Решение № 2041 от 31.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2041 гр. Бургас, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120103354 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.45, ал.1 от ЗЗД, предявени от “Полин 2015“ ЕООД срещу А. И. П..

Ищецът твърди, че на 18.02.2016г. управителят на дружеството – Й.В.С, действаща в лично качество, е сключила с ответницата и съпруга й Предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти – магазин и склад, находящи се на ад-рес: гр*********************** обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД с влязло в сила на 13.11.2024г. съдебно решение – по гр. дело № 5485/2020г. на РС Бургас. Твърди и че в качеството си на купувач по предварителния договор, на 01.01.2019г., С. е сключила с дружеството Договор за предоставяне на право на безвъзмездно ползва-не на горните имоти, въз основа на който е прехвърлило на свое име партидите за електри-ческа енергия и вода и е започнало да упражнява търговска дейност в обекта. Сочи и че на 12.05.2023г. П. – като собственик, е прекратила водоснабдяването в имота и договора за покупко-продажба на ел. енергия. В резултата на тези нейни действия, дружеството не е могло да продължи търговската дейност – продажба на плодове и зеленчуци. Излага съоб-ражения, че същите са незаконосъобразни, както и че въз основа на тях е претърпяло вре-ди, които иска да бъдат репарирани. Претендира заплащането на сумата от общо 17 189.90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в про-пуснати ползи, съизмерими с чистата му печалба за 2022г., а именно: 6 551.91 лв. за 2023г. /за периода от 12.05. до 31.12.2023г./ и 10 637.99 лв. за цялата 2024г., както и на сумата от 5 000 лв. за неимуществени /репутационни/ вреди – намаляване на публичния рейтинг, на клиентите и на доходите, и свързване на дейността му с неправомерни действия. Претен-дира разноски.

Ответницата оспорва исковете – по основание и по размер, като излага съображения, че между страните липсва договорно правоотношение, а сключеният от ищцовото дружество с Й.С. договор за безвъзмездното ползване на имотите не й е противопоставим и е нищожен.

1

Сочи и че в случая няма противоправно поведение от нейна стрА., както и пряка непосредствена причинно-следствена връзка между действията й и настъпването на твърдените вреди. Иска от Съда да отхвърли претенцията. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 18.02.2016г. между А. И. П. и съпруга й Т.А.П. от една стрА. като продавачи и И.В.С от друга, като купувач, е склю-чен Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти – магазин и склад със застроена площ от общо 48 кв. м., находящи се на адрес: град *******

Съгласно чл.2 от същия, при точно изпълнение на задължението, продавачите се задължават да прехвърлят на С правото на собственост върху обектите срещу продажна цена в размер на 16 336.03 лв., която е окончателна и е платима на месечни вноски по 360 лв. в брой, до 4-то число на месеца, на третото лице ”Уникредит Булбанк” АД, чрез П. считано от 04.03.2016г. – съгласно сроковете и всички остА.ли условия на сключения от последната Договор за ипотечен кредит № 258/11.05.2005г. и Анекса към него. Страни-те са се задължили да сключат окончателен договор за покупко-продажба на имотите във формата на нотариален акт след погасяването на ипотеката – чл.3, ал.1.

В чл.1, ал.3 е уговорено, че купувачът ще бъде въведен като ползвател на обекта в срок до три дни от сключването на предварителния договор, с приемо-предавателен протокол, а владението върху имотите ще му бъде предадено след финализирането на сделката с нотариален акт.

Страните не спорят, че имотът е бил предаден за ползване на С от ответницата и съпруга й, в изпълнение на поетото от тях задължение за това.

На 01.01.2019г. С е сключила с “Полин 2015“ ЕООД, чиито едноличен собстве-ник на капитала и управител е, Договор за предоставяне на право на безвъзмездно ползва-не на процесните магазин и склад. Ищцовото дружество е започнало да развива търговска дейност в обекта, а именно – продажба на плодове и зеленчуци.

Страните не спорят, че задължението по договора за ипотечен кредит е било изцяло изплатено от С и към 16.07.2020г. ипотеката, служеща за обезпечение на банката, е била заличена.

Тъй като продавачите по предварителния договор не са изпълнили задължението си да прехвърлят собствеността върху имота на С, включително след изпратена им нота-риална покА., през втората половина на 2020г. последната е предявила иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД срещу тях. Образувано е било гр. дело № 5485/2020г. на РС Бургас. С Решение № 924/25.08.2021г. претенцията е била отхвърлена. В хода на съдебното производство съдът е констатирал, че с брачен договор от 10.10.2018г. Т.П е прехвърлил на съпруга-та си А. П. своите по ½ ид. части от магазина и склада. С Решение № 28/11.01. 2022г., постановено по гр. дело № 1886/2021г. на ОС Бургас, съдебният акт на първата ин-станция е бил потвърден изцяло. С е депозирала касационна жалба.

От постъпилите по делото писмо от ”Електроразпределение Юг” ЕАД, с приложени документи, се установява, че на 01.09.2022г. “Полин 2015“ ЕООД е подало заявление за промяна на клиентските данни за обекта с ИТН: 2539183 и от 01.10.2022г. същият е прехвър-лен към дружеството. На 17.10.2022г. ищецът е сключил Договор за комбинирани услуги № МПМТ-2210000321/17.10.2022 за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт ЕНЕРГО-ПРО Маркет Тренд V2-9-75 с ”ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД. На 24.04.

2023г. и П. е депозирала А.логично заявление, въз основа на което обектът е прех-върлен на нея. На 01.05.2023г. – по подадени данни от мрежовия оператор, “Полин 2015“ ЕООД е отпаднало от балансиращата група на ”ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД ка-то 2 вследствие на неспазени клаузи по договора е начислена неустойка /така писмото от то-ва дружество/. На 03.05.2023г. П. е заявила закриване на партидата и на 11.05.2023г. захранването в обекта е било прекъснато.

