Решение № 277 от 06.12.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 277 гр. С., 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яница С. Събева Ченалова

Пламен Д. Стефанов при участието на секретаря Елена Г. Христова в присъствието на прокурора Д. Г. Г. като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600628 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Е. М. като защитник на подс.С. В. К. срещу Присъда № 138/17.09.2024 г., постановена по НОХД № 986/2024 г. по описа на Районен съд – С..

С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е признал подсъдимия С. В. К. за виновен в това, че на 16.04.2024 г. в гр.С., без надлежно разрешително по ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества – коноп/марихуана/ в смес от коноп и тютюн, с общо тегло 0,121 грама, със съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19,70 %, установено с протокол за химическа експертиза № 386/07.06.2024 г. на БНТЛ при ОД МВР Б., на стойност 2,42 лв., поради което и на основание чл.354а, ал.3 предл.2, т.1 предл.1 от НК и чл. 58а, ал.4 вр. чл.55, ал.1 т.1 от НК на подс. К. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим. На основание чл.55, ал.3 от НК не е наложено по-лекото кумулативно предвидено наказание глоба.

Със същата присъда, на основание чл.68, ал. 1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието, наложено по НОХД № 1229/2020 г. по описа на Окръжен съд – Б., а именно лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца, което да се изтърпи отделно от наложеното по настоящото дело 1 наказание при първоначален общ режим.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства, отнемайки същите в полза на държавата и по разноските, като е възложил същите в тежест на подсъдимия.

Присъдата е оспорена от защитника на подсъдимия с въззивна жалба, подадена в законния срок, с изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Иска се отмяна на атакуваната присъда и оправдаване на подсъдимия с приложението на чл.9, ал.2 от НК или алтернативно – отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият, редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник.

В ход по същество прокурорът взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че доказателствата по делото не обосновават извод за малозначителност на деянието, предвид високата обществена опасност на дееца. Предлага първоинстанционната присъда да бъде потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и съображенията в нея.

Намира деянието за попадащо в приложното поле на чл.9, ал.2 от НК. Моли да отмяна на обжалваната присъда и постановяване на оправдателна такава.

Алтернативно претендира деянието да се оцени като маловажен случай, да се преквалифицира като престъпление по чл.354а, ал.5 от НК и на подсъдимия да се наложи глоба в размер над средния или в максимален размер.

Необосновано намира заради настоящия случай подсъдимият да изтърпи освен наказание по настоящото дело, така също и една година и половина лишаване от свобода, ако се приведе в изпълнение условното осъждане.

В личната си защита и последната си дума подсъдимият декларира готовност да си вземе поука и моли да не влиза в затвора.

Съдът, след като се запозна с въззивната жалба и допълнението към нея, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намери следното:

Жалбата е допустима, подадена е от страна с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Производството пред Районен съд – С. е образувано по внесен от РП – С. обвинителен акт против подсъдимия С. В. К. за престъпление по чл.354а, ал.3 предл.2, т.1 предл.1 от НК. Първата инстанция е разгледала делото по реда на диференцираната процедура на гл.27 от НПК – със съкратено съдебно следствие. Подсъдимият е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е заявил, че не желае събиране на други доказателства относно същите факти. Не е оспорвана фактическата обстановка по обвинителния акт. С оглед правилата на гл.27 от НПК и 2 направеното от подсъдимия самопризнание, и след констатация, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по същество.

От приобщените по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. В. К. е осъждан.

С влязла в сила на 20.12.2023 г. присъда по НОХД № 1229/2023 г. по описа на Районен съд – С. на подс. К. за извършено престъпление по чл.354а, ал.5 вр. ал.3 от НК е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.

Преди това с одобрено споразумение по НОХД № 1229/2020г. по описа на Окръжен съд – Б., влязло в сила на 23.11.2020 г., му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години.

На 16.04.2024 г. около 15:30 ч. подс. К. бил в гр. С., кв. „К.“, до бл.18, където бил спрян за проверка от служители на РУ – С.. Пред служителите подс. К. заявил, че държи в себе си саморъчно свита цигара с марихуана, която предал с протокол за доброволно предаване от същата дата – 16.04.2024 г.

Цигарата била с филтър, с обгорял край, като била поставена в полиетиленово пликче. В протокола подсъдимият посочил, че цигарата е негова и е предназначена за лична употреба.

При извършен полеви наркотест съдържанието на цигарата реагирало на канабис.

По делото е назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза, според чието заключение, растителната маса от предадената с протокол за доброволно предаване от К. недопушена саморъчно изготвена цигара /угарка/, представлява смес от тютюн и коноп с тегло 0,121 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидрокарабинол 19,70 %.

В процеса на изготвяне на химическата експертиза е било изразходвано цялото количество растителна маса от цигарата.

Съгласно Приложение № 2 от Постановление на МС № 23/29.01.1998 г. стойността на 0,121 грама коноп с процентно съдържание на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол 19,70 %, възлиза на 2,42 лв.

Описаната фактическа обстановка по сходен начин е възприета от първоинстанционният съд, като същата е безспорно установена от събраните по делото доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно.

