Решение № 267 от 14.11.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 267 гр. Плевен, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600759 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по протест от РП-Плевен, подаден срещу присъда № 37/6.03.2023г., постановена по НОХД № 2333/2021г. по описа на РС-Плевен.

С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимата Ц. Г. И. за виновна в това, че през периода от месец януари 2021г. /вкл./ до месец октомври 2021г., включително, в гр.Долна Митрополия, обл.Плевен, като осъдена с Решение № 58/2019г. по гр. дело № 6029/2018г. по описа на РСПлевен, влязло в законна сила на 1.02.2019г., да издържа сво й низходящ малолетната Р. М. Д., родена на 21.05.2016г., чрез нейния баща и законен представител М. Н. Д., съзнателно не изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 10 /десет/ месечни вноски, всяка по 130.00 лева или всичко на обща стойност 1300 .00 /хиляда и триста/ лева, 1 като деянието е извършено при условията на повторност – престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 и във вр. чл.28, ал.1 от НК, като до приключване на съдебното следствие е изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалото дете.

Със същия съдебен акт и на основание чл.183, ал.3 във вр. ал.4 във вр. ал.1 от НК, не е наложено наказание на подсъдимата Ц. Г. И..

Във въззивният протест се съдържа оплакване, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна, т.к. неправилно съдът е приложил материалния закон. Прокурорът, изготвил протеста, се позовава на съдебната теория и практика и приема, че привилегированата разпоредба на чл.183, ал.3 от НК е неприложима спрямо лица, извършили престъпление по чл.183, ал.4 от НК, какъвто е настоящият случай с подсъдимата Ц. Г. И.. Искането е въззивният съд да отмени атакуваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимата И. за виновна и да й бъде наложено наказание за извършено престъпление по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание, Окръжна прокуратура - Плевен, чрез своя представител, поддържа въззивния протест. Прокурорът предлага присъдата да се отмени. Преповтарят се твърденията в писмения протест, че е неприложима в конкретния случай разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и подс.И. следва да се осъди за престъплението по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 от НК по повдигнатото й обвинение.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимата заявява, че протестът е неоснователен. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда, като се прецени дали са налице и доказателства за съставомерност на деянието и от субективна страна.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в писмения протест, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери протестът за допустим, но разгледан по същество - за неоснователен.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на 2 проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

Свидетелят М. Д. и подсъдимата Ц. И. заживели като семейство през 2015г. в гр.Долна Митрополия, обл.Плевен ска. От съвместното им съжителство, на 21.05.2016г. , се родила дъщеря им Р. М. Д.. През 2018г. подсъдимата И. напуснала М. Д., като малолетното дете останало да живее с него в гр.Долна Митрополия.

През 2018г. свидетелят М. Д. депозирал искова молба, в която молел съдът да присъди издръжка на малолетната Р. Д., както и да му предостави родителските права. С Решение № 58 от 11.01.2019г., постановено по гр.д.№ 6029/2018г. по описа на РС Плевен и влязло в законна сила на 1.02.2019г., подсъдимата И . била осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 130.00 лева на малолетната си дъщеря Р. Д., чрез нейния баща в гр.Долна Митрополия. Въпреки постановения съдебен акт, подсъдимата И. не изпълнявала задължението, което наложило срещу нея да бъде образувано наказателно производство за престъпление по чл.183, ал.1 от НК. С присъда по НОХД № 2517/2020г. тя била призната за виновна и била осъдена на четири месеца лишаване от свобода, като, на основание чл.66, ал.1 от НК , изтърпяването на така наложеното наказание било отложено с изпитателен срок от три години. Периодът, който бил инкриминиран по цитираното наказателно дело обхващал неизплатени издръжки от подсъдимата И. от месец август 2018г. до месец декември 2020г.

Въпреки постановения съдебен акт, подсъдимата И. продължила да не изплаща издръжка на малолетната си дъщеря. След като приключило делото, тя заминала да живее и работи в Германия.

На 22.07.2021г. свидетелят М. Д. сезирал отново РП -Плевен с жалба, в която посочил, че Ц. И. продължава да не изплаща месечна издръжка на дъщеря си.

Било образувано наказателно производство. В хода на същото било установено, че подсъдимата И. не е изплатила месечни издръжки за периода от януари 2021г. до месец октомври 2021г., което възлиза на 1300 .00 лева или десет месечни вноски по 130. 0 0 лева всяка от тях. Разпитан в хода на 3 съдебното следствие, М. Д. е заявил, че подсъдимата е изплатила дължимите издръжки за целия период, след като делото е било образувано в съда.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените погоре фактически констатации.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията на свидетелите, както и приетите писмени доказателства. Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации. При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля М. Д., а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимата Ц.

4

Г. И. е извършила деянието, квалифицирано по чл.183, ал.4 във вр. ал.1 и във вр. чл.28, ал.1 от НК. Безспорно е установено, че за инкриминирания период същата не е изпълнила задължението си да плаща месечни издръжки за малолетната си дъщеря – общо десет, на стойност от 1300.00 лева. Безспорно е установено също, че подсъдимата е извършила деянието повторно, след като веднъж е била осъждана за такова деяние – с присъда по НОХД № 2517/2020г. на РС-Плевен. Също безспорно е установено, че И. е платила дължимите издръжки и е изпълнила задължението си преди постановяване на присъдата от първата инстанция и не са настъпили други вредни последици за пострадалия.

Правилни са изводите на решаващия съд, че в конкретния случай е приложима разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК и подсъдимата не следва да се наказва за извършеното престъпно деяние. Забрана за прилагане отново на тази разпоредба би имало само, ако вече е била прилагана по отношение на И.. Няма данни това да е било така, поради което правилно съдът се е позовал на привилегирования състав и не е наказал подсъдимата. Споделят се изводите на първоинстанционния съд, че водещата цел на законодателя , с въвеждането на привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК, е да се стимулира плащането на дължимата издръжка, макар веднъж извършителят да е бил осъждан за деяние по чл.183, ал.1 от НК. По-добре е и за пострадалия да се плати задължението, отколкото да се преследва единствено наказателната репресия с приложението на чл.183, ал.4 от НК по отношение на този извършител.

По реда на служебната проверка и, с оглед на правомощията си, настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.

Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 37/6.03.2023 година, постановена по 5

НОХД № 2333/2021г. по описа на РС-Плевен.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6