Решение № 299 от 02.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Плевен, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20254400100593 по описа за 2025 година

Искове с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП и чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на п остъпила искова молба /ИМ/ от В. Д. К. и В. А. К., с която след допуснати уточнения и увеличение на цената на исковете по реда на чл. 214 от ГПК против ответника „Юробанк България“ АД, гр. София са предявени следните обективно съединени главни искове: иск с правно основание чл. 26 ал. 1 т. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП за прогласяване на нищожността договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41505/28.07.2008 г. и допълнително споразумение към него от 04.08.2020 г. и иск с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 26 149,59 евро, представляваща недължимо платена сума без основание по горепосочените договор за кредит и допълнително споразумение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане; При условие на евентуалност, при отхвърляне на горните искове са предявени следните обективно съединени искове: искове с правно основание чл. 26 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 от ЗЗД вр. чл. 143 от ЗЗП за прогласяване на нищожността на клаузите на чл. 1 ал. 1 и ал. 5, чл. 2 ал. 1 и ал. 3, чл. 3 ал. 1, ал. 3 и ал. 5, чл. 4 т. 1 и т. 2, чл.

6 ал. 2, чл. 8 ал. 2, чл. 12 ал. 1, чл. 12 ал. 1, чл. 21, ал. 2, чл. 22 и чл. 23 от горепосочения договор за кредит и клаузите на чл. 3 , чл. 5 и чл. 6 от 1 допълнително споразумение към него о т 04.08.2020 г. и съединени с тях осъдителни искове, както следва: искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, предявени само от ищеца В. Д. К. за заплащане на : сумата от 6 689,86 евро - курсови разлики, сумата от 1 693,68 евро – лихви поради едностранна промяна на базовия лихвен процент /БЛП/, сумата от 159,73 евро – такси за усвояване на кредита, сумата от 687,94 евро – такси за управление на кредита, платени без основание по договора за кредит за периода от 28.07.2008 г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане и искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, предявени от двамата ищци за заплащане на: сумата от 17,03 евро - лихви поради едностранна промяна на БЛП, сумата от 345,15 евро - договорна лихва върху недължима главница и сумата от 93,06 евро такси, комисионни и разноски, платени без основание през периода от 04.08.2020 г. до 27.12.2024 г. въз основа на допълнителното споразумение от 04.08.2020 г. към договора за кредит, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане.

В ИМ ищците твърдят, че на 28.07.2008 г. между първия ищец В. К. и ответната Банка е сключен договор за банков кредит № НL41505/28.07.2008 г., обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, по силата на който Банката в качеството на кредитодател е предоставила на ищеца в качеството на кредитополучател кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове /CHF/ на 33 000 лв. за покупка на недвижим имот, при курс „купува“ за CHF към лева на Банката в деня на усвояване на кредита, че на 14.16.2012 г. ищците са сключили договор за встъпване в дълг № HL41505 с „Бългериън ритейл сървиз“ АД, по силата на който наред с първоначалния ищец като съдлъжник по договора е встъпила втората ищца, както и че на 04.08.2020 г. между ищците и ответната Банка е сключено допълнително споразумение към процесния договор за кредит, с което страните са постигнали съгласие да предоговорят параметрите по този договор по ред и условия, определени в споразумението. В ИМ ищците подробно са описали съдържанието на клаузите на чл. 1 ал. 5, чл. 2 ал. 1 и ал. 3, чл. 3 ал. 1 , ал. 2 и ал. 5, чл. 4, чл. 5 ал. 1, чл. 6 ал. 1 и ал. 2, чл. 12 ал. 1, чл. 21 ал. 1 и ал. 2, чл. 23 ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит и чл. 1, 2, 2а, чл. 3, чл. 5, чл. 6 и чл. 8 от допълнително споразумение към него от 04.08.2020 г. и обосновават подробно 2 нищожността на клаузите, предмет на предявените установителни искове, като се основават на цитирана практика на ВКС и СЕС. В ИМ са посочени подробно съществените елементи на договора за кредит и допълнителните споразумения към него, размера на задълженията в CHF към датите на сключване на договора и споразуменията, размера на фиксинга на Банката за CHF спрямо лева към посочените дати, както и обстоятелството, че кредитът е окончателно погасен от ищите на 27.12.2024 г.. Твърдят, че през периода от 28.07.2008 г. до 27.12.2024 г. са платили по кредита без правно