Решение № 70 от 26.02.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Пловдив, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000428 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №349 от 02.12.2022 г.,постановено по т.д.№1261/2021 г. по описа на Окръжен съд-С.З.са отхвърлени предявените от „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., ул. „М.ш.“ №**, ет.* против „Р.К.“ АД, ЕИК *********, гр.

С.З. ул. „Ц.К.“ №**, вх.*, ап.** искове по чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД за сумите: 335 507,40лв., дължима по споразумение за прихващане от 30.06.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 36 533,03лв. за периода от 01.07.2020г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 36 000лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за предоставяне на изключителни права върху аудиовизуални произведения от 16.0.2020г. за периода от 01.01.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 2 080лв. за периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 30 843,75 лв., представляваща дължимо възнаграждение по договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016г. за период от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно с лихва за забава в размер на 1782 лв. за периода от 01.01.2021г. до датата на подаване на исковата молба; за сумата 2160лв., представляваща възнаграждение по договор за наем на автомобили от 01.07.2017г. за предоставяне услуги в периода юли 2020г. - декември 2020г., ведно с лихва за забава в размер на 124,80лв. за периода от 01.01.2021г.; за сумата 1482 лв., представляващи дължими суми по издадени фактури за гориво, ведно със 1 законната лихва върху всички главници от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и иска по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за платени без основание 216 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, КАТО ПОГАСЕНИ чрез извършване на прихващане на насрещни ликвидни и изискуеми парични вземания на „Р.К.“ АД към „Б.“ ЕООД общо в размер на 2 005 500лв.

Със същото решение е осъден ищеца „Б.“ ЕООД-гр.С., ЕИК ********* да заплати на ответника „Р.К.“ АД-гр.С.З. ЕИК *********, направените по делото разноски общо в размер на 10 600лв.

Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на “Б.”ЕООД и насрещна въззивна жалба на “Р.К.”АД срещу горното решение.

С въззивната жалба на “Б.”ЕООД с ЕИК *********,подадена чрез пълномощника на дружеството адв. Г. К.,решението на ОС-С.З. от 02.12.2022 г. се обжалва изцяло,като се поддържа,че то е неправилно и незаконосъобразно поради необоснованост,нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.На първо място в тази жалба е изложен довода,че не са налице основания за извършване на прихващане с насрещно вземане на ответника “Р.К.”АД в размер на 2 005 500 лв.,като в тази връзка жалбоподателят счита за неправилен и противоречащ на събрания по делото доказателствен материал извода на първоинстанционния съд,че “Р.К.”АД има срещу “Б.”ЕООД ликвидни и изискуеми парични вземания в посочения по-горе общ размер.Оспорва всяко едно от заявените с възражението за прихващане вземания на ответника и излага конкретни аргументи и обстоятелства в тази насока.Поддържа и твърдения за необсъдени в мотивите на обжалваното решение негови аргументи срещу заявеното от ответника възражение за прихващане,както и на безспорно установени по делото обстоятелства,изброени в т.1.4,б.”а”-б.”е” от въззивната жалба, което според жалбоподателя е станало причина съдът да достигне до неправилните изводи,че “никоя от страните не е предприела действия за избягване на автоматичното продължаване на сроковете по договорите за разпространение”,както и “че договорите за разпространение от 2016 г. и договора от 2018 г. са продължили действието си след 30.04.2021 г.”.Поддържа и твърдението,че ответникът не е представил по делото нито едно доказателство,което да установява надлежното предоставяне на услуги от негова страна по договорите за разпространение от 2016 г.Наред с това,счита за неправилен и необоснован извода на първоинстанционния съд,че в периода 01.01.2021 г.-31.03.2021 г. и 01.05.2021 г.-31.07.2021 г. Р. е излъчвало рекламни клипове по три от каналите си,респективно,че Р. е изпълнявало задълженията си по договора за реклама от 01.04.2021 г.,поради което му се дължало възнаграждение.Поддържа в тази връзка аргумента,че този извод е направен от съда само и единствено на база заключението на извършената съдебно-техническа експертиза,от която обаче не се установявало по безспорен начин /според жалбоподателя “Б.”ЕООД/,че 2 рекламните услуги са извършени. По-конкретни съображения по повод на последното твърдение са изложени в жалбата.И в този контекст жалбоподателят счита,че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал заключението на вещото лице и оттам е възприел неправилния извод,че “ответникът е доказал,че има и вземания от договора за реклама от 01.04.2021 г.”,както и че “през периодите 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г. и от 01.05.2021 г. до 31.07.2021 г. ответникът е излъчвал рекламни клипове по три от каналите си”.Този извод,според жалбоподателя “Б.”ЕООД,не намира своето основание в нито едно от събраните по делото доказателства.Наред с това посоченият жалбоподател излага и аргумента,че в производството пред първата инстанция не са били представени писмени доказателства,от които да бъде направен извод,че страните са обективирали търговска договорка Р. да предоставя рекламни услуги на Б. за периода януари-март 2021 г. Срещу възнаграждение в размер на 36 000 лв. На месец с ДДС.Счита,че наличието на уговорка за извършване на рекламни услуги срещу възнаграждение не се установява и от представения с отговора на допълнителната искова молба индивидуален договор за предоставяне на програмно време на рекламодател за излъчване на търговски съобщения от 01.04.2020 г,тъй като този договор предвижда Р. да предоставя на Б. програмно време за излъчване на търговски съобщения,а не рекламни услуги, и освен това договорът не съдържа един от съществените елементи,за да се приеме,че е налице търговско споразумение,а именно-цената.

