Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 28 от 31.10.2022, Районен съд - Трън

Съд
Районен съд - Трън
Дело
Гражданско дело 11/2022
Вид
Решение № 28
Подписан
31.10.2022
В сила
25.11.2022
Състав
ПЕТЪР СИМЕОНОВ ПЕТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 150 · Закон за енергетиката
  • чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
  • чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
  • чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23 ал.4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. Трън, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЪН, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР С. ПЕТРОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА СП. АЧАНОВА като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221740100011 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл.415 ГПК вр. с чл.124 от ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯПЕРНИК” АД с адрес гр. П., *** Булстат: ЕИК *********, чрез юрисконсулт А. С. срещу С. Д. М., с ЕГН ********** с адрес за призоваване: гр.П., *** и С. Б. М., с ЕГН:

**********, с адрес за призоваване: гр.П., ***, с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумата в размер на 429,60 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 60 ст.), която следва да заплатят СОЛИДАРНО в качеството им на ползватели на процесния недвижим имот, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 378,78 лв. за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,82 лв. за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г; както и законната лихва върху главницата от 378,78 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.

Процесуалният представител на дружеството-ищец твърди, че с оглед уведомяването по реда на чл.47 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 54/2021 г. по описа на РС-Трън за "Топлофикация Перник" АД е налице правен интерес от предявяване на иск, относно вземането си за горепосочената сума. Между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период. С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите 1 части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.

Ответниците са абонати на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственици на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР. Облигационноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия. Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител. Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР.

Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника. С оглед разпоредбата на чл.23 ал.4 от Закон за търговския регистър и обстоятелството, че са посочили в исковата молба ЕИК на ищцовото дружество, не е необходимо представянето на заверено копие от актуално състояние на „Топлофикация-Перник" АД, доколкото са ноторно известни обстоятелствата вписани в Търговския регистър и не е необходимо доказването им.

Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците - С. Д. М., с ЕГН ********** и С. Б. М. с ЕГН ********** дължат сумата в размер на 429,60 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и 60 ст.), която следва да заплатят солидарно в качеството им на ползватели на процесния недвижим имот, представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в град П., ***, от които главница в размер на 378,78 лв. за 2 периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. включително; законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 50,82 лв. за периода от 09.01.2019 г. до 16.02.2021 г; както и законната лихва върху главницата от 378,78 лв; считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата С Разпореждане № 49 от 07.02.2022 г. съдът, след като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към нея да се изпратят на ответниците, указвайки им възможността в едномесечен срок от получаването им да подадат писмен отговор, неговото задължително съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните права. Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, за което е редовно призован, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено решение. Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и останалите книжа са връчени по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, което е наложило и с определение № 64/16.05.2022г. съда да допусне особен представител , който да упражни правата на ответниците в настоящото съдебно производство. В срока по чл.

131, ал. 1 ГПК процесуалният им представител адв.Б. М. от ПАК е депозирала писмен отговор. В него процесуалният представител на ответниците оспорва качеството на С.

Д. М. и С. Б. М. като потребители на топлинна енергия, както и наличието на облигационно отношение между нея и ищцовото дружество. Твърди се, че няма доказателства ответниците да са собственици, или ползватели на жилището, за което са начислени посочените в исковата молба суми, а именно: апартамент, находящ се в град П., ***. Поради това и за процесния период ответниците не са имали облигационни отношения с ищцовото дружество, както и качеството на потребител на топлинна енергия и БГВ за процесния имот. Оспорва се и обстоятелството, че облигационната връзка между ответника и ищцовото дружество е възникнала по силата на закона и при общоизвестни общи условия. Иска се съда да отхвърли предявените искове за главници и лихви изцяло, като неоснователни и недоказани.

В съдебното заседание ищцовото дружество, чрез писмено становище на пълномощника си, поддържа исковата молба.

Ответниците С. Д. М. и С. Б. М., редовно призовани, не се явяват. Не се явява и адв.Б. М. от ПАК - особен представител по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на 3 длъжника по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното установяване.

По същество:

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Топлофикация - Перник“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 15.03.2021 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците С. Д. М. и С. Б. М. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр.П., ***, за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г.

Въз основа на това заявление било образувано ч. гр. д. № 54/2021 г. по описа на ТРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 72/06.04.2021 г. против длъжниците и настоящи ответници. По делото са представени и приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., *** е открита партида на името на С. Д.

М., с абонатен номер ***. По делото е представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № *** на нотариус при Пернишки районен съд, от което е видно, че след продажбата на процесния апартамент ответниците са запазили правото си да ползват жилището до края на живота си. От представените по делото писмени доказателства съдът намира, че дружеството – ищец успя в условията на пълно главно доказване да докаже, че съществува облигационна връзка.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответниците С. Д. М. и С. Б. М. са ползвали през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така 4 предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответниците дължат сумите, търсени от нея като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответницата е клиент на ТЕ и ако това бъде установено - да докаже размера на вземането си.