Въззивният съд не установява при провеждането на досъдебното и съдебното производство пред първата инстанция да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Досъдебното производство е образувано в хипотезата на чл. 212, ал.2 от НПК и проведено в съответствие с 3 изискванията на НПК. По внесения от РП – С. обвинителен акт, изготвен в съответствие с разпоредбата на чл. 246 от НПК с ясно, достъпно и изчерпателно съдържание, е образувано съдебно производство, в рамките на което са приобщени събраните в досъдебното производство доказателствени източници и произнесена атакуваната осъдителна присъда. Мотивите имат изискуемото от чл.305, ал.3 от НПК съдържание – ясна фактическа обстановка, основана на коректен анализ на доказателствения материал, съответни правни изводи. Не се констатират съществени нарушения при обсъждането на събраните доказателства и тяхната оценка.

Настоящата инстанция при собствена и самостоятелна оценка на доказателствения материал установи, че събраните и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства са относими към предмета на делото и в своята съвкупност допринасят за изясняване обстоятелствата, наведени от прокурора в обвинителния акт, определящи рамките на обвинението.

Освен приобщените по делото гласни доказателствени данни от разпитаните свидетели, които следва да се ценят в частта им относно непосредствените възприятия на лицата очевидци, по делото е налице и протокол за доброволно предаване от 16.04.2024 г. Извършен е оглед на веществени доказателства, при спазване процесуалните изисквания за това следствено действие, придружен с фотоалбум. Приобщено е заключението на назначената химическа експертиза. Комплесният прочит на всички доказателствени материали еднозначно установява възприетите от първостепенния съд фактически обстоятелства, изложени и от настоящата инстанция по-горе. Същите се признават от подсъдимия в рамките на проведеното съкратено съдебно следствие пред първата инстанция и са доказателствено подкрепени от събраните в хода на досъдебното производство материали. Няма съмнение по основните факти, включени в обвинението – времето, мястото и начина на извършване на престъплението и неговия автор.

Въззивният съд се доверява на изготвената по делото съдебна химическа експертиза, тъй като няма основания да се съмнява в компетентността и обективността на експерта. Същевременно представеното заключение съдържа отговор на поставените въпроси. В същото с категоричност са формирани изводи относно вида и количеството на наркотичното вещество, съдържанието на активния наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол, както и характеристиките на конопа /канабис, марихуана/.

Съдът кредитира и всички писмени доказателствени материали, събрани в хода на делото, които са относими към предмета на доказване, не са оспорени от страните и са приобщени по надлежния процесуален ред – чрез прочитането им.

Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от настоящия състав и сходните констатации на първата съдебна инстанция мотивират извод, че делото е било попълнено с необходимите и относими доказателствени материали. Извършената проверка на работата на първата 4 съдебна инстанция, както и на досъдебното производство, не показа при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт на РС - С. да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да ограничават правото на защита и да обосноват извод за необходимост от връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Верен е изводът на първата съдебна инстанция за несъмнена доказаност по делото на извършено от подсъдимия деяние, изразяващо в държане, без надлежно разрешително, на процесната цигара, съдържаща смес от тютюн и коноп с тегло 0,121 грама, със съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидрокарабинол 19,70 %. Настоящият състав на въззивния съд в рамките на осъществяваната проверка формира също извод, че са установени авторството на деянието и начинът на неговото извършване.

Изцяло в този смисъл са кредитираните доказателства. Категорично е установено, че на инкриминираната дата 16.04.2024г. в гр. С., в кв.“К.“ подсъдимият е държал посочената цигара, която е предал с прококол за доброволно предаване на полицейските служители.

Защитата признава обективно установените факти за държане на веществото на посочените в обвинението място и време. Оспорва правната оценка на деянието, като твърди да е налице малозначителност на деянието по чл.9, ал.2 от НК или същото да представлява маловажен случай, обуславящ приложението на чл.354а, ал.5 от НК.

Въззивната инстанция намира, че правилната квалификация на осъщественото от подсъдимия престъпление е по чл.354а, ал.5 вр. ал.3, т.1 от НК. Константната съдебна практика за преценка за наличието на "маловажен случай" по смисъла на чл.93, т.9 от НК анализира и оценява от една страна размера, количеството и стойността на предмета на престъплението, а от друга – обществената опасност на деянието и вредните последици. Съвкупният анализ на изложеното следва да доведе до извод за такава незначителност на вредните последици, че деянието да се определи като представляващо такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид. За да се прецени дали деянието е "маловажен случай" се изследват и всички смекчаващи вината обстоятелства, които да се съпоставят с размера на вредните последици /в този смисъл ТР№ 23/81 г. на ОСНК/. Преценката дали едно престъпно деяние представлява "маловажен случай" се извършва винаги на основата на фактически данни по конкретния казус, относими към начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и морална укоримост на извършеното /Решение № 19/30.01.2008 г. по н.д. № 616/2007 г. на ВКС, 2-ро н.о., решение № 329/15.07.2010 г. по н.д. № 277/2010 г., на ВКС, 2-ро н.о., решение № 44/23.04.2018 г. по н.д. № 72/2018 г. на ВКС, 3-то н.о., решение № 107/26.10.2020 г. по н.д. № 483/2020 г. на ВКС, 2-ро н.о./.