В жалбата на “Б.”ЕООД се оспорва като неправилен и изводът на първоинстанционния съд,че от допълнителното заключение на съдебносчетоводната експертиза се установявало,че насрещните вземания на ответника,произтичащи от договор за реклама от 01.04.2020 г.,възлизали на 253 500 лв. С ДДС,като общо незаплатената сума била в размер на 73 500 лв.

С ДДС.Поддържа се в тази насока,че никъде в посоченото заключение не се прави подобна констатация,а и сумата от 253 500 лв.,която съдът установява,надхвърля сбора от всички фактури за реклама,които ответникът въобще претендира,че му се дължат.Като неправилен се счита от жалбоподателя и изводът на първоинстанционния съд,че ищецът не е осчетоводил и не е заплатил задълженията си по издадените фактури от 31.07.2021 г. за 36 000 лв. с ДДС,от 31.05.2021 г. за 13 500 лв. с ДДС и съответните дебитни известия към фактурите,всяко по 12 000 лв. с ДДС,или че общо не е заплатил сумата от 73 500 лв.Твърди в тази връзка,че няма издадени фактури за реклама от датите 31.05.2021 г. и 31.07.2021 г.,а фактура №**********/31.05.2021 г. е с основание “неустойка за забава за плащане по ф. **********/01.02.2021 г. и ф. ************/01.03.2021 г.,като последните фактури не били представени по делото,но жалбоподателят твърди,че същите въобще не са за рекламни услуги.Също така заявява,че фактура №**********/31.05.2021 г. е на стойност 13 050 лв. с ДДС,а не на стойност 13 500 лв.,както е прието в обжарваното решение.Излага се и аргумента,че съдът не обсъдил в решението си доводите на Б. относно наличието на 3 злоупотреба с право от страна на Р..

В обобщение,въз основа на изложените в жалбата доводи, твърдения и обстоятелства,жалбоподателят “Б.”ЕООД моли да бъде отменено решение №349/02.12.2022 г.,постановено по т.д.№1261/2021 г. На Окръжен съд-С.З. и вместо него да бъде постановено решение,с което да бъдат уважени изцяло предявените от дружеството-жалбоподател искове.

В отговора на горната въззивна жалба,подаден от “Р.К.”АД,ЕИК **********,чрез процесуалния му представител адв. Б. Ц.,е изложено становище,че същата жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли,а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено.Конкретни съображения за обосноваване на това становище се развити в отговора.

От своя страна “Р.К.”АД,ЕИК **********,е подало насрещна въззивна жалба в срока по чл.263,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК,отново чрез пълномощника си адв. Б. Ц..С насрещната въззивна жалба решение №349 от 02.12.2022 г.,постановено по т.д.№1261/2021 г. по описа на ОС-С.З.се обжалва в частта,с която предявеният иск по чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД за сумата от 216 000 лв. е приет за основателен и доказан,което според “Р.К.”АД е неправилно и необосновано,макар като краен резултат и този предявен срещу него иск да е отхвърлен поради извършено съдебно прихващане.Същото дружествожалбоподател се позовава на допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила,изразяващо се в нелогични и противоречиви съдебни мотиви,в несъответствие между част от тях и част от решаващите изводи на съда.Конкретни доводи в тази насока излага в насрещната въззивна жалба и най-общо казано счита,че посоченият иск е неоснователен и недоказан и е следвало да се отхвърли като такъв,а не поради извършено прихващане с насрещни вземания на ответника.Излага съображения за обосноваване на правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в горната част и счита,че при постановения с диспозитива на решението краен резултат неоснователно е ощетен със сумата от 216 000 лв.,защото за него ще бъде невъзможно да претендира в един бъдещ исков процес действителния размер на оставащата след прихващането част от вземането си към “Б.”ЕООД,а именно сумата от 1 558 987 лв.В обобщение,въз основа на изложените в насрещната въззивна жалба съображения,е поискано първоинстанционното решение да се отмени в обжалваната му с тази жалба част като необосновано и неправилно.

От “Б.”ЕООД-гр.С. с ЕИК *********,чрез пълномощника му адв. Г. К.,е подаден в законния срок отговор на насрещната въззивна жалба,в който е изложено становище,че същата жалба е неоснователна и необоснована,а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно в обжалваната с нея част и следва да се потвърди в тази му част.Развити са и конкретни съображения за обосноваване на това становище.Поддържа се аргумента,че е налице пълно съответствие между мотивите и диспозитива на решението в обжалваната му от “Р.К.”АД част и че първоинстанционният съд правилно е 4 приел за основателен иска с правно основание чл.55 ЗЗД за платени без основание 216 000 лв.

Доказателствени искания не са заявени в двете жалби и в подадените отговори на всяка от тях.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателите оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

И двете жалби са процесуално допустими,тъй като всяка от тях е подадена от страна,имаща правен интерес да обжалва първоинстанционното решение в съответно атакуваната от нея част,а и самото обжалвано решение подлежи на инстанционен контрол.Наред с това при подаването на въззивната жалба от “Б.”ЕООД е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК,а насрещната въззивна жалба на “Р.К.”АД е подадена в срока по чл.263,ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК,т.е. в срока за отговор на първата жалба.Ето защо въззивната жалба на “Б.”ЕООД и насрещната въззивна жалба на “Р.К.”АД,като допустими,подлежат на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата от чл.235,ал.4 от ГПК писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.