадвижване на контейнера. Свидетелките показания на св. В., обаче, не могат да се възприемат безкритично в това отношение, доколкото същата сочи, че единствено предполага за случилото се, тъй 3 като не го е възприела пряко. Докато показанията на св. И. са категорични в тази насока, той твърди, че не е било налице съприкосновение между управлявания от него товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ и процесния контейнер. Следва да се отбележи, че свидетелят И. не се е признал за виновен в изготвения между страните Двустранен констативен протокол. Същият сочи, че се е съгласил да присъства при изготвянето и е подписал протокола единствено по нареждане на прекия си ръководител. Всъщност, видно от самия протокол е, че като причина е посочено единствено необезопасяване на контейнер при тръгване. Тоест, от доказателствата по делото може да се направи извод, че първият твърдян и описан механизъм на настъпване на ПТП, а именно при съприкосновение на товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ с контейнера, е напълно недоказан.

Относно алтернативния механизъм на увреждане са налице известни данни по делото, а именно показанията на свидетелката В. и посоченото в изготвения двустранния констативен протокол от 20.04.2022г. Показанията на свидетелката съдът не кредитира в тази им част, доколкото същите представляват предположения – свидетелката сочи, че вероятно/според нея/ работниците, когато са изхвърляли контейнера, не са го обезопасили.

Тези показания, обаче, както се посочи по-горе, не се отнасят за пряко възприети от нея действия на работниците, извършващи сметосъбирането, тъй като тя самата признава, че не е видяла контейнерът да е бил оставен необезопасен.

Съдът не възприема и отбелязваното в двустранния констативен протокол от 20.04.2022г., че задвижването на контейнера е причинено от неговото необезопасяване. На първо място, следва да се отчете, че това посочване е сторено от свидетелката В., което се извежда от показанията и единствено ги преповтаря. На следващо място, съдът взема предвид, че водачът на товарен автомобил “Мерцедес” с рег.№ СА7704ТМ Данчо И. е подписал протокола по разпореждане на работодателя си, а не защото се е съгласявал със съдържанието му. Най-вече от значение, обаче, е, че при втория описан механизъм не е налице Пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т. 30 от ЗДвП/възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство/, съответно не е следвало да се съставя протокол за ПТП. В случая причинителят/причинителите на вредата биха били работниците, извършващи сметосъбирането, а не водачът на товарния автомобил. Поради това, дори да се приеме, че протоколът съдържа извънсъдебно признание на водача на товарния автомобил/което становище съдът не споделя/, то това би било ирелевантно.