основание парични суми за курсови разлики, лихви при едностранна промяна на БЛП, такси за усвояване на кредита, за управлението му и други такси, комисионни и разноски по кредита, които следва да им бъдат върнати от ответника, тъй като както процесния договор за кредит, така и сключеното въз основа на него допълнително споразумение са нищожни поради неравноправност на клаузите, предмет на исковете. Според ищците клаузите на договора и споразумението към него, касаещи валутния риск определят основния предмет на договора и са нищожни, поради това, че не са индивидуално договорени, в договора за кредит не са посочени данните, които от гледна точка на характера на стоките или услугите, предмет на този договор се считат за съществени, валутният риск не е разяснен ясно на ищеца преди сключване на договора от страна на Банката, на ищеца не е станало ясно какви са последиците от поемане изцяло на валутния риск по договора, точният размер на поетите задължения по договора, финансово т о отражение върху задължението му по време на действие на договора при промяна на съотношението между валутите и ищецът не би сключил договора при посочените условия след индивидуално договаряне. Твърди се, че ищецът не е имал специални знания да предвиди нарастването на цената на CHF спрямо валутата, в която получава доходите си и възникване на задължението му в поголям размер, които да доведат до изразяване на информирано съгласие за поемане изцяло на валутния риск и сключване на договора в посочената в него валута, а изразеното е формално дадено при липсата на точна представа за изменение на валутата, в която е уговорен кредита спрямо валута, в която той като физическо лице получава доходите си. Позовавайки се на цитирана в ИМ практика на СЕС и ВКС, ищците считат, че процесният договор за кредит не урежда ясни и прозрачни условия относно валутата на сключването му и валутния риск, тъй като съществени негови параметри са лишени от тези 3 характеристики, а именно: конкретният размер на кредита в швейцарски франкове - посочено е единствено неговата равностойност в лева; факторите, от които зависи курсът на търговеца, по който извършва превалутирането - в договора не се пояснява въз основа на какви обективни показатели Банката определя търговските си курсове „продава“ и „купува“ за съответните валути; размерът на месечните погасителни вноски не е посочен в договора и при сключването му не е подписан погасителен план. Твърдят, че при липса на яснота за конкретните обстоятелства, върху които определен фактор може да влияе знанието за самия него не носи информация за механизма на действието му и резултатите от проявлението му и липсата на тези условия в договора за кредит преди сключването му е практически невъзможно да се изчисли общата цена на заема, как ще се изрази движението на курса на CHF към лева/евро, а наред с това договора не съдържа данни, че в стойността на кредита като разход следва да се включи стойността на разходите за осигуряване на валутата, в която е уговорен кредита – CHF. Твърдят, че е налице значителна неравнопоставеност, изразяваща във влиянието на кредитодателя върху едностранното изменение на договора чрез определяне на курса за превалутиране на валутата, съответно в изразената от него воля да получава в чуждестранна валута погасяване на задълженията, не е спазвено изискването за прозрачност, възложен е несъразмерен риск върху тях като потребители, които следва да понесат разходите при разлика на обменния курс, както и възможност да се увеличат задълженията им поради промяна на курса, които изключват спазване на изискването за равнопоставеност на страните в техен ущърб като потребители. Заключават, че липсата на прозрачност на групата клаузи, отговарящи на определението „основен предмет на договора“ по смисъла на чл. 4 § 2 от Директива 93/13/ЕИО и неравноправният им характер имат за последица недействителност на целия договор за кредит, доколкото не може да бъде изпълняван без неравноправните клаузи, поради което заключават, че на основание чл. 6 § 1 от тази Директива процесният договор е нищожен в неговата цялост и не е провел правно действие от момента на неговото сключване, съответно, че допълнителното споразумение, сключено през 2020 г. въз основа на този нищожен договор също не е породило правно действие. Наред с гореизложеното ищците твърдят, че търговският курс на Банката не е поставен в зависимост от обективни фактори, а се формира от други търговски 4 курсове на Банката, които също са изцяло в нейна власт, ч е Банката си е осигурила възможност, след сключване на договора да определи размера на