Решение № 878 от 27.04.2021, Административен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 878/27.4.2021г. гр. Пловдив, 27 април 2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ

НИКОЛАЙ С. при секретаря Т.К. и участието на прокурора

КИЧКА КАЗАКОВА, като разгледа КАНД № 520 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Й. Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.63, ал.1, пр.2 от Закона за административните нарушения и наказания във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

С решение № 1495 от 11.12.2020г., постановено по

АНД № 5127/2020г., Районен съд Пловдив, ХХІII н.с. е потвърдено НП № 58 от 02.04.2019г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните- Пловдив, с което на Г.П.К., ЕГН **********, на основание чл.416, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) и чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание /глоба/ в размер на 200 лева за нарушение на чл.132, ал.1, т. 6 от ЗВМД.

С касационна жалба, подадена от наказаното лице, чрез адв. Н.С.-пълномощник, се обжалва същото. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на съдебното решение предвид несъобразяване на същото с доказателствата в подкрепа на защитната теза и неправилно прилагане на материалния закон.

Касаторът претендира отмяна на съдебния акт от настоящата съдебна инстанция и постановяване на решение по същество, с което наказателното постановление да бъде отменено.

Претендира разноски.

Ответникът- ОДБХ-Пловдив, редовно призован, не взема становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура-

Пловдив намира жалбата за неоснователна и предлага обжалваното решение да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

На

06.02.2019г. била извършена проверка от длъжностни лица при наказващия орган в животновъден обект с регистриран ветеринарен № 4220-0071, находящ се в землището на гр.Кричим със собственик касаторът и било установено, че като собственик на 6 броя коне не е уведомил в законоустановения срок обслужващия ветеринарен лекар за продажбата на 4 бр.коне. Бил съставен АУАН № 0001530/25.02.2019г., който пък послужил за издаване и на спорното НП.

След като е приел за установена горната фактическа обстановка, въззивният съд е изложил мотиви, с което е намерил, че е доказано безспорно, че К. е извършил нарушението, визирано в чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД. Същите са изведени от приетите по делото писмени доказателства и свидетелски показания на Е.Н..

Така постановеното решение е правилно. Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.

Въззивният съд е формирал правилна фактическа обстановка, която се подкрепя от данните по делото и се възприема изцяло и от настоящия съдебен състав. При правилно изяснена фактическа обстановка, съответни на нея са и правните изводи на съда.

Този съдебен състав намира, че правилно районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че не са извършени нарушения на съществени процесуални правила при ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето за административно нарушение и по-специално обективиране на този процес в строго формалните актове на производството, които мотиви са твърде подборни, споделят се изцяло от касационната инстанция, което не налага тяхното приповтаряне.

Според разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗМВД, заради чието нарушаване е ангажирана отговорността на касатора, собствениците, съответно ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни, в срок до 24 часа преди транспортиране, промяна на собствеността или клане на животни от видове, които подлежат на идентификация, писмено уведомяват ветеринарния лекар, обслужващ животновъдния обект. А според разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, собственик на селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 4, 6 – 9, 12, 14, 21 – 23 се наказва с глоба от 200 до 500 лв., а при повторно нарушение - от 400 до 1000 лв. В АУАН и НП е посочено, че наказаното лице не е уведомил писмено в законоустановения срок обслужващия ветеринарен лекар за продажбата на конете. За да е налице състав на нарушение по чл. 132, ал. 1, т.

6 от ЗВМД, следва да липсва писмено уведомяване. След като в НП и АУАН относно описаното нарушение е посочен съставомерен елемент от него следва, че не е допуснато нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. При така описаното нарушение за Г.К. е станало ясно, че следва да се защити срещу обвинение, относно липса на писмено уведомяване на обслужващия ветеринарен лекар в законоустановения срок.

В оспореното решение е описана установената фактическа обстановка, както и доказателствата въз основа, на които са направени изводите. Не е налице твърдянато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Напротив съдът е обсъдил всички тях, вкл. и свидетелските показания на актосъставителя и свидетел на нарушението. Това, че при тяхното обсъжда ПРС е стигнал до други изводи, а не до тези на настоящия касатор, не представлява съществено процесуално нарушение, каквото се претендира, че е допуснато.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХ състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 1495 от 11.12.2020г., постановено по АНД № 5127/2020г., Районен съд-Пловдив, ХХІII н.с.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: