Решение № 19291 от 14.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19291 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20261110117253 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на С. Д. П., с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С. К., срещу ЮЛ, с ЕИК: ***/ с промяна на правноорганизационната форма от ЮЛ с ЕИК: ***/ , със седалище и адрес за управление:

***с която се иска съда да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 12 670.79 евро, от които:

-по Кредит EOSDP000000001364949 - непогасена номинална стойност 6131.30 евро, -по Кредит E0SDP000000001854118 - непогасена номинална стойност в размер на 6 033.26 евро,

- по Кредит EOSDP000000002029214- непогасена номинална стойност в размер на 506.23 евро.

Сочи се, че ищцата е вписана като неизправен длъжник в ЦКР на БНС по посочените три броя активни кредита, вземанията по които се претендират от ответника. Сочи се, че по този начин ответника поддържа извънсъдебна претенция за съществуването на вземанията, като е инициирал отразяването им в Ц.К.Р. на Б.Н.Б. като „активни“ дългове.

Сочи се, че за дълга е било образувано изп.д. №416/2013 г. по описа на ЧСИ Б., по което последното валидно изп. действие е предприето на 11.09.2018 г., а делото е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК. Нова 5-годишна давност е започнала да тече от 11.09.2018г. и е изтекла окончателно на 11.09.2023г.

Поддържа се, че всички вземания са погасени по давност.

Представени са писмени доказателства.

Претендират се разноски.

Препис от исковата молба е връчен на ответника. В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който се признават исковете, тъй като вземанията са погасни по давност. Сочи се, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото и направените разноски следва да останат в тежест на ищцата.

В откритото съдебно заседание процесуалния представител на ищеца моли за постановяване на решение при признание на иска. Претендира разноски.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното искане по чл. 237, ал. 1 ГПК намира, че следва да постанови срещу ответника решение при признание на иска поради следните съображения:

Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, визирани в чл. 237 ГПК, а именно: ответникът е признал исковете и своята отговорност в отговора на исковата молба. Признатото право от своя страна, с оглед и на представените доказателства с исковата молба, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с което страната не може да се разпорежда.

Отделно е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че:

- На 06.08.2008 г. е сключен Договор за кредит между С. Д. П. и ЮЛ. Вземането е прехвърлено на ЮЛ на 30.06.2016 г.

- Ha 16.07.2008 г. е сключен Договор за кредит между С. Д. П. и ЮЛ. Вземането е прехвърлено на ЮЛ (сега ЮЛ) на 11.12.2025 г., съгласно сключен договор за цесия между ЮЛ (предходен правоприемник на вземането) и ЮЛ.

-На 21.11.2016 г. е сключен Договор за кредит между С. Д. П. и ЮЛ. Вземането е прехвърлено на ЮЛ на 11.12.2025 г., г., съгласно сключен договор за цесия между ЮЛ (предходен правоприемник на вземането) и ЮЛ.

-Вземанията по горепосочените договори са съответни на описаните в исковата молба са погасени по давност.

В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на решение при признание на иска за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 237, ал. 2 ГПК.

С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като именно ответника с поведението си е станал причина за завеждане на делото. Страните не спорят, че вземанията са били установени със сила на пресъдено нещо, за тях е издаден изп. лист, като е било образувано изп.д. №416/2013 г. по описа на ЧСИ Б.. в най-актуалната практика на ВКС – Определение № 3006/27.10.2025г. по ч. т. д. № 2266/2024г., I I ТО на ВКС, Определение № 233/26.01.2026г. по ч. т. д. № 1956/2025г., ІІ ТО на ВКС и др., е прието, че когато в полза на кредитора има издаден изпълнителен лист срещу ищците за присъждане на процесните вземания, който нито се твърди, нито се установява да е предаден доброволно от кредитора на длъжниците по тези вземания преди сезиране на съда, същият дава повод за делото. Докато оригиналът на този изпълнителен лист не бъде предаден на длъжниците, ответникът винаги може въз основа на него да предприеме изпълнителни действия за принудителното удовлетворяване на паричните вземания, удостоверени с него. Това е така дори и когато се установи, че изпълнителното дело, което е започнало въз основа на този изпълнителен лист, е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Фактът на прекратяване на това производство по принудително изпълнение не е пречка за кредитора да получи обратно оригинала на изпълнителния лист (както е станало в случая) и да образува ново изпълнително производство, по което да бъдат предприети изпълнителни действия срещу имуществото на длъжниците. С оглед на това и след като ищците считат, че по отношение на вземанията по изпълнителния лист е изтекла предвидената в закона погасителна давност и те не могат да упражнят възражението си за това извънсъдебно, то за да могат да получат правна сигурност, че кредиторът няма да търси занапред изпълнение на погасените по давност вземания, следва да предявят отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК, по който да бъде признато за установено спрямо ответника, че те не ги дължат.

Необходимостта от предприемане на такива действия за защита произтича именно от поведението на ответника (идентичен като настоящия) да не предаде оригинала на изпълнителния лист на длъжника след изтичане на предвидената в закона погасителна 2 давност за процесните вземания. С това свое поведение той е дал повод за завеждане на отрицателните установителни искове от длъжника и следва да отговаря за сторените разноски.- държавна такса в размер на 512.14 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 2885 евро.

Поради изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от С. Д. П., с ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, чрез адв. С. К., срещу ЮЛ, с ЕИК: ***/ с промяна на правноорганизационната форма от ЮЛ с ЕИК: ***/ , със седалище и адрес за управление:

*** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата не дължи на ответника сумата от 12 670.79 евро, от които:

-по Кредит EOSDP000000001364949 - непогасена номинална стойност 6131.30 евро -по Кредит E0SDP000000001854118 - непогасена номинална стойност в размер на 6 033.26 евро

- по Кредит EOSDP000000002029214- непогасена номинална стойност в размер на 506.23 евро, поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на С. Д. П., с ЕГН: **********,съдебно-деловодни разноски в размер на 3397.14 евро Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3