кредита по своя произволна субективна преценка, че сумата в CHF е отразена по блокирана сметка, до която има достъп само Банката, но не и кредитополучателя, която сума е останала в патримониума на Банката без да е предоставена на разположение на кредитополучателя и действителното усвояване на кредита е в лева, като уговорката кредитът да се връща в различна валута по курса „купува“, съответно „продава“ на Банката за CHF към лева към деня на превалутирането /погасяването попадат в хипотезите на чл. 143 т. 9 и т. 19 ЗЗП /преди изм. с ДВ бр. 100/2019 г./, тъй като потребителя е наложено да поеме задължение, с което не е могъл да се запознае преди сключването на договора. Алтернативно ищците се позовават на нищожността на групата клаузи, които предвиждат възможност за Банката едностранно да променя лихвата по кредита на непредвидено в договора основание като неравноправни на основание чл. 143 т. 10 и т. 12 от ЗЗП и договорени в нарушение на чл. 58 ал. 1 т. 2 ЗКИ, тъй като позволяват на търговеца да променя едностранно условията на договора - лихвения процент, въз основа на непредвидено в него основание и му дават право да увеличава цената, без потребителя да има право в тези случаи да се откаж е от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключване на договора, а обективни условия за увеличение на лихвата не са предвидени в договора. Твърдят, че нищожността на посочените клаузи от договора за кредит обуславя начална липса на основание за заплатените суми вследствие увеличението на лихвения процент и задължение на Банката да върне платените суми по договора на това основание. Излагат се подробни твърдения във връзка с неравноправността на клаузите от договора и допълнителното споразумение, които установяват задължение на потребителя да заплаща такси и разходи по кредита, като твърдят, че не е ясно за какви услуги са заплащани тези такси, за някои от услугите таксите са заплащани многократно, а наред с това, че посочените в договора разходи не представляват конкретно предоставени на ищците услуги, а включват разходите по цялостното издържане на дейността на търговеца, като ищците не са били запознати с основанието на възнаграждението, породено от клаузите и са били поставени в невъзможност да преценят обхвата на задължението си и по-конкретно общата себестойност на договора 5 за кредит и допълнителното споразумение към него. Позовават се и на настъпилата законодателна промяна, предвиждаща забрана в договорите за кредит да бъдат събирани такси за усвояване и управление на кредита и за извършване на едно и също действие /чл. 10 а от ЗПК, ДВ, бр. 35 от 2014 г. и чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗКНИП/, както и на цитирана практика на ВКС в тази н а с о к а . Алтернативно се развиват подробни доводи във връзка с неравноправността на клаузите на допълнителното споразумение от 04.08.2020 г. Банката, съгласно които възнаградителната лихва по кредита се определя посредством плаващата компонента „ПРАЙМ“, тъй като Методологията, въз основа на която се променя възнаградителната лихва не отговаря на изискванията за яснота и прозрачност, регламентирани в чл. 147 ал. 1 от ЗЗП и в нея са включени лихвообразуващи фактори, които един среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен не може да прецени, а за тяхната преценка се изискват специални икономически познания и опит. Твърдят, че в този случай промяната на цената на кредита не настъпва автоматично, а е в субективната власт на кредитора, който чрез свой вътрешен орган Комитет по активите и пасивите взема решение дали и кога да увеличи в свой интерес лихвените равнища. Алтернативно, ищците твърдят, че в случай, че съдът приеме, че няма връзка между договора и допълнителното споразумение към него, а че договорът от 2020 год. е новационен, че следва да се вземе предвид, че при сключването му ищците не са имали сигурна и категорична информация, че уговорката за цялостно прехвърляне на валутният риск е неравноправна, поради което не следва да се приеме, че същите са направили информиран отказ от гарантираната им потребителска защита. Твърдят, че уговорките в договора за рефинансиране от 2020 г. са предварително изготвени от кредитната институция, което ги е лишило от възможността да постигнат индивидуално договаряне, че определянето на размера на задължението е едностранно от търговеца чрез прилагане на неравноправни клаузи от първоначалния договор и сключването на спогодба, при която взаимните отстъпки са предопределени от така формирания размер на дълга представлява спогодба върху непозволен договор по смисъла на чл. 366 ЗЗД.