Решение № 16222 от 29.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16222 гр. С., 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110137928 по описа за 2024 година

Прeдявени са искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Образувано е по искова молба от К. И. Л. срещу СО, с която са предявени искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4219,19 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на инцидент, реализирал се на 04.06.2024 г. в гр. С., на ул. .... - падане на дърво върху лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № *****, ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба – 24.06.2024 г. до окончателното плащане, както и сумата от 32,32 лв., представляваща обезщетение за забава от датата на увреждане до 23.06.2024 г. Ищецът твърди, че на посочената дата е оставил паркиран автомобила си марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ***** на ул. .... в гр.

С. на разрешено за целта място. Около 10 часа сутринта получил обаждане от непознато лице, представило се за служител на СО, което го уведомило, че върху неговия и съседен автомобил е паднало изсъхнало дърво, което нанесло материални щети по автомобилите. При пристигане на място ищецът установил, че щетите са главно в задната част на колата, сериозно бил увреден десният мигач на МПС.

Поддържа, че за процесния инцидент съседи били уведомили тел. 112, и когато ищецът пристигнал на мястото на инцидента, авариен екип бил предприел действия по отстраняване на дървото. Поискали от същия да състави протокол за отстраняване на вредите, но екипът отказал, тъй като нямал компетентност да стори това. От тел. 112 казали, че и КАТ нямат такава компетентност. Сочи, че падналото дърво не е малко.

Изтъква, че още през 2020 г. живущи подали сигнал до СО за премахване на същото дърво, тъй като било изсъхнало, но действия в тази насока не били предприети. Сочи, че в района на произшествието няма поставени пътни знаци, ограничаващи паркирането и престоя на ППС. Вследствие на инцидента върху лекия автомобил са настъпили следните увреждания, представляващи имуществени вреди за собственика компрометиран заден десен калник на автомобила; разрошване на задна броня; счупен десен външен стоп; счупен десен вътрешен стоп; счупени държачи на задна броня и счупен капак на багажник. За отстраняване на щетите по автомобила, ищецът поискал 1 оферта. Поддържа, че падналото дърво, което е причинило щети по автомобила е част от зелената система на територията на СО и съответно неговата поддръжка е нейно задължение. Обстоятелството, че служителите на СО са допуснали дървото да падне само съставлява противоправно бездействие, което поражда отговорността на Общината за всички преки и непосредствени вреди вследствие на неговото падане върху имуществото на гражданите. Поддържа, че е подал жалба до СО, но няма отговор на същата. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици, в това число и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника СО, с който поддържа, че предявените искове са неоснователни. Ответникът не оспорва, че на посочената дата и място е възникнал инцидент, при който дърво е паднало върху паркирани автомобили, сред които и л.а. „Х.“, модел „А.“, с рег. № *****. Сочи, че дървото е било в лошо състояние, с диаметър на стъблото около 40 см и височина 4 м, без корона и листа от вида полски ясен. В предишен период на дървото е била изпълнена резитба, след което е изсъхнало. Било е предвидено за манипулации през същия месец, но инцидентът е настъпил преди предвидената дата за премахване. Твърди, че се е пречупило в основата, паднало е перпендикулярно на пътното платно, като с връхната си част е увредило паркираните автомобили.

Поддържа мястото на пречупване да е в невидимата част, където нямало как да се констатира повредата по дървесината. Сочи, че в дирекция „Зелена система“ са заведени три преписки за ул. ...... Първият от тях от 05.06.2024 г. се отнася за счупен клон, като мястото и описания инцидент са в гранични на процесния участък, а описаният дървесен вид не е част от алейните дървесни насаждения на посочената улица. Останалите два сигнала са постъпили след инцидента, като във връзка с тях са осъществени обходи, но не са констатирани значителни забележки в състоянието на останалите дървета, налагащи предприемането на аварийни манипулации. Излага, че от страна на СО за обектите, които се стопанисват от Дирекция „Зелена система“ се изпълняват необходимите регулярни дейности за поддържането на зелените площи и дървесната растителност, разположени в парковете, градини и улици. Твърди, че не е налице бездействие от страна на служители на СО, довело до процесния инцидент в следствие на лошо изпълнение на дейностите по поддържане и опазване на зелената система, като изложените в тази връзка твърдения на ищеца счита за неоснователни.

