Решение № 20 от 08.09.2026, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Чепеларе, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Е.С. като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20265450200059 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е във връзка с подадена жалба от П. Г. Х. от гр.С. против Наказателно постановление №26-0373-000135/04.06.2026 г., издадено от Началника на РУ Чепеларе, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 25,56 евро / 49,99 лева на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения, с оглед на което се иска да бъде отменено. Релевира доводи за липса на яснота относно времето, мястото и начина на извършване на нарушението, както и неяснота при квалифициране на нарушението и несъответствие между правната квалификация и наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. С писмена молба от пълномощника на жалбоподателя се иска да бъде отменено наказателното постановление.

Въззиваемата страна Началника на РУ - Чепеларе – редовно призована, не изпраща представител. С придружително към административната преписка писмо излага писмено становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на изложените в жалбата доводи. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът след като съобрази събраните по делото гласни и писмени 1 доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 02.03.2026 год. полицейският служител И. В. – ****, при изпълнение на служебните си задължения констатирал паркиран лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег.№****, в к.к. Пампорово на пътя към Ски център „Студенец“, в участъка от хотел „Замъка“ към хотел „Ива и Елена“ от дясната страна в горната част на пътя, в зоната на действие на пътен знак "В 27""Забранени са престоят и паркирането" с допълнителна табела Т2 – 350 м. На основание чл.186 ал.3 от ЗДвП, полицейският служител съставил на собственика на автомобила П.Г.Х. фиш за глоба, серия GT № 18654420, с който за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.

2, т. 1 от ЗДвП наложил глоба в размер на 25,56 евро с левова равностойност 49,99 лева. На 06.03.2026 г. жалбоподателят депозирал възражение срещу съставения фиш, поради което фишът бил служебно анулиран и на основание чл.186 ал.2 от ЗДвП са предприети действия за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка на основание чл.40 ал.1 от ЗАНН била изпратена писмена покана до нарушителя, в която се сочело, че на 16.04.2026 год. следва да се яви в РУ Чепеларе за съставяне на АУАН. В поканата изрично било посочено, че при неявяване актът ще бъде съставен в негово отсъствие. Поканата била получена лично от П. Х. на 02.04.2026 год. На посочената дата /16.04.2026 год./ жалбоподателят не се явил в РУ Чепеларе и св.Д. съставил АУАН Серия GA №120417/16.04.2026 г. за това, че „на 16.04.2026 год. около 13,42 часа в гр.Чепеларе ул. „Полк. Дичо Петров“ №4“, а при посочване на обстоятелствата е посочено: „за това, че на 02.03.2026 год. около 14,34 часа в к.к.Пампорово на път за Ски център „Студенец“ (в участъка от хотел „Замъка“ към хотел „Ива и Елена“) е извършил нарушение като водач на личния си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№**** го паркира в зоната на действие на пътните знаци В27 с допълнителна табела Т2-350м., поставени след хотел „Замъка“ в посока хотел „Ива и Елена“ , с което не съобразява своето поведение с указанията на пътните знаци, което деяние съставлява нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Актът се съставен при условията на чл.40, ал.2 ЗАНН – в отсъствието на нарушителя и в присъствието на св.П. Ч.. Съставения АУАН бил връчен лично на нарушителя на 21.05.2026 год.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 25,56 евро / 49,99 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите В.Д. и П.Ч., тъй като техните показания са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно кореспондиращи си. От тях се установяват обстоятелствата свързани с извършеното нарушение и съставянето на АУАН.

2

Св.Д. и Ч. не са очевидци на нарушението, като св.Д. съставил акта след постъпило възражение във връзка с издадения фиш за глоба и въз основа на събраните писмени доказателства и фотоснимки от деня и мястото на нарушението, а св.Ч. е свидетел единствено на съставянето на АУАН.

От приобщените по делото писмени доказателства и фотоснимки се установява, че на пътя към Ски център „Студенец“ в пътния участък от кръстовището от хотел „Замъка“ в к.к.Пампорово към хотел „Ива и Елена“ са поставени знаци „В 27“ - "Забранени са престоят и паркирането" и допълнителна табела „Т2-350м“, както и че процесният лек автомобил е паркиран в зоната на действието на забранителния пътен знак.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от лице, което притежава активна процесуална легитимация. Същата е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП участниците в движението съобразяват своето поведение с пътните знаци. Не се спори между страните, че жалбоподателят е годен субект на вмененото му административно нарушение, при липса на изрична декларация в тази насока. По делото по безспорен начин се установява, че процесния лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № **** бил паркиран неправилно, в зоната на действие на пътен знак В27 "Забранени са престоят и паркирането", което деяние съставлява нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП и за което в чл. 183, ал. 2, т.

