Решение № 7355 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7355 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20251110153116 по описа за 2025 година

ЮЛ е предявило срещу Я. Х. Г. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че същият дължи на ищеца сумата от 2203.39 евро, представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:

***********, аб. № ****** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 417.25 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 01.09.2025 г., сумата 12.96 евро, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2023 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 04.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 4.18 евро, представляваща мораторна лихва начислена върху главницата за дялово разпределение за период от 15.09.2022 г. до 01.09.2025 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 2619/2025 г. по описа на РС-Ямбол.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.

Поддържа, че ответника е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък 1 по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Пред съда страната не се явява и не изпраща процесуален представител.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по основателността на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е спорно, а се и установява от договор от 25.09.2002 г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между ЮЛ и етажната собственост с адрес **********, съгласно който е договорено ФДР да извърши отчитане и разпределение на топлинна енергия.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представена данъчна декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която ответникът Я. Х. Г. е посочил, че процесния недвижим имот бил в режим на съсобственост с М.С.З., при квоти Я. Х. Г. -3/4, и М.С.З. -1/4, като така декларираното обстоятелство представлява по своя характер признание на неизгоден за страната факт, който се цени от настоящият състав по реда на чл.

175 от ГПК с оглед останалите данни по делото съдът приема, че то отговаря на истината. Още повече, че поделото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 14.02.1969 г., съгласно който С.З.М. е придобил недвижим имот, находящ се в ************. От представеното удостоверение за наследници от 28.10.1985 г се установява, че С.З.М. е починал на 12.01.1970 г., като е оставил за наследници по закон: А.П.М. – съпруга, М.С.З. – дъщеря и 2

Л.С.З. – дъщеря. От представения нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 80 от 01.12.1994 г. том LLXIII, дело № 22678 от 1995 г., се установява, че А.П.М. дарява на дъщеря си Л.С.З. ½ ид. ч. от следния недвижим имот, а именно апартамент 17, находящ се в **********. От представеното удостоверение за наследници с № РИЛ20-УГ01-4465 от 28.10.2020 г. издадено от Столична община се установява, че Л.С.З. е починал на 18.06.2015 г., като е оставила за наследници по закон: Х.А. Г. – съпруг и Я.

Х. Г. – син. Представено е удостоверение за наследници с № ****** от 28.10.2020 г. издадено от Столична община се установява, че Х.А. Г. е починал на 14.02.2020 г., като е оставила за наследници по закон: Я. Х. Г. – син.

Представено е и удостоверение за наследници от 03.01.2024 г., от което е видно, че А.П.М. е починала на 05.05.2008 г.

С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд от 14.02.1969 г. С.З.М. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, като съгласно удостоверение за наследници от 28.10.1985 г., същият е починал на 12.01.1970 г., от който момент на основание чл. 9, ал. 1 от ЗН А.П.М. е придобила 4/6 ид. ч., М.С.З. и Л.С.З. са придобили по 1/6 ид. ч. от имота. Съгласно нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 80 от 01.12.1994 г. том LLXIII, дело № 22678 от 1995 г. А.П.М. е дарила дъщеря си Л.С.З. с ½ ид. ч. от процесния недвижим имот. Също така А.П.М. е починала на 05.05.2008 г., от който момент на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН М.С.З. и Л.С.З. са придобили по още 1/12 ид. ч. от имота, с оглед на което М.С.З. е придобила общо ¼ ид. ч. от имота, а Л.С.З. е придобила общо ¾ ид. ч.

След смъртна на Л.С.З. на 18.06.2015 г. и нейния съпруг Х.А. Г. на 14.02.2020 г., от този момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН техния син и единствен наследник Я. Х. Г. е придобил собствеността върху 3/4 ид. ч. от имота или същият се явява собственик на ¾ ид. ч. от процесния апартамент. В разглеждания случай по делото се установява, че ответникът притежава правото на собственост върху 3/4 ид. ч. от процесния имот, което налага приемането на извод, че през процесния период ответникът е имал качеството на потребители на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Така придобитото качество законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания за пораждане на търговски отношения с нови потребители на топлинна енергия и загубването на това качество става при настъпване на законоустановения факти, прекратяващи облигационните отношения.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваното от него право на собственост върху процесния недвижим имот. Ответникът следва да отговаря за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части, а именно 3/4 ид. ч. По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, че през процесния период е имало 4 броя радиатори с монтирани ИРРО с дистанционен отчет и лира с без монтиран ИРРО. За двата отчетни периода имало служебно изчислена ТЕ за лирата на база на инсталирана мощност. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база 3 пълна отопляема кубатура 201 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В процесния имот имало монтиран един водомер за топла вода, като поради неосигурения достъп до имота за периода 22/23 г. и 23/24 г. била начислена ТЕ за БГВ на база един на брой потребители на топла вода при служебно определен разход от 140 л. на денонощие. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР били в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г.

Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми възлиза на 5834.70 лв. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през 27 месеца, вместо през 24, но същият не бил сменян и при проверката не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

Настоящият състав намира, че исковата претенция се явява доказана. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира. При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника в процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Същевременно за целия процесен период от ответника не са правени никакви възражения по реда на общите условия. Няма основание да не се приеме съдебнотехническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства, т. ч. и от представените от третото лице помагач главни отчети. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия за сградна инсталация в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 5834.70 лв.или 2983.52 евро. В случая ответникът следва да отговарят за задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от него идеални части от собствеността на процесния имот, поради което ответникът Я. Х. Г. следва да отговора за 3/4 част от общия размер на дължимите суми за топлинна енергия или за сумата от 2237.64 евро. С оглед на диспозитивното начало, доколкото от този ответник се претендира сума в по-малък размер, а именно 2203.39 евро, то предявения иск се явява основателен в така посочения размер.