Решение № 192 от 08.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Ина Лазарова при участието на секретаря Мария Стоянова в присъствието на прокурора Иван П. Спиров като разгледа докладваното от Станислава Бозева Въззивно административно наказателно дело № 20265300600642 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 378, ал.5 вр. с глава ХХІ от НПК.

С Решение № 366/01.04.2025г. по АНД № 5343/2024г. Районен съд Пловдив е признал обв. Е. М. Д. за виновен в това, че на 07.01.2024г. в гр.

Пловдив, по хулигански подбуди причинил на З. П. С. лека телесна повреда, изразяваща се в повърхностна травма на окосмената част на главата, причинила на пострадалия болка и страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК вр. чл.

378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева. Съдът е постановил веществените доказателства да останат по делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е възложил в тежест на обвиняемия направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 447,84 /четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки/ лева.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия – адв. В. Т.-Б., с оплакване за неправилност на същото.

Аргументира се с нарушение на материалния закон – неправилна правна квалификация, нарушение на процесуалния закон, превратен анализ на доказателствата, като доказателствата не установяват по несъмнен начин подзащитният й да е извършил престъплението. Сочи се също така, че 1 наложеното наказание е несправедливо. Отправя се искане за отмяна на решението.

До даване ход на делото пред Окръжния съд е постъпило и допълнение към въззивната жалба. В него се доразвиват основните съображения от първоначалната жалба, като се сочи, че конфликтът между обвиняемия и пострадалия е на лична основа, поради това и поведението на обв. Д. е несъставомерно от обективна страна съобразно повдигнатото му обвинение.

Отправя се несъгласие със сторения от районния съд доказателствен анализ, тъй като счита, че неправилно съдът е приел, че свидетелите А. са също очевидци на конфликта. Изтъква и недобрите отношения на двамата, както и на други от разпитаните свидетели, живущи в блока, с обвиняемия, тъй като без доказателства са го нарочили като лице, което уврежда тяхно имущество.

Изразява критика към сторения от първата инстанция доказателствен анализ, както и че съдът е пренебрегнал съществени противоречия в показанията на свидетелите А., но е игнорирал показанията на свид. С., която е единствен очевидец на случилото се. Поддържа се и възражението от въззивната жалба, че погрешно към прокурорската преписка е била присъединена и втора такава, с ползването на доказателства от която за характеристика на обвиняемия са били нарушени съществено негови процесуални права.

Поддържа се искането за отмяна на решението на първата инстанция, както и за постановяване на оправдателен съдебен акт.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на първия съд – за правилно, поради което предлага да се потвърди.

Защитникът на обвиняемия – адв. В. Т.-Б. поддържа в съдебно заседание подадената въззивна жалба и допълнението, като по изложените в същите съображения моли съда да отмени решението, като оправдае обвиняемия.

Счита, че мотивът за поведението на Е. Д. е да се защити от действия на пострадалия, а не е продиктувано от хулигански подбуди.

Обвиняемият не се явява пред настоящата инстанция и не взема отношение.

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок, при наличие на правен интерес от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба, допълнението към нея, както и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по глава 28 от НПК, като Районен съд Пловдив е бил сезиран с Постановление на прокурор при РП Пловдив, с което е отправено до съда предложение обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК.

За да постанови акта си, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

2

Свид. З. С. живеел на ***. В съседство живеели обв. Е. Д. и свид. Г. А. и свид. П. А. Поради застрояването в района било трудно да се намери място за паркиране. На 07.01.2024 г. следобед в гр. Пловдив свид. С. се прибирал, като искал да паркира лекия си автомобил марка ***, модел *** в близост до дома си, между входа на кооперацията и един от гаражите. Пострадалият нямал намерение да се застоява там, тъй като трябвало да вземе сина си и да потегли.

В момента, в който започнал да захожда с автомобила си, забелязал как обв. Д. го наблюдава, чакайки задаващата се по улицата му жена – свид. И. С., управлявайки нейния автомобил. Превеждайки превозното средство си на заден ход, свид. С. закачил поставен бордюр на тротоара, в близост до гаража, който не бил видял по – рано. Притеснен за автомобила си, а и тъй като бързал, свид. С. слязъл от превозното средство и тръгнал да мести предмета. В този момент обв. Д. започнал на висок тон да говори на свид. С., да не го пипа, тъй като бил оставен заради „палячовци“ като него. Помежду им започнал словесен спор, а обв. Д. започнал да приближава заплашително пострадалия и го приклещил в близост до автомобила му. В един момент, скандалът прераснал във физическа саморазправа и обв. Е. Д. нанесъл последователно няколко удара с ръцете си в областта на главата на свид. С. По същото време, на терасата на дома си, находящ се в ****, били свид. Г.А. и съпруга й – П.А.

Забелязвайки, нанасянето на ударите от страна на обв. Д., свид. А. се развикал, за да спре развитието на скандала. В този момент, възползвайки се от факта, че обв. Д. се обърнал към свидетелите и преустановил физическата си атака, свид. С. сигнализирал на органите на реда на тел. 112, като впоследствие на място пристигнали и полицейски служители, които отработили случая.

В хода на досъдебното производство била назначената Съдебномедицинска експертиза по писмени данни на пострадалия З.С., според чието заключение му била причинена повърхностна травма на окосмената част на главата, с която е била причинена болка и страдание без разстройство на здравето.

