Решение № 27 от 19.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Даниел Луков

Владимир Астарджиев при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200862 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подс. М. Ц. Ц. чрез защитника му адв. В.

М. против решение № 118/01. 08. 2025 год., постановено от Апелативен съд – Велико Търново (ВТАС) по в. н. о. х. д. № 154/2025 год.

Заявени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че е нарушено правото на справедлив процес на подсъдимия, а съдът не е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.

Поддържа се, че изводите на съдилищата по фактите досежно първото от двете деяния са изградени върху негодни доказателствени средства, доколкото не са били налице предпоставките за образуване на наказателното производство, ползвани са материали от друго дело, образувано срещу друго лице, свид. С. Юс. е заинтересован, липсва инкриминираното наркотично вещество. По отношение на второто деяние, включено в продължаваната престъпна дейност, са изложени доводи за нарушения при изготвяне на физикохимичната експертиза. Наред с това се сочи, че на подсъдимия не са предявени протоколите за веществени доказателствени средства (ВДС), получени при експлоатирането на специални разузнавателни средства (СРС). С доводи за несъставомерност на деянието от 01. 08. 2024 год. по чл. 354а, ал. 1 от НК и за неправилен отказ да бъде приложена 1 разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е защитена тезата за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се, че наказанието е явно несправедливо, защото съдът не е взел предвид здравословното състояние и незначителното количество на наркотичното вещество – предмет на всяко от двете деяния, които обосновават наличие на предпоставките по чл. 55 от НК. При условията на алтернативност са направени искания за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане, за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. М. Ц. не участва в касационното производство и не изразява лично становище по основателността на депозираната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 14/02. 05. 2025 год. по н. о. х. д. № 259/2025 год.Окръжен съд – Плевен е признал подс. М. Ц. Ц. за виновен в това, че в периода от 14. 02. 2024 год. до 01.

08. 2024 год. в /населено място/, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, без надлежно разрешително разпространил на С. Ю. А. и К. Б. Ю. високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП – метамфетамин с общо тегло 1,185 грама, на стойност 82,95 лв., поради което и на основание чл. 354а, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1, алт. 5, предл. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК го е осъдил на три години и осем месеца лишаване от свобода и на глоба в размер на 20 000 лева.

Съдът е зачел предварителното задържане на подсъдимия, определил е първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, разпоредил се е с веществените доказателства и е възложил на подсъдимия разноските по делото.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалба на подсъдимия и с решение № 118/01. 08. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 154/2025 год. по описа на ВТАС, е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Доводите за наличие на касационен повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК следва да бъдат обсъдени преди останалите, защото евентуалното наличие на съществени нарушения на процесуалните правила има за последица отмяната на проверявания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане без да се налага да бъдат коментирани оплакванията за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Непредубеденият прочит на материалите по делото не дава основание да бъде 2 възприета тезата за отсъствие на предпоставките на чл. 371, т. 2 от НПК поради негодност на събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които съдилищата по фактите са изтъкнали в подкрепа на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При проследяване на хронологията на процесуалните действия, извършени в подготвителната фаза на наказателния процес, се установява, че наказателното производство е образувано, след като с постановление от 23. 02. 2024 год. прокурор от Районна прокуратура – Плевен е отделил материали, отнасящи се до подс. Ц., които са били събрани по бързо производство ЗМ № 70/2024 год. Те са били изпратени на Плевенска окръжна прокуратура с оглед данни за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. С постановление от 26. 02. 2024 год. прокурор от окръжната прокуратура е приел преписката по компетентност, а с постановление от 12. 04. 2024 год. въз основа на материалите, изпратени от първостепенната прокуратура, е образувал наказателно производство ЗМ № 223/2024 год. за извършено на 14. 02. 2024 год. разпространение на високорискови наркотични вещества – амфетамин. Впоследствие с постановление от 02. 08. 2024 год. материалите по досъдебно производство ЗМ № 223/2024 год. са обединени с тези по ЗМ № 454/2024 год., отнасящи се до извършено на 01. 08. 2024 год. деяние по чл. 354а, ал. 1 от НК.

По силата на чл. 216 от НПК разделянето на наказателното производство, респ. отделянето на материали от него в самостоятелно такова представлява изключително правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол – така и Р. № 78/2019 год. по к. н. д. № 1209/2018 год. на І н. о., Р. № 268/15. 02. 2019 год. по к. н. д. № 755/2018 год. на ІІ н. о., Р. № 62/2023 год. по к. н. д. № 836/2022 год. на І н. о. Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че защитата неоснователно стеснява случаите на приложение на цитираната разпоредба до хипотезите на съучастие по смисъла на чл. 20 от НК и това е така, защото законодателят не си служи с термина съучастник или съучастници, нито поставя изискване другите установени лица да са съпричастни към същото престъпление. Условие за приложение на чл. 216, ал. 1 от НПК е наличие на доказателства за участие на повече лица, като по този начин са обхванати както хипотезите на независимо съпричинителство, така и тези, в които в рамките на текущото наказателно производство са събрани доказателства за извършено друго престъпление от други лица.

