Решение № 830 от 18.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. С., 18.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20221110209152 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „............“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, представлявана от М.В.Я., чрез адв.Г. Д. – САК, срещу Наказателно постановление № НП-53/10.06.2022 г., издадено от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН), с което на жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешния ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, на основание чл. 116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения е наложена имуществена санкция в размер на 8 000,00 (осем хиляди) лева.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, в която връзка се поддържа, че пациентът В.С.М. е била във влошено здравословно състояние, което е довело незабавно до нуждата от спешно транспортиране на лицето до подходящо лечебно заведение, за провеждане на интензивно лечение. Сочи се, че след 1 като е извикан екип па ЦСМП, който тръгва от „ХХХХХХХХ“, пациентът М. е била върната в болницата, тъй като четири лечебни заведения са отказали приема й по различни поводи, в това число липса на интензивни легла, както и че пациентката не подлежи на реанимационни грижи. Навежда се, че никъде в процесното наказателно постановление не са посочени факти, обстоятелства или доказателства годни да наведат на заключението, че пациентката е „върната“ в лечебното заведение, поради допуснато нарушение на визираната от административнонаказващия орган разпоредба. В този смисъл се счита, че не може да бъде направен извод за допуснато нарушение от визирания характер, доколкото посочената разпоредба гарантира правата па пациента при хоспитализация, поради което нарушение на разпоредбата ще е налице единствено при реално настъпило и доказано увреждане на тези права, каквото в настоящия случай липсва.

По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваното НП, като незаконосъобразно и необосновано.

В проведеното по делото съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Д. – САК, с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. Последният, в дадения ход по същество, пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията, развити в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Т., който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

В периода от 31.01.2022 г. до 10.02.2022 г. включително във връзка с жалба с вх. № 96-00-1026/31.12.2021 г. и на основание Заповед № РД 1391/25.01.2022 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) била извършена проверка от служители на Изпълнителна агенция „Медицински надзор” (ИАМН) на „ХХХХХХХХХХ 2

ЕООД („ХХХХХХХХ“ ЕООД) с ЕИК ХХХХХХХХХХХХ, с адрес на управление в гр. С., ул. „К.Д.К.“ № ХХХХХХХХ и адрес на осъществяване на дейността в гр. С., ул. М. № 21, представлявано от М.В.Я. в качеството му – управител.

В хода на проверката и за изясняване на обстоятелствата по постъпилата в Изпълнителна агенция „Медицински надзор” жалба, била изискана медицинска и друга относима към случая документация, ведно със становища на лекарите, участвали в диагностично-лечебния процес на В. М., пациент на „............“ ЕООД.

В резултат на извършената проверка от държавни инспектори в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ било установено следното:

Пациентът В. М., на 58 г., постъпила на 16.12.2021 г. в „............“ ЕООД, в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина, за рехабилитация в планов порядък по КП 263: „Физикална терапия и рехабилитация на болести на периферната нервна система“ с издадено направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури от МБАЛ „Б.“ ЕООД, където била диагностицирана с остър синдром на Гилен – Баре – сетивно – моторен тип, умерено – тежка форма. Пациентът бил с придружаващи заболявания – артериална хипертония 2 ст., хипотиреоидизъм, тревожно разстройство, състояние след алопластика на двете ТБС. При приемането на пациентката М. била проведена ЕКГ и бърз антигенен тест за Covid 19, който показал отрицателен резултат. Назначена била медикаментозна терапия, релевантна към неврологичното заболяване и придружаващите заболявания на пациента, като в периода 16.12.2021 г. - 19.12.2021 г. същата била спокойна, афебрилна, рехабилитирана и с нормална хемодинамика.

На 20.12.2021 г. били регистрирани оплаквания от изтръпване на горните крайници и сухота в устата.

На 21.12.2021 г. пациентката В. М. била тревожна, неспокойна, с усещане за подуване на езика и страхове, че ще си „глътне езика“. След проведена консултация с невролог, последният предложил пациентът да бъде приведена в болница за активно лечение с цел диагностично уточняване. Към терапията на последната били включени поливитамини от група В и кортикостероид.

В следобедните часове на 21.12.2021 г. пациентът М. проявила 3 оплаквания от задух, била с измерена кислородна сатурация 88 % - 92 % и АН 180/90. Повторно бил направен бърз антигенен тест за Covid 19, който отново дал отрицателен резултат. Назначена била допълнителна терапия.

На 22.12.2021 г. на сутрешна визитация, пациентът М. била във влошено общо състояние, а именно с тахидиспнея, Sat 02 80 %, афебрилна, неспокойна, с повишено ниво на кръвна захар 16.9 mmol/l, учестена сърдечна дейност и високи стойност на артериалното налягане. От проведената ЕКГ било установено наличие на ST елевация в I и в AVL отвеждане.

Във връзка с влошеното състояние на пациентката от „............“ ЕООД бил извикан екип на ЦСМП. Пристигналият на място екип на ЦСМП извършил преглед на пациента М., във връзка с което бил издаден фиш за спешна медицинска помощ. Екипът тръгнал от „ХХХХХХХ“ ЕООД в 12:18 ч., като по време на транспорта пациентката била на кислородотерапия и парентерално прилагане на кортикостероид, диуретик и инсулин.

В 14:00 ч. пациентът В. М. била върната от екипа на ЦСМП в ............“ ЕООД поради отказ от хоспитализация в четири болници за активно лечение.

В 18:30 ч. на 22.12.2021г., пациентката В. М. отново била транспортирана с екип на ЦСМП - С. до УМБАЛ „С.мед“ след уговорена хоспитализация от страна на близките й.

Предвид констатациите от проверката, свидетелят А. К. К. – на длъжност „държавен инспектор“ в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, съставила АУАН № А-58/15.04.2022 г., в който описала фактическите си констатации и квалифицирала извършеното от жалбоподателя като нарушение на чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от 18.10.2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, доколкото от страна на ............“ ЕООД били предприети действия по превеждане на пациентката в друго лечебно заведение за активно лечение, без за това да е осъществен контакт и получаване на съгласие за хоспитализация от страна на приемащото лечебно заведение.

АУАН бил връчен на 15.04.2022 г. лично и срещу подпис на ХХХ – управител на ............“ ЕООД, като в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от последния 4 постъпили писмени възражения срещу констатациите в акта.

Въз основа на така съставения АУАН, на 10.06.2022 г. Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) издал обжалваното наказателно постановление № НП-53/10.06.2022 г., в което били отразени обстоятелствата по извършването на нарушението, неговото фактическо описание (идентично на това в АУАН) и правната му квалификация по чл. 23, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № 49 от 18 октомври 2010 г. за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за болнична помощ и домовете за медико-социални грижи, във връзка с чл. 46, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, като на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 116, ал. 2 от Закона за лечебните заведения на жалбоподателя била наложена имуществена санкция е размер на 8000,00 (осем хиляди) лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН; както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля – актосъставител А. К. К..

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.

От показанията на св. А. К. К. се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля К. представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно 5 изясняване на обстоятелствата по процесния случай, вкл. и за проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и които да обосновават отмяната на последното само на това основание. АУАН и Наказателното постановление са съставени от оправомощени лица, предвид приложените към материалите на делото Заповед № РД – 01- 47/29.03.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“, трудов договор № РД-15-281/16.03.2022 г. на Министерство на здравеопазването, Заповед № ДС 20-36-17/12.07.2017 г. на изпълнителния директор на ИА „Медицински надзор“. Съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.