1 от ЗДвП е императивно регламентирано налагането на наказание глоба в размер на 50 лева.

При извършената служебна проверка на АУАН и наказателното постановление съдът намира, че при съставянето и издаването им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до незаконосъобразност на атакуваното постановление, поради което са налице основания за неговата отмяна, по следните съображения:

В АУАН е посочено, че е съставен в присъствието на двама свидетели, св.Ч. - свидетел при съставяне на акта и И.В. - очевидец. Акта е подписан от актосъставителя и свидетеля Ч., но липсва подпис на св.В.. В показанията си св.Д. изрично посочва, че св. В. е установил нарушението и затова е вписан в АУАН, но не е присъствал при неговото съставяне и затова не се е подписал като втори свидетел. При тези факти, съдът приема, че акта е съставен в присъствието на един свидетел и то такъв който не попада в хипотезата на чл.40 ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН не е съставен въз основа на официални документи, поради което не може да намери приложение разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че присъствието на свидетели при съставяне на АУАН не е самоцелно, а гарантира законосъобразното протичане на процедурата и е 3 гаранция за спазване на правата на нарушителя. ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответният контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна престава за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по-горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. За да не възникнат съмнения в обективността и безпристрастността на актосъставителя и в истинността на отразеното от него в обстоятелствената част от акта, в случаите, в които е налице обективна невъзможност да се осигури присъствие на някоя от първите групи свидетели се присъства към последната такава - свидетели по съставяне на АУАН.

В конкретния случай АУАН е съставен именно в присъствието на свидетел - присъствал на съставянето му, но е нарушено императивното изискване при този вид свидетели те да бъдат двама съобразно чл.40 ал.3 от ЗАНН. Административнонаказващия орган не е изпълнил задължението си да провери законосъобразността на издадения АУАН съобразно чл. 52 ал. 4 от ЗАНН и въз основа на него е издал атакуваното наказателно постановление.

При издаването на наказателното постановление е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В случая в издаденото наказателно постановление не са посочени ясно и недвусмислено датата и мястото на извършеното нарушение. Първо се сочи, че е извършено на 16.04.2026 год. в град Чепеларе ул. „Полк. Дичо Петров“ №4в, а след това се сочи, че нарушението е допуснато на 02.03.2026 год. в к.к.Пампорово на път за Ски център „Студенец“ (в участъка от хотел „Замъка“ към хотел „Ива и Елена“). От показанията на свидетелите се установява, че нарушението е установено в к.к.Пампорово, а в гр.Чепеларе е съставен акта за установяване на нарушението, което обаче не става ясно от посочените обстоятелства в АУАН и НП. Посочването на две различни дати и места на нарушението води до неясно фактическо формулиране на административно наказателното обвинение. Този порок в съдържанието на НП е съществен, тъй като се отнася 4 до неговите основни и задължителни реквизити, поради което и съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като нарушава правото на защита на нарушителя срещу постановлението, включващо и правото му да разбере всички фактически параметри на вмененото му във вина нарушение, в които се включва и точното място на неговото извършване. Предвид санкционния характер на производство, описанието на нарушението, времето и мястото на извършване не може да се извлича по тълкувателен път от данните по преписката или от събраните пред съда доказателства, а извеждането на обективните и субективните признаци на нарушението следва да стане единствено въз основа на констатациите, обективирани в АУАН и наказателното постановление.

При наличието на посочените по-горе пороци на оспорения акт, жалбата се явява основателна и съдът следва да отмени изцяло издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото разноски се дължат единствено на жалбоподателя. Последния е направил искане за овъзмездяване на сторените разноски за адвокатско възнаграждение като по делото е представен договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро. От ответната страна е направено при условията на евентуалност възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, в случай че претендираното възнаграждение надвишава минималния размер, определен в НМРАВ. Предвид обстоятелството, че в чл.18, ал.2 от Наредбата е посочено, че възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно наказателен характер, по които наложеното административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. С оглед на това претендираното адвокатско възнаграждение в случая от процесуалния представител на жалбоподателя е определено в минималния размер, поради което направеното възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН е неоснователно, а на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204,52 евро.