Решение № 3147 от 22.05.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3147 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Боян Г. Бояджиев

Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20231100512100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 13234/27.07.2023 г., постановено по гр.д. № 24036/2022 г. по описа на СРС, 56 състав, е допуснато да бъде извършена съдебна делба между М. З. Е., ЕГН ********** и К. Х. Х., ЕГН **********, по отношение на следния съсобствен между тях недвижим имот: апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, трети етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,43 кв.м., при съседи: стълбище, ул. „Баба Вида“, Д.Г.П. и двор, ведно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, Д.Г.П. и М.Ц.Й., ведно с 5,155 % идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна земя, представляващ съгласно схема № 15-104875-02.02.2022 г., издадена от СГКК – гр. София, самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес на имота гр. София, район Подуяне, бл. ****, ет.

****, намиращ се на трети етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, посочена в документа площ 88,43 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 9 и 5,155 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта:

***, при следните квоти: за М. З. Е. – 1/2 ид.ч. и за К. Х. Х. – 1/2 ид.ч.

1

Срещу решението е постъпила въззивна жалба на ответника К. Х. Х.. В жалбата се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, и е необосновано.

Сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимовръзка и цялост, като макар правилно да е приел за доказано възражението за симулативност на сделката по отношение на цената, то поради превратното тълкуване на показанията на разпитаните свидетели на ответника и частичното им некредитиране е достигнал до неправилния извод за неоснователност на възражението по чл. 23, ал. 2 СК за частична трансформация при придобиването на процесния недвижим имот.

Моли се за отмяна на решението и постановяване на друго, с което делбата да бъде допусната при посочени във въззивната жалба квоти.

Въззиваемият М. З. Е. оспорва подадената въззивна жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано и моли за потвърждаване на същото, както и присъждане на разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Производството е образувано по предявен от М. З. Е. срещу К. Х. Х. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния недвижим имот, придобит в режим на СИО и останал в обикновена съсобственост между страните след прекратяване на брака им, а именно: апартамент № 81, находящ се в гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, в жилищна сграда – блок № ****, ****.

В срока по чл. 342 ГПК ответникът е оспорил иска за делба по отношение квотите в съсобствеността на процесния апартамент, като е релевирал възражение за частична трансформация с твърдения, че имотът е придобит частично с негови лични средства.

Пред въззивната инстанция не е спорно, че по време на сключения между страните граждански брак К. Х. Х. и М. З. Е. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност по силата на договор за покупко-продажба процесния апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, в жилищна сграда – блок № ****, ****, ведно с избено помещение № 9. Не е спорно също така, че с Решение № 70 от 12.06.2020 по гр.д. №16/2020 г. по описа на РС-Мадан, на основание чл. 51 СК е одобрено постигнатото споразумение между К. Х. Х. и М. З. Е. и е прекратен сключеният между тях брак.

2

Спорът в настоящото производство е съсредоточен върху това дали процесният апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. “Хаджи Димитър”, в жилищна сграда – блок № ****, ****, е притежаван от страните в условията на съсобственост при равни дялове, или ответникът притежава по-голям дял от същия, тъй като е налице частична трансформация на лично имущество.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 СК от 1985 г. /отм./, аналогична в съответната част на чл. 21, ал. 1 СК от 2009 г., вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Чл. 20, ал. 1, изр. 1 СК от 1985 г. /отм./, съответно чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК от 2009 г. запазва индивидуалната собственост върху вещите и правата върху вещи, придобити от единия съпруг по наследство или дарение, поради което, ако такива имущества бъдат трансформирани изцяло в течение на брака в други имущества, новопридобитото остава лична собственост на придобилия го съпруг. Придобитото в тези случаи не е резултат от дейността на съпрузите през време на брака. Единият от тях няма никакво участие в придобиването. В този смисъл са разясненията, дадени в ППВС № 5/1972 г. След прекратяването на имуществената общност поради развод също така по силата на изричната разпоредба на закона – чл. 28 СК, дяловете на бившите съпрузи от вещите и вещните права, които са съставлявали съпружеската имуществена общност, са равни. С иска или възражението по чл. 23, ал. 1 СК се цели установяване, че при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия съпруг средства, имущество по чл. 22, ал. 1, изр. 1 СК или друго лично имущество, придобито преди брака. Основание за индивидуалното притежание в този смисъл е липсата или незначителността на принос от страна на другия съпруг - аргумент от разпоредбата на чл. 23, ал. 2 СК.

Според практиката на ВКС - например Решение № 355/09.01.2012 г. на ВКС по гр.д. № 430/2011 г., II г.о., всяко възражение за трансформация по чл. 21, ал.

