Определение № 126 от 19.06.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 126 гр. Варна, 19.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Янко Д. Янков Въззивно частно наказателно дело № 20243000600201 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 НПК.

Постъпила е частна жалба от адв.П. П. – защитник на осъденото лице Б.

Д. С., срещу определение №48/25.01.2024г. по нохд №555/2022г. на Варненски окръжен съд, с което жалбоподателят е осъден да заплати на частните обвинители Г.Г., М.А. и Р.А. сумата от по 2500 лева за всеки един от тях, представляваща сторени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на посоченото дело. Възразява се от жалбоподателя, че окръжният съд не е компетентен да се произнесе за разноски, сторени пред ВКС на РБ, както и се твърди прекомерност на присъдените разноски. Прави се искане за отмяна на атакуваното определение, алтернативно – намаляване размера на адвокатското възнаграждение, а оттам – и на възложените в тежест на осъдения разноски.

Варненският апелативен съд като взе предвид подадената жалба, както и доказателствата по делото, констатира:

Жалбата е подадена в срок и като такава е допустима, а разгледана по същество – и частично основателна.

С присъда №2/16.01.2023г. по нохд №555/2022г. на Варненски окръжен съд Б. Д. С. е бил осъден за престъпление по чл.343а ал.1 б.“б“ вр. чл.343 ал.1 б.“в“ НК за това, че на 17.08.2020г. в гр.Варна при управление на МПС нарушавайки правилата за движение по пътищата причинил по 1 непредпазливост смъртта на С.М.П., като след деянието оказал помощ на пострадалия, като му било наложено наказание две години лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от четири години, както и лишаване от правоуправление на МПС за срок от две години. С решение №102/12.07.2023г. по внохд №121/2023г. на Варненски апелативен съд присъдата била изменена като определените на С. наказания били намалени на една година лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 ал.1 НК за срок от три години, и на една година лишаване от право да управлява МПС. По искане на адв.М.П. с решението Б. С. бил осъден да заплати на частните обвинители Г.Г., М.А. и Р.А. сумата от по 1000лв. за всеки един тях, представляваща разноски за заплащане хонорар на адв.П.. С решение №461/04.12.2023г. по н.д. №81782023г. по описа на ВКС на РБ били намалени наложените на С. наказания на по една година. В рамките на касационното производство адв.М.П. представил възражение срещу касационната жалба на С., в края на което претендирал и разноски в размер на 2500лв. за всеки от един от тримата частни обвинители, представляващи платен от тях хонорар на повереника им. Били представени и писмени доказателства за това. Касационният съд не се произнесъл по това искане, поради което след влизане на присъдата в сила адв.П. отново представил молба пред ВКС на РБ. Тъй като делото било върнато на Варненски окръжен съд, то молбата била изпратена на този съд за произнасяне. Който пък от своя страна с посоченото вече определение №48/25.01.2024г. по нохд №555/2022г. на Варненски окръжен съд, осъдил жалбоподателя С. да заплати на частните обвинители Г.Г., М.А. и Р.А. сумата от по 2500 лева за всеки един от тях, представляваща сторени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на посоченото дело.

За настоящия съдебен състав няма съмнение, че след влизане на присъдата в сила единствено компетентен да разгледа въпросите по чл.306 НПК е първоинстанционният съд – този, който е постановил присъдата.

Соченото от защитата в частната жалба решение на ВКС на РБ визира друга хипотеза и е неотносимо съм настоящия случай.

Що се касае за твърдението за прекомерност на разноските - на 25.04.2024г. е постановено решение на СЕС по дело С-438/22г. Според него в случаите когато националният съд установи, че наредба, определяща минималните размери на адвокатски възнаграждения и на която е придаден 2 задължителен характер, противоречи или нарушава забраната на чл.101 §1 ДФЕС, то той (националният съд) е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебни разноски за адвокатско възнаграждение. Т.е. очевидно, че в това решение (както и в цитираните от защитата) Съдът допуска намеса на националните съдилища по отношение разноските за адвокатски възнаграждения. В случая обаче не може да се приеме, че претендираните разноски от тримата частни обвинители в размер на по 2500лв. за всеки един от тях са прекомерни. В своята молба пред ВКС на РБ адв.П. е посочил, че тези разноски са за три инстанции. И не би се наложило тяхното намаляване, ако за част от тях вече нямаше произнасяне от съда. Както се спомена понапред с въззивното решение Б. С. вече е бил осъден да заплати на частните обвинители Г.Г., М.А. и Р.А. сумата от по 1000лв. за всеки един тях, представляваща разноски за заплащане хонорар на адв.П.. Поради това и претендираните понастоящем разноски за пред три инстанции, уважени в пълен размер от първоинстанционния съд, следва да бъдат намалени с 1000лв. за всеки един от частните обвинители. В тази насока и следва да бъде коригирано обжалваното определение.

Предвид изложеното и на основание чл.306 ал.3 вр. ал.1 т.4 НПК Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ определение №48/25.01.2024г. по нохд №555/2022г. на Варненски окръжен съд в частта, в която жалбоподателят Б. Д. С. е осъден да заплати на частните обвинители Г.Г., М.А. и Р.А. сумата от по 2500 лева за всеки един от тях, представляваща сторени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в рамките на посоченото дело, като НАМАЛЯВА размера на присъдените суми с по 1000лв. - до размера на 1500лв.(хиляда и петстотин) за всеки един от тях.

ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4