Решение № 34 от 23.04.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Бургас, 22.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000025 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Образувано е по повод въззивната жалба на „К. Гр.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище град Ямбол и адрес на управление, ул. „Ж. П.“ № 5, ет. 4, ап. 3, представлявано от Хр. Ив. Т. и „С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление Юж. п. з. - сграда със смесено предназначение, представлявано от Ат. Ив. Ст. против решение № 329 от 26.10.2023 година, постановено по търговско дело № 35/2023 година по описа на Бургаския окръжен съд, в частта, в която жалбоподателите са осъдени да заплатят солидарно на М., код по БУЛСТАТ ********, с адрес град София, бул. „В. Л.“ № 75 сумата от 850 134.78 лева като получена на отпаднало основание, след прекратяване на договор за обществена поръчка №23-00-93 от 01.12.2020 година, с предмет „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална техническа гимназия „Д-р Н. В.“ - град Г., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забава от подаване на исковата молба - 30.01.2023 година до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 40 384.63 лева, представляваща обезщетение за периода 08.02.2022 година - 28.07.2022 година за забавено плащане на главницата от 850 134.78 лева.

Поддържат се доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на същия.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че договор 23-00- 93 от 1

01.12.2020 година за обществена поръчка с предмет: „Инженеринг за изграждане на физкултурен салон по типов проект към Професионална техническа гимназия „Д-р Н. В.“ град Г. следва да се счита прекратен поради изтичане на уговорения между страните 12месечен срок. Съгласно чл. 2 от същия, срокът му на действие се определял на 104 дни, считано от датата на сключването му, но не повече от 12 месеца. Съгласно т. 1 от същата договорна разпоредба, срокът за изпълнение на адаптиране на проекта бил 10 календарни дни, считано от сключване на договора, а съгласно т. 2 на чл. 2, срокът за изпълнение бил 94 календарни дни, считано от откриване на строителна площадка. С анекс № 23- 00 -93/1 от 01.12.2020 година срокът за изпълнение на адаптиране на проекта бил изменен, като страните са съгласили, че същият следва да тече от момента, в който изпълнителят е получил виза за проектиране на обекта.

В изпълнение на задълженията си изпълнителят изготвил и предоставил в срок на възложителя технически проект за обекта. Независимо от това, същият не предприел съответните действия, вменени му съгласно нормативната уредба - чл. 161 от ЗУТ, необходими за съгласуване на представения технически проект, издаване на разрешение за строеж с оглед законосъобразно започване на строителството на обекта, както и съставяне и подписване на Протокол № 2а за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, каквито задължения се предвиждали за него съгласно Наредба № 3 от 31 юли 2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. По делото липсвал представен Протокол № 2а, който да установява началото на предвидения съгласно договора срок за изпълнение на възложените строително - монтажни работи, поради което било неправилно да се приеме, че същият този срок бил изтекъл. Така изложените обстоятелства безспорно обуславяли извод за липса на прекратяване на посочения по-горе договор.

При тълкуване на договорните разпоредби на процесния договор, съобразно чл. 20 от ЗЗД, безспорно се налагал извода, че сроковете, предвидени чл. 2, т. 1 и т. 2 от него са относими единствено и само към изпълнение на поетите с договора за изработка задължения за проектиране и строителство, които са част от предмета му. Той представлявал договор за изработка, без да притежава характера на фикс сделка. Това сочело, че предвиденият в чл. 2 срок не бил относим към срока на неговото действие, а единствено към срока за изпълнение на възложените съгласно предмета му видове дейности.

На следващо място, по делото липсвали каквито и да било доказателства за отправено от страна на М. волеизявление, достигнало, преди датата на предявяване на исковата молба, до жалбоподателите, свидетелстващо за намерението му да прекрати процесния договор. В случая такова изявление се съдържало едва в исковата молба. Независимо от него, неправилно било да се приеме, че в случая е налице основание за валидно упражняване на субективното потестативно право на възложителя да развали договора, поради факта, че той бил във виновна невъзможност да изпълнява задълженията си по него.

По горните доводи и съображения жалбоподателите считат, че създадената между страните облигационна връзка по процесния договор не била прекратена, поради което 2 неправилно съдът приел, че са налице предпоставките на чл. 55 от ЗЗД и за тях възниквало задължение да върнат на ищеца-въззиваем сумата от 850 134.78 лева.

Неправилно съдът приел, че направеното от въззивниците възражение за прихващане било недоказано по основание и размер. Налице били при условията на кумулативност всички елементи от фактическия състав на чл. 82 във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение поради виновно неизпълнение на договора от страна на М..

В случая общият размер на претърпените от тях загуби във връзка с неизпълнение на задълженията на ищеца възлизал на 276 311.96 лева. Тази сума представлявала направените разходи във връзка с изпълнението на сключения договор, в т. ч. разходи за заплатени суми по сключени договори с банки, застрахователи, доставчици на услуги и стоки. В нея била включена и очакваната от страна на изпълнителя печалба. При спазване на правилото, че договорите се сключват, за да се изпълняват, безспорно следвало да се приеме, че уговорената печалбата в размер на 10 % от стойността на договора или сума в размер на 153 760 лева представлява бъдещо сигурно увеличаване на имуществото на изпълнителя, което ще бъде реализирано при закономерно протичане на договорните отношения.

