Решение № 277 от 13.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. София, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Калина В. С.а при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Ив. К. К. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100600096 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл.ХХІ от НПК.

С Присъда от 13.10.2021 година, постановена от СРС, НО, 1 16-ти състав по НOХД № 4509/2020 година съдът е признал подсъдимия А.А.И. за ВИНОВЕН за това, че за времето от месец октомври 2017 година до началото на месец ноември 2017 година в гр. София, ж.к. „****, като пълнолетно лице, което без да е сключило брак, заживял съпружески с лице от женски пол, а именно А.-М.Р. Р., ненавършила 16 – годишна възраст – престъпление по чл.191 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.191 ал.1 вр. чл.54 от НК вр. чл.42а ал.2 т.1 т.2 и т.6 от НК му е наложил наказание пробация, включващо три пробационни мерки, както следва:

1.

Задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 1 /една/ година, два пъти седмично.

2.

Задължителни периодични срещи с пробационен служител, за срок от 1 /една/ година.

3.

Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 150 /сто и петдесет/ часа, за срок от 1 /една/ година,

1 както и наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата по местоживеене, чрез поставянето й на видно място на адрес в гр. София, ж.к. „****.

Срещу присъдата в законоустановения срок по чл.319 ал.1 от НПК е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. Х., с която се иска отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия.

Първоинстанционната присъда е определена като неправилна и незаконосъобразна. Защитата счита, че възприетата от съда фактическа обстановка не почива на обективен и безпристрастен анализ, съгласно изискванията на НПК, като част от доказателствата са били тълкувани превратно и в полза на обвинителната теза. Излагат се изчерпателни аргументи в насока, че съдът прилага двоен стандарт при анализа на доказателства, с цел да обслужат тезата на обвинението. В заключение моли съдът да отмени така постановената осъдителна присъда и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия.

Постъпила е и въззивна жалба от адв. К.С. – повереник на пострадалата А.-М. Р., с която се иска увеличаване на наказанието на подсъдимия. Посочва се, че не са отчетени отегчаващите вината обстоятелства, както и че не е съобразена степента на обществена опасност на подсъдимия, поради което наложеното наказание няма да може да изпълни целите, предвидени в чл. 36 от НК. В заключение се иска изменение на първоинстанционната присъда в частта, с която е индивидуализирано наложеното наказание и определяне на по – строго такова. Изисква се също да бъдат заплатени на частния обвинител направените по делото разноски на първа и въззивна съдебна инстанция.

В разпоредително заседание на 21.10.2021 година въззивният съд, след като се запозна с въззивните жалби, атакувания първоинстанционен акт и с приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че за правилното му изясняване не е необходим разпит на подсъдимото лице, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства. Намери също така, че не се налага провеждането на въззивно съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, с оглед и предмета му.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. С., повереник на 2

А.-М. Р. поддържа жалбата и оспорва тази на защитата. В хода на съдебните прения излага доводи досежно наложеното наказание на подсъдимия, като счита, че то не би могло да постигне целите на наказателната репресия и следва да бъде завишено. В отговор на жалбата на защита, адв. С. посочва, че всички аргументи посочени в нея, намират отговор в мотивите на акта на СРС, определяйки го като правилен и законосъобразен. В заключение моли да се постанови присъда, с която да се увеличи наказанието на подсъдимия и да бъде оставена без уважение жалбата на защитата.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд адв. Х. поддържа изцяло жалбата и допълнението към нея, като не прави доказателствени искания. В хода на съдебните прения защитата заявява, че има наличие на драстично разминаване между събраните по делото доказателства и възприетата фактическа обстановка от СРС. Излагат се аргументи в тази насока, както и че съдът е основал изводите си основно на база показанията на пострадалата, както и че не е кредитирал показанията на св. А. – майка на подсъдимия, но е взел предвид тези на св. Р. – майка на пострадалата.

Аргументират се подробно противоречията в показанията на частния обвинител. Релевира се довода, че от доказателствата по делото не следва да се прави извод, че съпружеско съжителство между подсъдимия и пострадалата е било налице, както и че същите не са в състояние да формират един-единствен и непротиворечив извод относно авторството от страната на подсъдимия, мястото и начина на извършването му. В заключение се иска отмяната на атакувания акт и се моли за оправдаването на И. изцяло.

Представителят на СГП счита, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна. Твърди, че мотивите и съображенията са подробно изложени от първата инстанция, следователно правилно подсъдимият е признат за виновен и намира присъдата за обоснована, с оглед на което следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият подкрепя казаното от адвокат Х.. Изтъква, че никога не е живял с А.-М., дори съжалява, че е общувал с нея.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, атакувания съдебен акт, изложените във въззивните жалби доводи и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

3

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарящи на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.

