Решение № 3986 от 31.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3986 гр. София, 31.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110212604 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 003291 от 07.07.2023г., издадено от И.Г.Б. – и.д. Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите (КЗП), на основание чл.83, ал.1 от ЗАНН, чл.233, ал.2 и чл.210а, вр. чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от Закон за защита на потребителите (ЗЗП) на „****” ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева за нарушение на чл.68д, ал.2, т.4, предл.1, вр. ал.1, вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП.

Недоволно от така издаденото НП е останало Дружеството „****” ЕООД, което го обжалва в срок. В подадената жалба се посочва, че Наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, постановено в нарушение на ЗАНН и ЗЗП. Твърди се, че наказващият орган не е обсъдил в Наказателното постановление писмените възражения на Дружеството срещу Акта, а само ги е квалифицирал като неоснователни. Поради това не бил спазен чл.52, ал.4 от ЗАНН. Във връзка с наложената на Дружеството „имуществена санкция“ се претендира за нарушение на чл.27 от ЗАНН, като се твърди, че наказанието не съответства на тежестта на нарушението и на обществената му опасност, тъй като нямало вреди. Изтъква се, че нарушението е първо за Дружеството и това обосновава наказание към минимума. Твърди се, че трето лице („Сигничър дизайн“ ЕООД), а не санкционираното Дружество е извършило закръгляне на цената. Сочи се, че от 145 артикула, участващи в брошурата на търговска верига (ТВ) „ДАР“ за периода 23.02.2023г. – 01.03.2023г. е 1 констатирано несъответствие само за три артикула. Твърди се нарушението да е преустановено веднага след констатирането му от КЗП, като било преустановено разпространението на акционната брошура още в деня на проверката, а в следващата брошура било преустановено закръглянето. Освен това разликата в цената била малка.

Отрича се търговската верига да е една от най-големите търговски вериги за хранителни продукти в страната, тъй като имала само 10 магазина и то само в гр. София. С жалбата се представя Отчет за приходите и разходите на Дружеството за 2021г., за да се опровергае изводът за приходите на „****” ЕООД. Твърди се, че нетните приходи от стоки били 33 533 000 лева, а разходите – 38 777 000 лева. В жалбата се посочва, че брошурите били отпечатани в малък тираж и се разпространявали само в блокове/жилищни сгради около търговския обект. Според жалбоподателя броят на отпечатаните брошури е ирелевантен, тъй като не е равен на броя на клиентите, до които достигат и бил „изключително незначителен“ на фона на брошурите на големите търговски вериги. Критикува се и тезата, че е отчетена инфлацията в цените на хранителните продукти при определяне на размера на административното наказание. Твърди се, че отклонението от 0,01 лв. за 1 бр. суджук; 0,02 лв. за 1 бр. прясно мляко и 0,06 лв. за 1 кг. кашкавал е незначителна част от цената на стоката /преди и след намалението/, че да повлияе на икономическото поведение на потребителя – именно с оглед високата инфлация. Поради това се приема, че наложеното на Дружеството – жалбоподател наказание е несправедливо. Алтернативно в жалбата се излагат доводи за маловажност на случая и се иска да бъде приложен чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че няма вредни последици от нарушението и били налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства като в тази връзка се преповтарят посочените по-горе аргументи. По съществото на спора в жалбата се заявява, че констатираното не представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като начинът на отбелязване на новите промоционални цени за съответните артикули бил съобразен с разпоредбите на чл.15, чл.16 и чл.64 от ЗЗП. При направената от контролните органи покупка не е констатирано несъответствие между обявените в брошурата цени, обявените цени пред стоката и тези във фискалния бон. В жалбата се коментират договорните отношения на Дружеството – жалбоподател с фирмата, на която е възложено отпечатването на рекламните брошури и се твърди, че именно тази фирма е закръглила процента намаление до цяло число, следвайки математическото правило за закръгляне на цели числа. Жалбоподателят представя начина на ценообразуване на други артикули от брошурата (филе „Елена“, луканка „Димитър Маджаров“ и луканка „Еко Мес“), при които при изчисление на процента на намаление крайният резултат е в ущърб на търговеца, а не на потребителя. Твърди се, че за клиента е определяща старата цена и обявената нова такава, а не точният процент, с който е намалена, поради което и се достига до извод, че не е налице нарушение на ЗЗП. В жалбата се сочи, че не е налице и третият елемент от фактическия състав на нарушението, тъй като несъответствието е минимално и не е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, като е без значение за процеса на формиране на мнение на потребителя дали да си купи въпросната стока или не, тъй като се касае за изключително малка разлика /в процентно съотношение и като парична сума/ между посочената нова цена и тази, която би трябвало да бъде получена при 2 пресмятане на обявеното процентно намаление, и вземането на търговско решение от страна на потребителя да купи ли да не купи която и да е от трите стоки, тъй като потребителят не би се повлиял от разликата с няколко стотинки. Жалбоподателят се позовава на съдебна практика, според която разликата при закръгляне на цената след намаление, направено в полза на търговеца, в рамките на под 1 лев, както и съпоставено със стандартната и промоционалната цена на продукта, е незначителна и не е в състояние да мотивира търговско решение на потребителя. Обичайно клиентът вижда първо вярната цена за 1 бр. от артикула и спрямо нея преценява дали тя е изгодна за него и взема търговско решение да закупи продукта, а не смята старата цена по процента намаление, за да разбере каква е продажна нова цена. Посочва се, че производството пред КЗП не е образувано по жалба на потребител, като оплаквания не е имало и в магазина. Когато няма или не може да се установи влияние върху търговското решение на средния потребител, търговската практика не следва да се приема за нелоялна. С тези доводи се иска СРС да отмени Наказателното постановление или алтернативно размерът на имуществената санкция да бъде намален до минимално предвидения в закона. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съпроводително писмо с вх. № 256795 от 18.09.2023г., с което КЗП е изпратила на СРС материалите по преписката, е изложено становище за неоснователност на подадената от „****” ЕООД жалба. Твърди се, че НП е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон. Обобщава се, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съдържат необходимите реквизити, изброени в чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57, ал.1 от ЗАНН, като Актът е надлежно предявен по реда на чл.43 от ЗАНН и нарушителят е бил уведомен, че може да отправи предложение за сключване на споразумение, както и за правата си по чл.79б от ЗАНН. В писмото с вх. № 256795 от 18.09.2023г. се сочи, че случаят не е маловажен, тъй като няма смекчаващи отговорността обстоятелства, нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите такива нарушения, а и нарушителят е субект, който по занятие извършва сделки и е професионалист, който следва да спазва законовите разпоредби. Нарушението е формално, поради което не е необходимо да се доказва дали има причинени вреди. Поради това се иска СРС да потвърди Наказателното постановление. Моли се и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, се прави възражение за прекомерност на претендирано от другата страна адвокатско възнаграждение – предвид липсата на фактическа и правна сложност на казуса.