Поддържа, че липсва виновно поведение от страна на СО в лицето на нейните служители, поради което не е налице и причинна връзка между поведението им и настъпилите увреждания, а оттам не следва да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

С приетия в проведеното на 09.04.2025 г. съдебно заседание окончателния доклад по делото, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на 04.06.2024 г. на ул. .... е реализиран инцидент- паднало е дърво върху лек автомобил марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № *****.

От представеното по делото свидетелство за регистрация част I се установява, че л. а. марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ***** е собственост на К. И. Л..

От писмо от Националния институт по метеорология и хидрология се установява, че по данни от метеорологични станции на НИМХ в района на гр. С. на 04.06.2024 г. минималната температура на въздуха сутринта е 14,9 °C, а максималната след обяд е 27,4 °C, относителната влажност на въздуха е между э47эи 95 %, духа слаб вятър с променлива посока и скорост между 0 и 3 м/сек. Има променлива облачност, покриваща между 1 и 5 десети от небето, няма валеж.

2

Приета по делото е жалба от ищеца К. Л. до кмета на Район „Красно село“, заведено под вх. № РКС24-ГР94-924/06.06.2024 г.

От прието по делото заявление до директора на ОП „Зелена система“ от 30.09.2020 г. се установява, че е подаден сигнал за две изсъхнали дървета – ясен на ул.

..... на ъгъла с ул. „В. Гр“, като е отправено искане за тяхното отсичане.

Представени са от СО два сигнала. Първият от тях съставлява жалба от 05.06.2023 г., касаещ искане за обезопасяване, подрязване и оформяне на дърветата в частта на ул.

...., към който са приложени снимки от инцидент на същото място от 13.07.2020 г., при който автомобил е бил увреден, в следствие на откършен голям клон. Вторият е сигнал, подаден чрез контактен център от 04.06.2024 г. и се отнася за паднало дърво и премазване на автомобил на ул. ...., като е уточнено, че за проблемните дървета и нанесени щети върху автомобил при паднало дърво е била подадена жалба на 05.06.2023 г., но до момента не е била извършена проверка и липсвал отговор по жалбата.

От разпита на св. Е. Ц., по професия инженер – озеленител, а по настоящем работеща като ландшафт-архитект, пряк очевидец на процесния инцидент, се установява, че на посочената дата 04.06.2024 г., поглеждайки през балкона видяла, че дървото е паднало през улицата и я е препречило, но самото падане не е видяла.

Дървото било паднало между двете коли /Х. и Т./, като те били ударени от стърчащите клони – огънати ламарини, счупен стоп. Обадила се на съседа си, водачът на Т.та, който слязъл и си видял колата. След това се видяла с водача на Х.та, който я помолил да свидетелства. Уточнява, че самата тя е подавала сигнал за това дърво до СО и „Зелена система“ още 2020г., но нямало никакви действия. Изяснява, че една година след като му се оформила короната – изрязали се клоните, то не пуснало повече листа.

Споделя, че дървото било мъртво, а месец преди инцидента имало много дъждове и предполага, че дървесината на ствола на дървото се е напоила с влага и това е причинило натежаването и падането на дървото. Св. Ц. сочи, че познава ищеца като човек от квартала по физиономия, и знае, че той е собственик на автомобил „Х.“, понеже паркира често пред техния блок.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че уврежданията върху марка „Х.“, модел „А.“, с рег. № ***** - задна броня, заден десен калник, счупен капак на багажник, заден десен стоп (вътрешен и външен), заден капак, държачи на задна броня се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на 04.06.2024 г. произшествие в гр. С.. Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „Х. А.", с рег.№ *****, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4309,81 лв. Вещото лице е посочило, че предвид настъпилите увреждания, лек автомобил „Х. А.", с рег. № ******* е имал възможност да се движи на собствен ход, но технически същото не е безопасно, поради увреден и неработещ заден десен стоп.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват 3 изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.

Съдът намира, че между страните е безспорно, че на посочената дата е настъпил твърдяният в исковата молба инцидент, от който е пострадал собственият на ищеца лек автомобил „Х. А.", с рег. № *******.

Спорни между страните са въпросите дали ответникът е отговорен за настъпилите вреди, както и размера на същите. По тези въпроси съдът намира следното:

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционнообезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на възложената работа.