С исковата молба са представени искания от С, лично и в качеството й на упра-вител на “Полин 2015“ ЕООД, до ”ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги” ЕАД и ”Електрораз-пределение Юг” ЕАД, за възстановяването на електрозахранването в обекта. Няма данни същите да са били получени от адресатите, както и за евентуални отговори.

Ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, във връзка с твърденията си, че е прехвърлило на свое име и партидата за ВиК услугите. Не се спори, обаче, между страни-те, че водоснабдяването на обекта е било преустановено на 12.05.2023г., отново по заявле-ние на ответницата. В тази насока косвено доказателство се явява и искането на С, отправено от нея, лично и като управител на “Полин 2015“ ЕООД, към ”Водоснабдяване и кА.лизация” ЕАД, гр.Бургас, вх.№ R-1806/29.05.2023г. Данни за наличието на отговор от ВиК оператора по него липсват.

От показанията на свидетелката А. Л. – съсед на имота, се установява, че през ме-сец май 2023г. служители на електроразпределителното предприятие са прекъснали електроснабдяването на процесния търговски обект, а на следващия ден работници на ВиК са спрели и водоподаването към него. Магазинът е спрял да функционира, като впоследствие не е възобновявал дейността си. Свидетелката заявява, че ответницата е поискала прекъсването на тока и спирането на водата в имота, които обстоятелства сочи, че е разбрала от трети лица.

С Решение № 50006/13.11.2024г., постановено по гр. дело № 1882/2022г. на ВКС, IV г. о., е отменено Решението на ОС Бургас и искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД на С против П. е уважен.

От изискА.та от РП Бургас справка се установява, че в периода от 20.01.2023г. до 16.

12.2024г. С и съпругът й са подали общо шест жалби, свързани с процесния имот.

От заключението на вещото лице по ССЕ се установява, че от момента на започване на търговската дейност в обекта, ищцовото дружество е функционирало устойчиво, като през всички предходни финансови години е реализирало положителни счетоводни резултати – нетна печалба, както следва: за 2019г. – 7 654.97 лв., за 2020г. – 21 305.90 лв. и за 2021г. – 10 355.56 лв. През последната пълна финансова година преди датата на твърдяния деликт, 2022г., “Полин 2015“ ЕООД е имало общ търговски оборот от 296 402.25 лв. и чиста нетна печалба в размер на 10 637.99 лв. Отчетените приходи по месеци сочат на изразен сезонен характер на дейността в гр.Созопол, като най-високи обороти са реализирани през летните месеци: юли – 37 649.89 лв. и август – 44 482.61 лв. За следващата – 2023г., вещото лице е констатирало, че до прекъсването на комуналните услуги дружеството е имало регулярни търговски приходи в размер на 66 934.87 лв. – до 30.04.2023г., а за периода след тази дата общият оборот възлиза на 22 304.69 лв., в който се включва и отчетен на 31.12.2023г. та-къв от 14 913.38 лв. Крайният финансов резултат на ищеца за цялата 2023г. е положителна нетна печалба в размер на 4 086.08 лв. Разликата в чистия доход на фирмата между базо-вата 2022г. и процесната 2023г. възлиза на 6 551.91 лв. От счетоводните данни се устано-вява, че към 31.12.2023г. крайното салдо по сметка 304 /”Стоки“/ възлиза на 84 566.92 лв., като през цялата последваща 2024г. в обекта не е извършвА. фактическа търговска дей-ност. За тази година в дружеството липсват каквито и да е направени оперативни разходи, свързани с функционирането на магазина – няма отчетени такива за покупка на стоки, за външни услуги, както и за заплати и осигуровки на персонал. Същевременно, собственият капитал на дружеството в края на 2023г. е възлизал на 45 000 лв., а в края на 2024г. е отче-тен в размер на 49 000 лв., като това изменение не е свързано с експлоатация на процесния търговски обект.

При така установеното от фактическа стрА., Съдът приема следното от правна:

3

Според чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причи-нил другиму. Т. е., елементите на фактическия състав на деликтната отговорност са: противоправно поведение, настъпването на вреди, причинна връзка между тях и вина у причинителя. И докато наличието на последния от четирите се предполага, по силата на оборимата презумпция на ал.2 от цитирА.та разпоредба, то остА.лите подлежат на доказва-не чрез предвидените в ГПК способи. Доказателствената тежест за установяването им пък, съобразно общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, се носи от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

По делото безспорно се установява, че на 18.02.2016г. между ответницата и съпруга й – като продавачи и Й.С. – като купувач, е сключен валиден Предварителен дого-вор за покупко-продажба на недвижими имоти – магазин и склад, находящи се на адрес: гр*********************** както и че на 01.01.2019г. последната е сключила Договор за предоставяне на право на безвъзмездно ползване на търговския обект на ищцовото дружество.

Възражението на П., че договорът от 01.01.2019г. е недействителен и не й е противопоставим, тъй като С не е била собственик на имота и не е имала право да пре-доставя ползването му на трети лица, е неоснователно.

За да се прецени дали купувачът е имал право да сключи това съглашение, следва да се съобрази специфичния правен характер на предаването на ползването по предварителния договор. Това правоотношение има акцесорен характер спрямо основното за бъдещо прех-върляне на собствеността. Предаването на ползването преди сключването на окончател-ния договор има за цел да позволи на бъдещия купувач да стопанисва, подготвя и експлоа-тира имота, в съответствие с неговото предназначение, докато изплаща договорената цена. Т. е., касае се за предоставено облигационно право на ползване, въз основа на което С. е въведена в обекта като законен държател.