Изтъква се, че съдът не бил анализирал задълбочено и в пълнота всички факти и приети доказателства, поради което не стигнал до логични правни изводи, като посочените обстоятелства довели до грешка при формиране на вътрешното му убеждение при постановяване на обжалвания съдебен акт. Липсвали формирани от него изводи по релевираните доводи съобразно доказателствения материал, както и анализ на фактите и доказателствата във връзка със заявеното искане за обезщетение от претърпени загуби /извършени разходи/, неосъществено увеличаване на имуществото - пропусната печалба, както и претендирана договорна неустойка, възникнали като последица от виновното неизпълнение от страна на М..

В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК съдът не бил изложил мотиви по отношение на претенцията, свързана с търсеното обезщетение във връзка с неизпълнение на задълженията по договора от страна на възложителя, което довело и до необоснованост на обжалваното съдебно решение. Неоснователно било прието в същото, че липсвали доказателства за извършени плащания във връзка с претендираните разходи. Представени били и приети платежни нареждания не оспорени от ищеца, видно, от които сумите, търсени за тях били заплатени в пълен размер.

Изготвеният доклад не съдържал конкретни указания за кои от твърдените факти страните не сочат доказателства, което процесуално нарушение довело до непълно изясняване на фактите от значение за решаване на правния спор.

Съдът нарушил чл. 195, ал. 2 във връзка с чл. 7 от ГПК, като не спазил задължението си, при липса на специални знания, да назначи вещо лице-експерт, което да изготви заключение във връзка с изясняване на въпроси, относими към предмета на спора и поспециално извършени ли са твърдените от жалбоподателите плащания във връзка с претендираните от тях разходи, представляващи претърпени загуби.

3

Отправя се искане по горните доводи и съображения решението да бъде отменено в обжалваната осъдителна част. Претендира се и присъждане на разноски.

Препис от така депозираната въззивна жалба е бил изпратен на ответната страна с указание за възможността в посочения срок да депозира писмен отговор. Такъв е постъпил от нея, като със същия е изразено становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, правилно и обосновано. Твърди несъстоятелност на възраженията на въззивника за неправилност на съдебния акт.

Изтъква се, че съдът правилно и законосъобразно приел, че общия срок за изпълнение на договора е изтекъл, с оглед което същият е прекратен. Според уговорките в чл. 2 от него, той не можел да бъде повече от 12 месеца от сключването му. Всички останали разпоредби в т. II „Срок на договора. Място на изпълнение“ били обвързани главно с него. Между страните не били сключвани анекси или споразумения за изменение или продължаване на крайния срок, а само бил променен този за адаптиране на проекта. Поради това и в съответствие с чл. 37, ал. 1, т. 1 от договора, същият се прекратявал с изтичането на срока.

Настъпването на т. нар. краен срок съставлявало прекратително условие, след което между страните липсвала облигационна връзка, поради което те не можели да черпят права от нея, да изпълняват задълженията, предвидени с нея. Липсата на такава договорна обвързаност между страните правела основателна претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. 3-то от ЗЗД, тъй като плащането на сумата било извършено с оглед валидно основание, което впоследствие отпаднало.

Оспорено е твърдението във въззивната жалба, че за да бъде прекратен договора, следвало да бъде отправено изявление до изпълнителя. Същото противоречало на основните принципи на правото и залегналите в ЗЗД норми.

Поддържа се неверност по поддържаното в жалбата, че ответниците са изправна страна по договора, а ищецът неизправна такава, което от своя страна обуславя дължимостта на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от изпълнение на договора, а именно планирана печалба, както и неустойка. Сочи се в тази връзка, че същите не били доказали коя разпоредба на договора задължава ищеца да изпълнява твърдените от тях задължения и да извършва действия, които би могъл да извършва само и единствено възложител по смисъла на ЗУТ. Въззиваемият не само не нямал и не бил поемал задължения от вида на сочените, но бил в обективна невъзможност да го направи поради факта, че нямал качеството на възложител по смисъла на ЗУТ, доколкото такъв в тази хипотеза бил собственикът на имота, което лице било Община Г. . Същият не бил лице попадащо в хипотезата на чл. 161 ЗУТ, съответно нямал дори правото да сключва договори с надзор и/или да извършва актове по започване на строителството. Поради тази причина той не бил неизправна страна по договора.

Твърди, че в общия размер на възнаграждението по процесния договор не бил включена очакваната от изпълнителя печалба в размер на 10% от стойността на договора. В него единствено била посочена общата сума, разделена за различните дейности - адаптиране 4 на проекта и изпълнение на СМР. С тези аргументи е обоснована неоснователността на направените във въззивната жалба в тази насока и във връзка с това обстоятелство доводи.

Правилно съдът счел направеното възражение за прихващане за недоказано.

Въззиваемите не били ангажирали каквито и да било доказателства, за да обосноват размера на така претендираната сума на очаквана печалба. Доколкото въззивникът бил изправна страна по договора, същият не дължал и неустойка. Той не само нямал задължението, но и бил в обективна невъзможност да изпълни посочените във въззивната жалба задължения по чл. 161 от ЗУТ, доколкото не бил собственик на имота. Нещо повече, съгласно разпоредбите на договора, така посочената неустойка била дължима при виновно разваляне на договора, а такова разваляне изобщо не било направено.