Настоящата инстанция следва първо да разгледа възражението на защитата, поддържано и в съдебно заседание, за допуснати нарушения на процесуалните правила. Оплакването на защитника, насочено към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Възражението на защитата се концентрира в следните насоки:

- Първо, тъй като незаконосъобразно към воденото досъдебно производство по повод причинена на С. в телесна повреда било присъединено и второ досъдебно производство, по което обаче нямало повдигнато обвинение, нямало и събрани доказателства за виновно поведение на Д., а и било образувано за различен времеви период и по повод на друга жалба.

Възражението на защитата е неоснователно - по силата на чл. 127, т. 3 от Конституцията и чл. 46, ал. 1 от НПК единствено овластеният орган да повдига и поддържа обвинение за престъпления от общ характер е прокурорът. От това следва, че ако две или повече дела за различни престъпления или срещу различни лица имат връзка помежду си, решението 3 за обединяването им в досъдебната фаза може да се вземе само от прокурора, комуто е предоставена преценката дали това е необходимо за разкрИ.е на обективната истина - чл. 217, ал.1 и ал. 2 от НПК. Изборът му не подлежи на съдебен контрол. Без значение е наред с това дали по някое от досъдебните производства има привлечено обвиняемо лице или не. Още по-малко съдът би могъл да преценява дали да „върне“ някое от тези досъдебни производства на прокурора – подобна възможност НПК не предвижда, защото би било и израз на незаконосъобразна намеса в суверенното право на прокурора да ръководи разследването в досъдебната му фаза, както и да преценява дали и срещу кои лица да повдига обвинение и за какви престъпления. В този смисъл процесуалните права на обвиняемия в конкретния случай по никакъв начин не са ограничени /Решение № 60134 от 2.07.2021 г. на ВКС по н. д. № 488/2021 г., I н. о.; Решение № 60 от 7.02.2025 г. на ВКС по н. д. № 15/2025 г., I н.о./.

Отделен е въпросът, че в мотивите към решението си районният съд изрично е посочил, че предвид липсата на обвинение по повод разследваното по това ДП престъпление /бел. - ДП № 196/2024г. по описа на 2 РУ МВР Пловдив/ и събрани доказателства, то този въпрос остава извън предмета на разглеждане по настоящото дело.

- Възразява се също така по извършения от първата инстанция доказателствен анализ, като се сочи съдът да е игнорирал част от събраните доказателства, а други – да е анализирал превратно, което е довело и до неправилно установена фактическа обстановка. Така изложените възражения следва да се съотнесат към оплакване за нарушение по чл. 348, ал.3, т.1 от НПК поради неспазване на принципа на чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал.5 от НПК.

Запознаването с мотивите на долната инстанция не дава основание да се приемат за основателни възраженията. Внимателният прочит на мотивите на обжалваното решение установява контролираният съд да е бил усърден в събирането на доказателства за авторството, механизма и начина на осъществяване на процесното деяние. Проследим е процесът на формиране на вътрешното му убеждение. Фактическите изводи са основани само на доказателства, събрани по реда и със способите на НПК, а аргументите за кредитираните от тях почиват на обективна основа и са съобразени с изискванията на процесуалния закон.

За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд е посочил, че тя се установява от обяснения на обвиняемия, показанията на свидетелите С., А., А., С., Б., З., К., Е., Б., М. П., от писмените доказателства и доказателствени средства, като е изброил същите в мотивите си, както и от заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза и приобщените веществени доказателства.

Районният съд не може да бъде упрекнат във формален или необективен подход при анализа на доказателствата.

Обосновано предвид кореспондиращите си в тази част показания на всички свидетели, които се сочи да са очевидци, е приел, че от страна на обвиняемия Д. е бил нанесен удар спрямо пострадалия, като в тази връзка действително доказателствата се явяват еднопосочни, включително това обстоятелство се признава от обвиняемия. Както правилно е отчел районният съд, всъщност спорният момент по делото са обстоятелствата, предхождащи нанасянето му.

Коректно в случая първата инстанция е откроила наличието на две 4 групи свидетелски показания касателно случилото се на улицата пред входа на кооперацията – от една страна показанията на свидетелите С., А. и А., а от друга – показанията на свид. С. и обясненията на обв. Д.. Контролираният съд е приел да кредитира изнесените от първата група свидетели твърдения, като ги е намерил за логични, последователни, убедителни, отчел е и възможната заинтересованост на лицата от втората група от изхода на делото. Този подход на съда не търпи упрек, защото съдът не е анализирал тези гласни доказателства избирателно или превратно, а според действителната им информативна стойност, като ги е съпоставил едни с други и с останалите събрани доказателства. Правилно поради това е приел, че свид. С. не е нападал физически обвиняемия, нито е отвръщал на ударите му, тъй като показанията му се потвърждават от тези на свидетелите А., като именно тяхната вербална намеса е довела до възпиране на обвиняемия от последващо агресивно поведение. На възражението на защитата още пред районния съд, че свидетелите не са могли да наблюдават случващото се от позицията, описана от тях, обосновано е отговорено, като е отхвърлено като неоснователно, защото несъмнено се установява от фактическа страна, че процесният инцидент е станал на място, към което има видимост и от кооперацията на свидетелите А., а и апартаментът им е разположен на височина, т.е. необезпокоявано са могли да наблюдават случилото се.