Присъда № 263 от 30.04.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 263/30.04.2025г. по НЧХД № 16411/20 22г. по описа на СРС

Производството е образувано по внесена от К. Б. К. в СРС частна тъжба срещу М. Ч. К. за това, че в периода от 21.11.2022 г. до 03.12.2022 г. в гр.

София, при условията на продължавано престъпление – със седем отделни деяния, които осъществяват състава на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, във водена кореспонденция в мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер хх на мобилен номер хх на К. Б. К., разпространила, като написала /казала/ съдържащи унизителни за честта и достойнството му думи и изрази, както следва:

1. На 21.11.2022 г. между 11:15 ч. и 22:56 ч. разпространила обида като изпратила текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук такъв“ и „боклук“;

2.На 23.11.2022 г. между 09:08 ч. и 23:09 ч. разпространила обида като изпратила текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук мръсен“, „боклук“, „отвратителната ти персона“, „нагъл навлек“, „гнусно материалистично нищожество“;

3.На 26.11.2022 г. в 18:28 ч. разпространила обида като изпратила текстово съобщение посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащо нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез израза „смешен меркантилен изрод“;

4.На 27.11.2022 г. между 09:02 ч. и 21:40 ч. разпространила обида като изпратила текстовсъобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „навлек“, „боклук мръсен“, „нищожество инфантилно“, „неспособен дебил“, „изгний някъде, мухльо“;

5.На 28.11.2022 г. между 08:05 ч. и 20:43 ч. разпространила обида като изпратила текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук мръсен“, „изроде“;

6.На 02.12.2022 г. в 08:09 ч. разпространила обида като изпратила текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от 1 собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез думи и изрази – „боклук“, „умри в мизерията си“;

7.На 03.12.2022 г. в 12:08 ч. разпространила обида като изпратила текстови съобщения посредством мобилното приложение „Вайбър“ от собствения си мобилен телефонен номер на телефонния номер на своя съпруг К. К., съдържащи нещо унизително за честта и достойнството на последния, чрез думите „навлек“ и „изрод“, квалифицирано като престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът не е допуснал разглеждане на граждански иск и не е конституирал частния тъжител К. в качеството на граждански ищецпо мотиви изложени в протоколното определение от с.з. на 10.12.2024г.

В съдебно заседание частният тъжител К., редовно уведомен, се явява лично и с адв. хх. Повереникът намира, че описаната в частната тъжба фактическа обстановка се потвърждава от събрания по делото доказателствен материал. Счита, че в хода на съдебното производство вмененото престъпление е доказано по несъмнен начин. Моли за постановяване на осъдителна присъда, както и за присъждане на сторените разноски.

Частният тъжител К. в съдебните прения подкрепя казаното от повереника си.

Подсъдимата К., редовно уведомена, се явява лично. В хода на съдебното следствие подсъдимата К. не се възползва от правото си да даде обяснения. Подсъдимата счита, че в хода на настоящото производство изложените твърдения в частната тъжба относно фактическата обстановка и извършеното престъпление не се доказват от обективна и от субективна страна от събраните по делото доказателства. Намира че по настоящето дело единствените доказателства на обвинителната теза са разпечатки от писмена кореспонденция, от които не може да се установи кое лице е техният автор.

Допълва, че съобщенията са изпратени от телефонен номер, който подсъдимата не използва и е регистриран на друго лице. Моли за постановяване на оправдателна присъда. В последната си дума моли да бъде оправдана.

Съдът след като изслуша пренията на страните, обсъди и анализира събрания доказателствен материал по делото, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимата М. Ч. К., с ЕГН ********** хх.

В периода от 21.11.2022 г. до 03.12.2022 г. в гр. София, във водена кореспонденция в мобилното приложение „Вайбър“, неустановено лице изпратило съобщения от телефонен номер хх регистриран на абонат БСП до мобилен номер хх, регистриран на частния тъжител К. Б. К., както следва:

На 21.11.2022 г. между 11:15 ч. и 22:56 ч. – „боклук такъв“ и „боклук“;

2

На 23.11.2022 г. между 09:08 ч. и 23:09 ч. – „боклук мръсен“, „боклук“, „отвратителната ти персона“, „нагъл навлек“, „гнусно материалистично нищожество“;

На 26.11.2022 г. в 18:28 ч. – „смешен меркантилен изрод“;

На 27.11.2022 г. между 09:02 ч. и 21:40 ч. – „навлек“, „боклук мръсен“, „нищожество инфантилно“, „неспособен дебил“, „изгний някъде, мухльо“;

На 28.11.2022 г. между 08:05 ч. и 20:43 ч. – „боклук мръсен“, „изроде“;

На 02.12.2022 г. в 08:09 ч. – „боклук“, „умри в мизерията си“;

На 03.12.2022 г. в 12:08 ч. – „навлек“ и „изрод“.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие въз основа събраните в съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите хх разпечатка от кореспонденция от мобилно приложение „Вайбър“, информация от психолог във фондация „Център отворена врата“, Решение № 7794/28.04.2024г. по ГД № 52529/2022г. по описа на СРС, ГО, 80 с-в, визитна картичка, справка от регистър на адвокатите, искова молба до СРС с вх. № 202583/29.09.2022г., искова молба до СРС – 2 броя, писмо с вх. № 16471/17.01.2025г., писмо с вх. № 130527/11.04.2025г., писмо с вх. № 142143/16.04.2025г., писмо с вх. № 138391/17.04.2025г.

Съдебният състав кредитира показанията на свидетелите хх, тъй като ги прецени като обективни, последователни и достоверни. В своя разказ свидетелите възпроизвежда факти и обстоятелства, които са им споделени от частния тъжител. Тримата свидетели са колеги на частния тъжител и посочват, че са запознати с отношенията между него и подсъдимата. Свидетелите не познават лично подсъдимата, но частният тъжител им споделял отношенията му с бившата му съпруга след тяхната раздяла като обтегнати и им споделил и показал обидни съобщения, които сочел, че са получени от нея.

О т разпечатка от кореспонденция от мобилно приложение „Вайбър“ съдът научи какво е съдържанието на изпратените съобщения от от телефонен номер хх, регистриран на абонат БСП до мобилния номер на частния тъжител – хх.

От Решение № 7794/28.04.2024г. по ГД № 52529/2022г. по описа на СРС, ГО, 80 с-в съд и исковите молби от подсъдимата К. се установява наличието на гражданскоправен спор между частния тъжител и подсъдимата относно прекратяване на брака поради дълбоко и непоправимо разстройство, предоставяне на родителските права по отношение на децата, определяне на местоживеене, режим на личните отношения с бащата, определяне на месечна издръжка и възстановяване на предбрачното име на подсъдимата.

Същевременно от представените по делото искови молби, подадени от подсъдимата К. срещу частния тъжител К., както и от справката в регистър на адвокатите и визитната картичка се установява, че подсъдимата К. е посочила 3 като телефонен номер за контакт хх. Една от исковите молби е с входящ номер до съда от 29.09.2022г., като за другата искова молба, визитната картичка и справката липсват данни за тяхното датиране.

От направените справки при мобилните оператори съдът научи, че телефонен номер хх е регистриран на името на абонат – БСП, с Булстат хх активиран на 13.06.2012г. и закрит на 02.03.2023г.

Съдът се довери и на останалия писмен доказателствен материал поради пълнотата, последователността и липсата на логически противоречия, като същият се явява източник на пряка доказателствена информация относно обстоятелствата около извършване на инкриминираното деяние.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимата М. Ч. К. не е осъществила от обективна и субективна страна престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл. 301, ал. 1 от НПК, а именно: дали има извършено деяние и ако има, то подсъдимият ли е неговия автор, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена, фактическа обстановка в обвинителния акт.

Престъплението обида засяга обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на чувството за достойнство и самооценка на човек. От обективна страна изпълнителното деяние може да се реализира посредством две форми – каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Субектът изразява своята отрицателна оценка за обидения, като е без значение дали казаното отговаря на действителността.

Унизителният характер на казаното или извършеното се преценява въз основа на приетите в обществото морални норми за човешко общуване. Деянието трябва да е извършено по начин, който да позволява на пострадалия да възприеме съответните думи или действия. Престъплението е резултатно и е довършено щом обидата бъде възприета. Субективната страна на престъплението изисква умисъл - деецът съзнава, че думите или действията му са унизителни за честта и достойнството на пострадалия, както и че е възможно те да бъдат възприети от последния, като цели те да бъдат чути или видени от лицето или се отнася безразлично към тази вероятност.

От обективна страна по делото се установи, че в периода от 21.11.2022 г. до 03.12.2022 г. в гр. София, във водена кореспонденция в мобилното приложение „Вайбър“, частният тъжител е получил от телефонен номер хх регистриран на абонат БСП съобщения, съдържащи унизителни за честта и достойнството му думи и изрази, но не се установи по категоричен и несъмнен начин, че посочените съобщения са изпратени именно от подсъдимата К..

Обвинителната теза не намира опора в доказателствения материал, тъй 4 като липсват категорични доказателствени източници за извършени от подсъдимата К. престъпни действия. Показанията на разпитаните свидетели, които са базирани на споделеното от частния тъжител, потвърждават обтегнатите отношения между бившите съпрузи и обстоятелството, че частният тъжител е получил обидни съобщения. Въпреки това, от техния разказ не може да се установи авторството на съобщенията. Същият извод се отнася и до събраните и проверени писмени доказателства. В действителност от представената по делото искова молба до СРС с входящ номер от 29.09.2022г., която е депозирана от подсъдимата К. срещу частния тъжител К. се установява, че подсъдимата е посочила като телефонен номер за контакт хх. В тази връзка може да се направи извод, че към 29.09.2022г., или около два месеца преди инкриминирания период подсъдимата К. е ползвала телефонния номер. В останалите искови молби, визитната картичка на подсъдимата К. и информацията относно нея в регистъра на адвокатите е посочен същият телефонен номер, но липсват данни за тяхното датиране. През инкриминирания период от време, телефонен номер е бил регистриран на името на абонат – БСП, а не на подсъдимата К., като в нито един момент телефонният номер не е бил регистриран на нейно име. От това следва извод, че телефонният номер е бил използван като служебен от лица, които са имали служебни правоотношения с титуляра по договора с мобилния оператор. В хода на производството се установи, че подсъдимата К. е адвокат и същата не отрича да е ползвала посочения телефонен номер хх преди инкриминирания период поради служебни правоотношения с абоната, на чието име е регистриран телефонният номер. Въпреки това, липсват данни подсъдимата К. да е ползвала телефонния номер именно в периода от 21.11.2022 г. до 03.12.2022 г., както и че е изпратила обидните съобщения на частния тъжител.