Решение № 928 от 27.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 928 гр. Пловдив, 27.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Светлана Г. Кочанова-И. като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330204797 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш № 8505379529, с който е наложена имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „Мариета“ ООД с ЕИК **** на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал.

3б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание - имуществена санкция в размер на 2500 лева за нарушение на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата и в допълнително депозирана до съда молба по хода на делото се правят възражения за отмяна на електронния фиш, като се сочат съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че към датата на извършване на нарушението не е съществувала правна възможност на дружество да бъде наложено наказание с електронен фиш съгласно действащата нормативна уредба. Освен това се поддържа изтекла 3-годишна давност, както и липса на приложение на изискването на чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г.

Излагат се и доводи за недопустимост на наложената такса и нарушен принципът на пропорционалност на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание представител на дружеството жалбоподател не се явява.

Въззиваемата страна представя подробно писмено становище по жалбата със съпроводителното писмо, с което административната преписка е изпратена на съда. В него излага аргументи относно законосъобразността на 1 обжалвания акт както от процесуална, така и от материалноправна гледна точка, обсъжда доказването на твърдяното нарушение, въпроса за изтичането на погасителната давност, както и спазването на принципа на пропорционалност между нарушението и наложената санкция. В съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който поддържа становището за законосъобразност на акта и моли същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер, както и се прави възражение за прекомерност на заявеното възнаграждение за процесуално представителство от дружеството жалбоподател.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок предвид известието за доставяне на електронния фиш, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.05.2022 г. в 06:30 часа е установено нарушение, регистрирано с № E085B38A7C4B279BE053021F160A2A31, извършено с ППС автобус марка/модел „МАН ТГЕ“ с рег. № **** с технически допустима максимална маса 5000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО VI, без ремарке, собственост на дружеството жалбоподател „Мариета“ ООД, в община Родопи, за движение по път А-1, км. 107+663, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 20212, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-1, км. 107+663.

За така установеното нарушение, квалифицирано като такова по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, е издаден електронен фиш срещу дружеството жалбоподател в качеството му на собственик на ППС и е отразено, че на основание с основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП се налага имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от представения по преписката доклад, с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал, които съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП са годно доказателство за пътното превозно средство, регистрационния му номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство - част от системата, както и известие за доставяне на ЕФ и справка от електронната система за събиране на пътни такси за нарушителя.

Относно приложението на процесуалните правила:

2

Съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш са налице съществени процесуални нарушения, които представляват основания за отмяна на същия.

Към датата на извършване на нарушението не е съществувала изрична законова разпоредба, която да допуска издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В действащата към релевантния момент редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП възможността за издаване на електронен фиш е била предвидена единствено за нарушения по чл. 179, ал. 3 от същия закон.

Липсата на изрична нормативна уредба изключва приложението на процедурата по издаване на електронен фиш, като правилният ред за ангажиране на отговорността е бил съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Последващото изменение на закона, в сила от 13.02.2024 г., с което е предвидена възможност за издаване на електронен фиш и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, има действие занапред и е неприложимо към процесното нарушение.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено и обуславя отмяната на електронния фиш. Съгласно действащата към този момент съдебна практика, издаването на електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП към тази дата е било недопустимо.

За да бъде законосъобразно издаден електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, е необходимо това изрично да е предвидено в закона. Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, на която се позовава въззиваемата страна, в редакцията й към датата на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г.), предвижда възможност за издаване на електронен фиш единствено при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП урежда санкционирането на водач, който управлява пътно превозно средство по път от платената пътна мрежа, без да е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.

В приложимата към релевантния момент редакция на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Следва да се отбележи, че тази разпоредба е съществувала в закона и към този момент, но законодателят не е предвидил изрично възможност за санкциониране чрез електронен фиш.

Не съществува и друга законова норма, която да допуска издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Поради това законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дружеството е бил чрез съставяне на АУАН и последващо издаване на наказателно постановление, а не чрез издаване на електронен фиш.

С оглед изложеното, към датата на извършване на нарушението, съответно към датата на издаване на електронния фиш, не е съществувала изрична правна норма, която да допуска издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

3

В трайната съдебна практика последователно се приема, че преди измененията в ЗДвП, обнародвани в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., липсва изрична правна уредба, позволяваща издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП. Приемането на подобна възможност би противоречало на основния принцип, че наказателната и административнонаказателната отговорност не могат да се основават на аналогия на закона.

Това обстоятелство представлява самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш.

Отделно от това, в случая не се установява надлежното приложение на изискването на чл. 2, пар. 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Съгласно тази разпоредба, минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, доставчиците на европейската услуга за електронно пътно таксуване (ЕУЕПТ) следва да информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и да предложат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство. Чрез новите разпоредби на чл. 10б, ал. 7 – 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 г., изм. с ДВ. бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., националното законодателство е хармонизирано в съответствие с тези изисквания на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г., като е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, който има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, като в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, на собственика или ползвателя да се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок да не се образува административнонаказателно производство.

Съобразно чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 14 от 2023 г., в сила от 10.02.2023 г., доп., бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява в случаите по чл. 189ж, ал. 3, т. 6, при извършена корекция съгласно чл. 10а, ал.

3б, както и в случаите по чл. 10б, ал. 7 и 9 от Закона за пътищата.

Предвиденият механизъм е различен и от механизма за заплащане на компенсаторна такса, при която, макар и в по-нисък размер от имуществената санкция (компенсаторната такса в случая е в размер на 150 лв.), заплащането се явява по-високо от дължимото допълване на дължимата такса (в размер от 24 лв. съгласно посоченото в ЕФ), още повече и че възможността за компенсаторното заплащане се предоставя от административнонаказващия орган едва след ангажирането на административнонаказателната отговорност на лицето.

Отделно от това, електронният фиш подлежи на отмяна и поради това, че е изтекла давността за преследване на лицето.

4

С Тълкувателно Постановление №1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против личността.

В този смисъл институтите на давността в двете й разновидности преследвателна погасителна давност, след изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да реализира правомощията си по административно-наказателното правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на вече наложената административна санкция, намират приложение и в административнонаказателния процес, независимо дали имат изрична уредба в ЗАНН. От принципите, че извършителите на административни нарушения не могат да бъдат поставени в понеблагоприятно положение от извършителите на престъпления и от принципа за субсидиарно приложение на НК за случаите които нямат изрична уредба в административно-наказателния процес (чл. 11 ЗАНН) следва, че нормите на давността, уредени в НК, ще намерят съответно приложение и в административно наказателния процес във всеки един случай, когато в ЗАНН няма изрична уредба.