Съгласно чл. 217 от НПК извършените действия по разследването и другите процесуални действия преди разделянето или обединяването на дела запазват процесуалната си стойност по отделеното, съответно по обединеното дело. Единственото условие за това, разбира се, е да са спазени процесуалните изисквания за осъществяването им. Сред материалите, които са били отделени и изпратени на висшестоящата прокуратура са протоколът за доброволно предаване на наркотичното вещество – предмет на първото от двете деяния, протоколите за разпит на полицейските служители, задържали свид. С. А. (в които не се съдържат твърдения за извънпроцесуални признания на последния) и заключенията на физикохимичната и на оценителната експертизи и именно на тях 3 законосъобразно са се позовали долустоящите инстанции след като не са установили отклонения от процесуалния регламент.

Съдилищата по фактите не са имали основание да изключат от доказателствената съвкупност и показанията на свид. С. А.. Същият е разпитан след образуване на настоящото дело, на 29. 04. 2024 год. Коментираното действие по разследването е извършено и след като наказателното производство срещу А. е приключило с влязъл в сила съдебен акт – с определение за одобряване на споразумение от 28. 02. 2024 год. по н. о. х. д. № 421/2024 г. по описа на Районен съд – Плевен. При отсъствието на други доказателства в тази насока описаната хронология на процесуалните действия показва неоснователността на защитното твърдение за оказан натиск върху свидетеля за депозиране на показания във вреда на подсъдимия срещу облекчаване на собственото му наказателноправно положение.

Обстоятелството, че наркотичното вещество – предмет на деянието от 14. 02.

2024 год. не е приложено физически по делото, също не обосновава претендирания от защитата извод, че признанието на фактите не се подкрепя от събраните доказателства.

Приобщаването му като веществено доказателство е станало посредством доброволното му предаване от свид. Ю.. Законосъобразността на това действие е обоснована от въззивния съд с убедителни аргументи, които настоящият съдебен състав споделя в цялост и поради това не е необходимо да ги възпроизвежда отново. В същото време, при извършеното експертно изследване с научни методи са определени видът и количеството на веществото, като съпоставката на описанието му в протокола за доброволно предаване от свид. А. с това в заключението на физикохимичната експертиза недвусмислено показва идентичността на двата обекта. Експертизата е назначена и изготвена в съответствие с процесуалните изисквания, поради което съдът законосъобразно се е позовал на констатациите на вещото лице, за да обоснове извода си, че признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Единственият упрек, който следва да бъде отправен към аналитичната дейност на ВТАС по отношение на първото от двете деяния, касае позоваването му на определението за одобряване на споразумение по отношение на свид. А.. Авторството на обсъжданото понастоящем деяние не може да бъде изведено от този процесуален документ не само защото в него не се съдържат данни за това, че свидетелят е закупил веществото от подсъдимия, но най-вече защото споразумението като акт с последиците на влязла в сила присъда има задължителна сила и обвързващо действие само що се отнася до деянието, извършено от лицето, признато за виновно, но не и касателно други престъпления, извършени от други лица. Както беше посочено и по-горе определението за одобряване на споразумение е от значение единствено за преценката дали С. А. е депозирал показания доброволно, респ. дали тези показания са заинтересовани или не, но с това ролята на този процесуален документ в настоящото наказателно производство е изчерпана. Доколкото обаче въззивният съд е приел наличието на други доказателства в подкрепа на извода за наличие на предпоставките по чл. 371, т. 2 и сл. от НПК, допуснатото процесуално нарушение не може да обоснове отмяна на решението и връщане на делото за ново 4 разглеждане.

Несъстоятелни са и твърденията, насочени към оборване на физикохимичната експертиза на веществото – предмет на деянието от 01. 08. 2024 год. Съпоставката на описанието на изследваните предмети с посоченото в постановлението за възлагане на експертизата показва пълна идентичност между тях и това е сторено именно с оглед избягване на всякакви съмнения за подмяна или манипулиране на изследваните обекти. В същото време не са отбелязани никакви недостатъци в опаковката или начина на съхранението им, които да компрометират по един или друг начин изследването и да поставят под съмнение получените резултати. Оспорването на условията, при които е извършен експертният анализ, е лишено от обективна основа, а ако подсъдимият и защитникът му са имали някакви съмнения в тази насока е следвало да поискат разглеждане на делото по общия ред, като в този случай Ц. не би могъл да се ползва от бонуса, предвиден в чл. 58а от НК.