Определение № 1474 от 10.10.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1474 гр. Плевен, 10.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500833 по описа за 2025 година

Делото е образувано по въззивна частна жалба н а Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, ЕИК ***, представлявано от адвокат Д. М. М. - процесуален представител на ищеца по гр.д. 3385/2023г. на Плевенски РС против определение № 4309/23.08.2025г. на РС-Плевен, с която е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК, за изменение на постановеното по делото Решение № 1835/21.12.2023г., в частта за присъдените разноски. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение от 960лева с ДДС, вместо присъдените от РС 300лв. с ДДС, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА т.е. допълнително на сумата 660лв. с ДДС, за процесуалното представителство осъществено от адв.М. за защита по два иска. В частната жалбата се твърди, че обжалваното определение на Плевенски РС е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че районният съд неправилно е приложил закона, като при определяне на адвокатското възнаграждение не е съобразил вида и броя на предявените искове и размера на възнаграждението за всеки от тях поотделно. Изложен е доводът, че е подценен адвокатския труд, Моли окръжният съд да отмени обжалваното определение и да му присъди претендирания размер на адвокатското възнаграждение.

Ответникът по частната жалба „ВИВА КРЕДИТ“ООД гр.София не е взел становище по основателността и.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадени от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно обжалване, срещу подлежащ на обжалван съдебен акт, в законоустановения срок по чл.275 ал.1 ГПК, поради което е допустима и 1 следва да бъде разгледана.

За да остави без уважение молбата за изменение на решението си в частта за присъденото адвокатско възнаграждение, Плевенски районен съд е препратил към мотивите си в решение № 1835/21.12.2023г., с които е приел, че процесуалното представителство на ищеца не е осъществявано от началото на производството, а на по-късен етап. Позовал се е на практиката на СЕС, която е относима и задължителна и е определил възнаграждение за всеки един от трите иска, съобразявайки свързаността на трите иска един с друг, както и начина на протичане на самото производство. Размерът на възнаграждението е определен с включено ДДС. Не са навеждани и не са обсъждани нови основания за изменение на решението в частта за разноските.

Плевенски окръжен съд споделя изцяло съществените за произнасянето му съображения, изложени от Плевенски районен съд, в т.ч. и извода му за неприложимост на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ограничаваща съда в преценката му за фактическата и правна сложност на делото и правото му да определи адекватен размер на разноските за адвокатско възнаграждение. Изхождайки от тези принципни съображения, обосноваващи възможността на решаващия съд да откаже да приложи конкретните норми от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и да слезе под установения в нея минимум при определяне на конкретния размер на адвокатското възнаграждение, когато определя такова в хипотезата на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА, настоящата инстанция приема, че законосъобразно РС-Плевен е определил възнаграждението в конкретния случай.

По конкретното дело исковата молба не е изготвена от адв.М.. Процесуалното представителство се свежда до изготвянето на две молби от името на ищеца, като към едната от тях е приложен списък на разноските, с който освен сумата 151 лв. платени за ДТ, са претендирани и три адв.възнаграждения от по 480лв. Адвокатът не се е явил и не е взел участие в двете открити съдебни заседание.

Няма доказателства/нито се твърди/ извършването на друг разход на труд във връзка с процесуалното представителство, за което се търси възнаграждението. Поради това настоящият състав на въззивния съд счита, че адвокатското възнаграждение, дори в предвидените в наредбата минимални размери, която се ползва само за ориентир относно заплащането на адвокатските услуги, би се явило несъразмерно високо и необосновано за конкретната фактическа и правна сложност на делото и цената на отделните искове. Касае за два установителни иска за прогласяване на нищожност на две клаузи от договор за кредит и свързан с тях осъдителен иск с цена 54.57лв.

Поради изложеното, определената от Плевенски РС цена на адвокатската услуга от общо 300лв. с включено ДДС/за всеки от исковете по 100лв./ не се нуждае от увеличаване, тъй като е съответна на положения труд за процесуално представителство по конкретното дело. Ето защо обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

2

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4309 от 23.08.2025г. по гр.д. № 3385/2023г. на Плевенски РС, с което е оставена без уважение молбата на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ ***, с адрес на упражняване на дейността в гр.София, ***, представлявано от Д. М. М. – управител, за изменение на постановеното по делото решение № 1835/21.12.2023г., в частта му за разноските.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3