Определение № 1329 от 06.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1329 гр. Стара Загора, 06.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500738 по описа за 2023 година Обжалвано е протоколно определение от 18.09.2023 г., постановено по гр.д. № 291/2023 г. по описа на Районен съд Казанлък, с което на основание чл.238, ал.2 ГПК производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател М. С. П. (ищец в първоинстанционното производство) иска обжалваното определение да бъде отменено. Твърди, че се е явил на 18.09.2023 г. в 11,30 ч. в съдебната зала, но е бил уведомен, че производството е прекратено. Процесуалният му представител искал да представи болничен лист, но не му била дадена такава възможност от съда.

Не бил уведомен за причините, поради които производството по делото е прекратено.

Ответникът по жалбата

„М.с.Б.“

ЕООД

(ответник в първоинстанционното производство) твърди в отговора си, че е присъствал на съдебното заседание и след прекратяване на делото процесуалният представител на ищеца и самият ищец се явили. Съдът ги уведомил, че делото е прекратено поради тяхното неявяване. Посочено е, че в периода от насрочването на това съдебно заседание до датата на провеждането му по делото не е постъпвал нито болничен лист, нито молба от ищеца или нейния пълномощник, съдържаща искане за отлагане. Твърди, че на 18.09.2023 г. съставът на съда е имал три насрочени дела, като процесното е било последно с начален час 11,30 ч. С.з. започнало своевременно и тъй като не е имало други дела за този час, е пристъпено към разглеждането му. Счита, че са налице основанията, посочени в чл.238, ал.2 ГПК и съдът правилно е прекратил производството.

Съдът, като обсъди направените в частната жалба оплаквания, намери за установено следното:

Частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. № 291/2023 г. по описа на Районен съд 1 Казанлък е било образувано по искова молба от М. С. П. срещу „М.с.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск по чл.422 ГПК – за установяване на задължение от неоснователно обогатяване и от деликт, за което е била издадена заповед за изпълнение. С исковата молба са представени доказателства. По делото е постъпил отговор от ответника. С определение № 1177 от 02.06.2023 г. първоинстанционният съд е насрочил делото за 18.09.2023 г. от 11,30 ч. Със същото определение на страните са указани последиците от неявяването им в с.з., в т.ч. и възможността да бъде постановено неприсъствено решение или прекратяване на делото. Страните са били редовно и своевременно призовани за с.з. чрез процесуалните им представители, надлежно упълномощени за делото. На 18.09.2023 г. е било проведено с.з. На именното повикване в 11,30 ч. ищецът и неговият адвокат не са се явили. С обжалваното определение първоинстанционният съд е прекратил производството по делото на основание чл.238, ал.2 ГПК по искане на ответника. Въззивният съд приема, че страните не спорят, че ищецът и неговият адвокат са се явили в залата, след постановяване на обжалваното определение, но преди съдът да освободи участниците по делото и те да напуснат съдебната зала.

Съгласно чл.238, ал.2 ГПК ответникът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, съответно прекратяването на производството, когато искът не се поддържа (без да е оттеглен), при наличието на следните предпоставки: с призовката за първото заседание на ищеца е надлежно връчен препис от отговора на исковата молба, в който са направени възражения и оспорвания от ответника, но ищецът не е взел становище нито се явява в първо заседание (без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие), в което се преклудира възможността да правят реплики, както и да посочи доказателства, да правят възражения или да се оспори истинността на представения документ. С неявяването си в съдебно заседание ищецът се лишава и от възможността да участва в изясняването на фактическата страна на спора, когато съдът изпълнява служебните си задължения по чл. 143 и чл. 145 ГПК, както и да се запознае с доклада по делото и указанията на съда по чл. 146 ГПК, т. е. преклудирана е и възможността му да представя и сочи доказателства, които не са представени нито не е поискано допускането и събирането им с исковата молба. На последно място ищецът трябва да е предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Не може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца, нито може да бъде прекратено производството по искане на ответника, ако не е подаден отговор на исковата молба, ако препис от подадения отговор на исковата молба не е надлежно връчен на ищеца заедно с призовката за първото заседание по делото, ако подаденият отговор на исковата молба не съдържа възражения и оспорвания, а защитата на ответника се ограничава с отричане на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба и твърдения на други факти, които имат значение за решаването на делото, както и ако ищецът не е 2 предупреден за последиците от неявяването му в съдебно заседание. Още помалко може да бъде постановено неприсъствено решение срещу ищеца или производството по делото да бъде прекратено по искане на ответника, когато ищецът има поведение, несъвместимо с неподдържането на предявения иск (така О-259-2017, ІV г.о.; О-91-2022, ІІ т.о.).

В процесния случай с оглед обстоятелството, че ищецът се е явил в съдебната зала, макар и със закъснение - след прекратяване на производството, но преди участниците да бъдат освободени от съдебната зала, следва да се приеме, че от поведението му не може да се заключи, че той не поддържа предявения иск. Налице е процесуално нарушение на чл.142, ал.1 ГПК, допуснато от първоинстанционния съд, поради което несвоевременното явяване на ищеца и неговият адвокат в съдебната зала не може да бъде основание да се приеме, че ищецът не се е явил в с.з. по смисъла на разпоредбата на чл.238, ал.2 ГПК, респ. че искът не се поддържа, без да се оттегля. Съгласно чл. 142, ал. 1 ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото, но съдът пристъпва към разглеждането му, след като разгледа делата, по които страните са се явили. В случая е видно от съдържанието на съдебния протокол, че първоинстанционният съд не е извикал страните при т.нар.

„второ четене“, а е започнал разглеждането на делото в часа, в който е било насрочено – 11,30 ч., след като е констатирал, че ищецът не се явява. По делото няма данни, нито съдът е направил констатация, че процесното дело е последно за деня, т.е. че са разгледани всички дела, насрочени за този ден и час. Но дори и да е така, съдът е длъжен да пристъпи към разглеждане на делото, след като извика страните втори път. Нормата на чл.142, ал.1 ГПК не съдържа изключение за делата, които са последни в списъка за разглеждане.

Противното би означавало, че страните по такова дело (насрочено последно за разглеждане) се поставят в по-неблагоприятно положение от страните по другите дела, като по този начин могат да бъдат лишени от възможността да вземат участие в разглеждане на делото.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.09.2023 г., постановено по гр.д. № 291/2023 г. на Районен съд Казанлък, с което производството по делото е прекратено на основание чл.238, ал.2 ГПК, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4