Пред СРС „****” ЕООД се представлява от юрк. Д., която в съдебно заседание на 19.12.2023г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС в съдебно заседание на 15.05.2024г. юрк. Д. пледира за отмяна на Наказателното постановление, ведно със законните последици от това. Процесуалният представител на Дружеството – жалбоподател твърди, че НП е незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и ЗАНН, като съображенията за това са изложени в жалбата. Освен това юрк. Д. представя писмени бележки и моли съдът да 3 присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на „****” ЕООД.

В писмените бележки на юрк. Д. се преповтарят доводите, изложени в жалбата, инициираща настоящото производство.

Въззиваемата страна - Директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите се представлява пред СРС от А., която в съдебно заседание на 19.12.2023г. заявява, че оспорва жалбата. В съдебното заседание на 15.05.2024г. въззиваемата страна се представлява от юрк. АН., която по време на съдебните прения пред СРС пледира за оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Твърди се, че НП е издадено от компетентен орган, при спазване на материалния закон и процесуалните правила, като от събраните доказателства по безспорен начин се доказвало извършеното нарушение, което представлявало заблуждаваща нелоялна търговска практика.

Според юрк. АН. размерът на санкцията е съобразен с големия брой потребители, броя на разпечатаните брошури, периода на кампанията и това, че цените не са били променени.

Твърди се случаят да не е маловажен и се иска съдът да не прилага чл.28 от ЗАНН, а да потвърди НП и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

По делото е депозирана молба с вх. № 75938 от 07.03.2024г. от А.. В нея се посочва, че жалбата е неоснователна и недоказана. Преповторена е фактологията от АУАН и НП, както и съображенията от писмо с вх. № 256795 от 18.09.2023г. касателно сроковете по чл.34 от ЗАНН и реквизитите по чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН. Според А. е налице идентичност между описанието на нарушението и правната му квалификация. Във връзка със спора по същество адвокатът цитира §13, т.23 и т.25 от ДР на ЗЗП, както и чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Посочва, че според чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП обстоятелствата по чл.68д, ал.1 от ЗЗП включват и цената или начина на нейното изчисление, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената. Заявява се, че търговската практика е заблуждаваща, когато цената е невярна. Според адвоката за да има заблуждаваща нелоялна търговска практика е необходимо лицето да е търговец по смисъла на §13, т.2 от ЗЗП; да е налице търговска практика по смисъла на §13, т.23 от ЗЗП; цената да е невярна; тази практика да е възможно да има или да има за резултат вземането на търговско решение, което без нея средният потребител не би взел. Във връзка с това се заявява, че няма спор, че Дружеството – жалбоподател е търговец, а продажбата на стоки представлява „търговска практика“ по смисъла на §13, т.23 от ДР на ЗЗП. В случая търговецът е предоставил информация за цената на телешки суджук „Еко мес“, кашкавал „Ферия“ и прясно мляко „Балкан“ в промоционалната брошура и на етикета пред стоките, както следва : - 24%, - 22% и – 38%, а в действителност маркираната на касата цена е по-висока от обявеното процентно намаление. Прави се извод, че информацията за процентното намаление на цената на тези стоки е невярна и че се създава заблуждение у потребителя относно същата. Твърди се, че е нарушено изискването за добросъвестност при предоставянето на информация за процентното намаление на цената на продуктите, която е невярна и подвеждаща. Поради 4 това се счита, че пазарното поведение на търговеца разкрива признаци на заблуждаваща търговска практика, която значително намалява способността на потребителя да вземе информирано решение. Изтъква се, че нарушението е формално, а отговорността на търговеца е обективна и безвиновна. По отношение на наложеното административно наказание се заявява, че е в справедлив размер предвид тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици и обстоятелството, че е първо. Според адвокат Каменова Дружеството – жалбоподател е представител на т. нар. големи търговски вериги и има голям брой клиент, а описаното нарушение би могло да засегне широк кръг потребители и да доведе до значително неоснователно обогатяване на търговеца. В края на молбата с вх. № 75938 от 07.03.2024г. се посочва, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Отрича се нарушението да е преустановено веднага, тъй като стоките са се продавали на по-високата цена. С тези аргументи А. иска съдът да потвърди НП като правилно и законосъобразно, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение за изготвеното становище с вх. № 256795 от 18.09.2023г. Прави се и възражение за прекомерност на евентуално поисканото от жалбоподателя адвокатско възнаграждение, тъй като делото не било с фактическа и правна сложност, а ако бъде поискано юрисконсултско възнаграждение – се моли то да бъде присъдено в минималния размер според чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.