1 и ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съответна на чл.23, ал.1 и ал. 2 СК от 2009 г., по същество не е оспорване на „съвместния принос“, а опровергаване на презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за този, който, поддържайки влагането на лични средства, следва да изключи приложението на презумпцията, установявайки пълно и пряко влагането на извънсемейни - лични средства в придобиването на конкретната вещ или вещно право.

С ТР №3/2015 г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101 СК от 1985 г.

/отм./, съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК от 2009 г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява поголям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК от 1985 г. /отм./, съответно чл. 23, ал. 2 СК от 2009 г.

В процесния случай ответникът по иска за делба оспорва презумпцията за съвместен принос на двамата съпрузи в придобиването на вещни права по време на брака, като релевира възражение за частична трансформация на лично имущество, в това число като се стреми да докаже симулация на посочената в нотариалното производство продажна цена за процесния апартамент. При преценката за придобиване на имот в режим на съпружеска 3 имуществена общност или като лично имущество следва винаги да се обсъдят всички обстоятелства по делото. Изводът за наличие или липса на преобразуване на лично имущество може да бъде направен само след пълно изследване произхода на вложените парични средства. Ако има извънбрачни такива, то следва да се установи какъв е техният паричен еквивалент относно стойността на придобитото по време на брака имущество /Решение № 347 от 15.10.2012 г. на ВКС по гр.д. № 1071/2011 г., IV г.о./.

По делото е представен Договор за посредничество при покупка на недвижим имот от 16.02.2007 г., по силата на който К. Х. Х. е възложил на „Орбита - недвижими имоти“ ООД да посредничи срещу възнаграждение за закупуването на следния недвижим имот - апартамент № 81, находящ се в гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, трети етаж, състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 88,43 кв.м., при съседи: стълбище, ул. „Баба Вида“, Д.Г.П. и двор, ведно с избено помещение № 9, при съседи: коридор, Д.Г.П. и М.Ц.Й., ведно с 5,155 % идеални части от правото на собственост върху общите части на жилищната сграда и идеалните части от правото на строеж върху държавна земя, при следните условия: обявена офертна цена 57 500 евро, която не подлежи на промяна.

На същата дата 16.02.2007 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, съгласно който “Финлийз” АД, в качеството на продавач, се е задължило да продаде на К. Х. Х. като купувач процесния недвижим имот най-късно до 28.03.2007 г., при нотариус Д.Ж., рег.

№ 101 в НК. Продажната цена на имота е определена в размер на 57 500 евро, платима от купувача със собствени средства и с кредит за закупуване на имот, предоставен от “Първа инвестиционна банка” АД, като е отбелязано, че така уговорената цена е окончателна и не подлежи на промяна - т. 2.1 и т. 2.5 от договора. Уговорено е още заплащането на задатък /капаро/ в размер на 5 000 евро от страна на купувача към момента на сключване на договора, за удостоверяването на което обстоятелство изрично е посочено, че подписаният между страните договор има характера на разписка - т. 2.2.

От представения договор № 68КР-АА-0684/13.03.2007 г., сключен между “Първа инвестиционна банка” АД като кредитодател и К. Х. Х., в качеството на кредитополучател, се установява, че на ответника е предоставен кредит при условията на овърдрафт по разплащателната сметка при максимално допустим размер от 60 000 лв. за закупуване и ремонт на апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. ****, ****.

Пред първоинстанционния съд е представен Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, том I, рег. № 1471, дело № 63 от 2007 г. от 20.03.2007 г. на нотариус Д.Ж., №101 в НК, по силата на който ответникът К.

Х. Х. е закупил от “Финлийз” АД, представлявано от С.И.Б., процесния недвижим имот - апартамент № 81, находящ се в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“ в жилищна сграда – блок № ****, ****, при посочена продажна цена сумата от 50 000 лв., дължима в седемдневен срок от вписване на договорна ипотека върху имота в полза на “Първа инвестиционна банка” АД.

За обезпечаване на вземането по предоставения овърдрафт в полза на банката е учредена първа по ред договорна ипотека върху процесния имот, видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 67, том I, № 1472, дело № 64/2007 г. от 20.03.2007 г. на нотариус Д.Ж., № 101 в НК, вписан 4 в СВ – гр. София на 20.03.2007 г., акт № 163, том XII, дело № 9683/2007 г., страни по който са “Първа инвестиционна банка” АД като кредитор, К. Х. Х., в качеството на кредитополучател и ипотекарен длъжник, както и М. З. Х.а ипотекарен длъжник, действаща чрез К. Х. Х. като неин пълномощник.