След извършване на проверка по отношение на редовността (допустимостта) на въззивните жалби, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Фактическата обстановка е добре изяснена от първоинстанционния съд.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати логически грешки при обсъждането им.

Според настоящия състав събраните по делото доказателства са несъмнени и категорични относно обстоятелствата от главния предмет на доказване, в това число авторството на престъпното деяние. Настоящият съдебен състав се солидаризира с направения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията, наведени в жалбите и допълненията към тях.

След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

От фактическа страна:

Подсъдимият А.А.И. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско гражданство, осъждан, неженен, с постоянен адрес гр. София, ж.к.

****, безработен, ЕГН **********.

Подсъдимият А.И. и пострадалата А.-М. Р. се запознали през лятото на 2016 година, посещавайки плувен басейн в обща компания. В един от случаите на посещение на въпросния басейн, който се намирал извън гр.

София, И. предложил и закарал пострадалата до дома й в гр.София. Месец след това двамата се разбрали да отидат на среща и започнали да се виждат, в 4 резултат на което станали интимни партньори и поради тази причина св. А.М. Р. посещавала дома на подсъдимия, като към този момент, тя била на 13 години, тъй като била родена на 08.01.2003 година. С течение на времето посещенията й станали по-чести, в следствие на което двамата взели решение, че А.-М. трябва да се нанесе да живее при подсъдимия - гр. София, ж.к. ****.

В изпълнение на тази им уговорка А.Р. събрала най – необходимите й вещи от дома си и се пренесла да живее в дома на подсъдимия. От началото на месец октомври 2017 година до месец ноември 2017 година последната живяла на съпружески начела с подсъдимия, като той полагал грижи и за нейната издръжка. Тъй като подсъдимият живеел с майка си – св. А. и приятеля й - св.

З., подсъдимият и пострадалата обитавали основно хола на апартамента, нахождащ се в гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, № 5, вх. В. Първоначално двамата взели решение, че ще скрият от майката на подсъдимия и нейния приятел, присъствието на А.-М. Р., но в последствие св. А. разбрала за нейното живеене в апартамента. По време на съвместното живеене с Р. А. не се държал много добре, упражнявал системен физически и психически тормоз върху пострадалата, като я биел, насилвал и нагрубявал, но въпреки това същата останала да живее при подсъдимия. Под негово давление използвала и наркотици. На няколко пъти А.-М. отивала да пренощува в дома на майка си – св. Р., но след това отново се връщала при А., мислейки си, че това е временно поведение от негова страна и той ще се промени. Тъй като майката на пострадалата не знаела къде пребивава дъщеря й през този период, многократно я обявявала за общодържавно издирване. Поради тази причина и след получена информация св. С. и св. Л. – полицейски служители, посетили адреса, на който живее подсъдимия, където установили присъствието на непълнолетното лице. В хода на извършената проверка, установили А.-М. Р. да излиза от стаята, находяща се срещу вратата на жилището на И. и то по бельо. Полицейските служители отвели пострадалата и подсъдимия в 05 РУСДВР.

Със заповед от 09.11.2017 г. на ДСП-Оборище, А.-М. била настанена в кризисен център „Св. Петка“ към фондация „Анимус“ първоначално на „затворен режим“, като излизала само с придружител. По време на пребиваването си в центъра, Р. често бягала, за да се вижда с подсъдимия, а той от своя страна я посещавал отвън. На 10.03.2018 г. било установено, че пострадалата е бременна, като на 14.03.2018 г. малко преди да извърши медикаментозен аборт, била нападната и й бил нанесен побой. На 14.05.2018 г. А.Р. била изместена в кризисен център в гр. Монтана.

Описаната по-горе фактическа обстановка правилно е била установена от първоинстанционния съд въз основа на събрания по делото доказателствен материал.

Първоинстанционният съд е извел релевантната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване. Установената фактическа обстановка въззивният съд приема след обективен, всестранен и пълен анализ на 5 доказателствения материал, събран и проверен в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и на досъдебното производство, включващ: гласни доказателствени средства: показанията на А.-М. Р., показанията на св. Б. , приобщените по реда чл. 281,ал. 4, вр. ал.1 от НПК показания на св. Н., показанията на св. Р. Р., показанията на св. Л., показанията на св. С., показанията на св. П., показанията на св. З., частично показанията на св. А. и всички приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК показания на свидетели, дадени в досъдебното производство, писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК: сигнал за дете в риск; медицинско направление; заповед за незабавна защита; решение на СГС и СРС в производство по ЗЗДН; съдебномедицинско удостоверение; медицинска документация; Заповеди от 09.11.2017г., 05.12.2017 г., на ДСП – Оборище, протоколи за срещи, искова молба от ДСП Оборище срещу Р. Р., СППЕ, СМЕ; справка за съдимост на подсъдимия и останалите писмени доказателствени материали.