Решение № 589 от 14.06.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. П., 14.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря А.В.К. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720106964 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление: *** чрез ю.к. Т., срещу А. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с която по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, e предявен иск с правно основание: чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г., сключен със „***“ АД, сумата в размер на 1047,88 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 772438 от 27.12.2021 г., сключен между „***“ АД и ответника; сумата от 183,85 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 27.12.2021 г до 27.12.2022 г., сумата от 325,87 лева – лихва за забава за периода от 27.12.2021 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване 1 на заявлението в съда - 08.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 4108 от 11.11.2024 г. по ч.гр.д.

№ 06425/2024 г. на ПРС. Моли да им бъдат присъдени сторените в заповедното и исковото производства.

В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът А. Ц. Г. е подал отговор на исковата молба, в който твърди, че няма никакви отношения ищеца, и не дължи суми към „***“, тъй като е извършил плащания по процесния договор за кредит. Твърди, че са му начислени лихви, които били неправомерни спрямо размера на задължението. По изложените в отговора доводи и аргументи моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез ю.к. Т. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът А. Ц. Г. в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими доколкото за сумите предмет на иска в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която ответника е подал възражение.

По основателността:

Предявения иск е с правна квалификация чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.99 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Към настоящото дело е приложено ч.гр.д. № 06425/2024 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление на „***“ ЕООД, е издадена заповед № 4108 от 11.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК срещу длъжника А. Ц. Г. от гр. П. за вземане, предмет на предявения иск. В срока по чл.414 от ГПК срещу заповедта е постъпило възражение и на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, на заявителя са дадени указания за възможността да предяви установителни искове за съществуване на 2 вземанията.

Исковете са предявени в срока по чл.415 от ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.

Видно от приложения по делото Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 772438 от 27.12.2021 г., между „***" АД, в качеството му на кредитодател, и ответника, в качеството му на кредидтополучател, съгласно който „***“ АД е отпуснало на ответника заем в размер на 1200,00 лева, който е следвало да бъде погасен на 12 месечни погасителни вноски, с падеж на първа вноска 27.01.2022 г., и падеж на последна погасителна вноска – 27.12.2022 г., при годишен процент на разходите (ГПР) от 42,58 %, и фиксиран годишен лихвен процент от 36 %. При тези параметри на договора общото задължение по кредита възлиза на стойност от 1487,67 лева. Няма спор, че сумата от 1200,00 лева, е преведена от „***“ АД, която сума ответника е получил, съгласно постигнатото в договора съгласие – на каса на ИзиПей.

Договорът за кредит е сключен във валидна електронна форма, съгласно изискванията на специалния закон. Доколкото се касае за вид заем, който по своята характеристика е реален договор, за да е действително съглашението, трябва реално да е предадена съответната сума на заемателя. След като няма спор между страните, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по който е получил определена парична сума, той има и задължението да я върне в определен срок, при съответни условия на заема.

От приложения по делото Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. и Приложение № 1 към него, се установява, че кредитодателят „***" АД е прехвърлил на ищеца вземанията на кредитодателя спрямо ответника - потребител по процесния договор за кредит. В договора за цесия е страните по същия са постигнали съгласие, че процесното вземане ще бъде прехвърлено към по-ранен момент, в който е съществувало.

Ответникът е уведомен за цесията с връчване на препис от исковата молба, поради което и възраженията на ответника, че няма взаимоотношения с ищеца са неоснователни.

Безспорно се установи, че Договорът за цесия е сключен между ищеца и кредитодателя на ответника, на посочената в него дата. Фактът, че страните по 3 цесията са се уговорили вземанията да бъдат прехвърлени към определен поранен момент, е въпрос на договорки между тях, поради което и ищецът е придобил вземанията към по-ранен момент спрямо подписването на договора.

Изложената уговорка е в унисон с чл.9 от ЗЗД и свободата на договарянето, а не е противоречие, което да доведе до недействителност на договора за цесия.

От съдържанието на приложените към исковата молба Общи условия, се установява, че в същите изрично е предвидена възможността дружеството да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с нормата на чл.26 от ЗПК. По смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато той е изрично овластен за това, какъвто е и настоящия случай, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно, ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово пълномощие. Според § 4, т.3 от Договора за цесия, ищецът е бил овластен от цедента да уведоми от името на последните всички длъжници по договорите за това, че вземанията са прехвърлени на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си последици. Действително не се установява съобщението реално да е било получено от длъжника, но в случая това е без значение, тъй като уведомяването може да се извърши с връчване на заповедта за изпълнение, така и с връчване на препис от исковата молба. От приложеното заповедно производство, че ответника е получил препис от издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение, като срещу същата в срок е подал възражение. Получил е и препис от исковата молба, и по този начин е узнал за цесията. След като законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то с получаването на препис от исковата молба в рамките на съдебно производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по този начин целта на закона, свързана със съобщаването за 4 прехвърленото вземане, е изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От горното се налага еднопосочният извод, че цесията е валидно противопоставима на ответника, и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.

По делото не са представи доказателства, от които да може да се направи извод, че ответникът реално е бил уведомен за цесията преди подаване на заявлението в съда. Но с оглед горе изложеното, съдът намира, че ответникът е уведомен за извършената цесия с връчване на препис от исковата молба.

Кредиторът „***“ АД е финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответника е физическо лице, което при сключване на договора за паричен заем, е действала извън рамките на своята професионална дейност.

Следователно страните имат качество, съответно на кредитор и на потребител по смисъла на чл.9, ал.4 и ал.3 от ЗПК. Сключеният между тях договор, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК и следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в ЗПК.

Както вече бе посочено, от предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит. В тази връзка с определението за насрочване, съдът изрично е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в процесния договор.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

5

Ответника не е оспорил сключването на процесния договор за потребителски кредит, и не се твърди да не го е подписвал, поради което и следва да се приеме, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 772438 от 27.12.2021 г. В тази връзка съдът намира, че страните са обвързани от наличие на облигационно правоотношение по между им, възникнало на основание процесния Договор за кредит.

В определението за насрочване на делото съдът е указал на страните, че служебно следи за неравноправни клаузи в договори, сключени между търговец и потребител, както и че следи за нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства съгласно Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК. В тази връзка съдът служебно дължи проверка за нищожност на клаузи от процесния Договор за потребителски кредит, с оглед на това, че ответникът по процесния договор има качеството на потребител т.е. по-слаба страна по същия. При такова положение на послаба страна член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО предвижда, че неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя. С оглед на това и съдът служебно следи за неравноправни клаузи в договора.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, задължителна част от съдържанието на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК регламентира, че разходите, които се включват в ГПР са настоящи или бъдещи разходи, представляващи лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.