Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4457 от 10.10.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 8352/2024
Вид
Решение № 4457
Подписан
10.10.2024
В сила
01.11.2024
Състав
ХРИСТИНА БОРИСЛАВОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 1, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 24, ал. 1, т. 6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 4457 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА

Административно наказателно дело № 20241110208352 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Ю. Р. А. против наказателно постановление (НП) № 23-4332-032131/27.11.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на основание чл. 182, ал. 1, т.

6 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателката посочва, че за същото деяние е ангажирана отговорността й посредством издаването на електронен фиш (ЕФ), с което е нарушен принципът non bis in idem. Освен това твърди, че е налице съмнение относно действително превишената скорост на заснетия автомобил и спазване реда за използване на АТСС. Излага доводи за немотивираност на наказателното постановление. Моли НП да бъде отменено.

В съдебното заседание жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. С., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Претендира разноски. Подробни аргументи излага в писмени бележки.

1

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, като същата е подадена в предвидения в чл.59, ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

От фактическа страна се установява следното:

На 28.03.2023 г. в 23.57 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ до № 39, с посока на движение от бул. Никола Й. Вапцаров“ към бул. „Джеймс Баучер“ с мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1197 била засечена скорост на движение на МПС марка и модел „****” с рег. № *** от 101 км/ч (след отчитане на допустима грешка в полеви условия) .

Автоматизираното техническо средство „CORDON М2” и по-конкретно радар № MD 1197 е преминало периодична техническа проверка на 14.03.2023 г. в ГД "Мерки и измервателни уреди", отдел "Изпитване на средства за измерване и софтуер" при БИМ, като срокът на валидност на проверката е една година.

Техническото средство било временно разположено на триножник на участък от пътя и работело в стационарен режим с посока на задействане „приближаващи“ автомобили. В коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение за пътни превозни средства била общовалидната за населено място от 50 км/ч.

На 29.03.2023 г. бил издаден ЕФ, серия К № 7257766, с който за извършено на 28.03.2023 г. в 23.57 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ до № 39, с посока на движение от бул. Никола Й. Вапцаров“ към бул. „Джеймс Баучер“, нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на Ю. Р. А. било наложено наказание глоба в размер на 100 лева. Отговорността на А. била ангажирана за установена с мобилна система за видеоконтрол „CORDON М2” с радар № MD 1197 скорост на движение на собственото й МПС марка и модел „****” с рег.

№ *** от 77 км/ч при ограничение от 50 км/ч.

2

На 30.05.2023 г. жалбоподателката Ю. Р. А. попълнила декларация, в която посочила, че е собственик на МПС с рег. № ***, както и че именно тя лично е управлявала посочения автомобил на 28.03.2023 г., около 23:57 ч.

С оглед на това свидетелката С. С., на длъжност „мл. автоконтрольор“ при ОПП-СДВР, съставила срещу Ю. Р. А. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 129350/14.06.2023 г. за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на 28.03.2023 г. в 23.57 ч. в гр. София, по бул. „Черни връх“ до № 39, с посока на движение от бул. Никола Й. Вапцаров“ към бул. „Джеймс Баучер“, при установена скорост на движение на МПС марка и модел „****” с рег. № *** от 101 км/ч при ограничение от 50 км/ч. Срещу АУАН постъпило възражение от А. с доводи за издаден електронен фиш за идентично нарушение, но с отчетена по-ниска скорост.

Въз основа на така съставения АУАН, началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, издал обжалваното наказателно постановление № 23-4332032131/27.11.2023 г., с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на А. било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП. НП било връчено на жалбоподателката на 16.05.2024 г.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелката С. О. С., както и от писмените доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК – декларация от 30.05.2023 г., справка за вписан тип средство за измерване в регистъра на БИМ, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол № 022-СГИСИС/14.03.2023 г. на отдел „ИСИС“ към Български институт по метрология, протокол за използване на АТСС с рег. № 4332р-21434/29.03.2023 г., снимков материал на разположението на техническото средство и на МПС с рег. № ***, генериран посредством АТС „CORDON-M2“, призовка за явяване в ОПП – СДВР, ежедневна форма на отчет, справка-картон на водача, възражение срещу АУАН, заповед № 513з-14425/19.10.2020 г. на директора на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, копие на електронен фиш Серия К № 7257766 и снимков материал към него, справка от АИС-АНД и преглед на фиш, копие на платежно нареждане от 12.06.2023 г.

3

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

От показанията на свидетелката С. С. се установява процедурата по съставяне на АУАН, като същата уточнява, чe няма отношение към позиционирането и задействането на АТС на пътния участък. Показанията на актосъставителката съответстват на приобщените по делото писмени доказателства, поради което съдът им се довери изцяло.

От приложената по делото снимка към атакуваното НП, заснета с преносима система за видеоконтрол „CORDON M2“, с радар № MD1197, се установява, че на процесната дата - 28.03.2023 г. в 23:57:02 ч . , с отразени координати, е измерена скорост на движение от 105 км/ч на приближаващо към АТС моторно превозно средство, като са записани датата, часа (включително и секундите), локацията и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на жалбоподателката.

От приложената по делото снимка към електронен фиш Серия К № 7257766, заснета с преносима система за видеоконтрол „CORDON M2“, с радар № MD1197, се установява, че на процесната дата - 28.03.2023 г. в 23:57:52 ч., с отразени координати, е измерена скорост на движение от 80 км/ч на отдалечаващо се от АТС моторно превозно средство, като са записани датата, часа (включително и секундите), локацията и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, собственост на жалбоподателката.

Техническото средство - преносима видео-радарна система за контрол „CORDON М2” е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като АТСС и по-конкретно радар фабричен № MD 1197 е преминал проверка на 14.03.2023 г. От приложения по делото протокол от проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. на Български институт по метрология е видно, че мобилната система за видеоконтрол отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Приложеният по делото протокол за използване на АТСС от външна 4 страна съдържа всички изискуеми реквизити и съответства на попълнената ежедневна форма на отчет. Отразените в него часове на работа на мястото на контрол съответстват на отразените начало и край на работа на АТСС – от 23.30 ч. до 01.30 ч., в рамките на които попада и констатираното с обжалвания ЕФ нарушение. Посочено е мястото на контрол, като е направена и снимка на разположение на АТСС на контролирания пътен участък. В протокола е отразено, че техническото средство е било настроено за работа в стационарен режим с посока за задействане „приближаващи“. Освен това от извлечението от паметта на автоматизираното техническо средство, отпечатано върху снимката към НП, се установява, че уредът се е задействал при посока на движение „приближаващи“. При използването на АТСС контролният орган не разполага с възможност да променя или да влияе върху измерването и записа на нарушенията, регистрирани с мобилно автоматизирано техническо средство, като измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър. Още повече, че процесното устройство разполага с GPS – приемник, чрез който се установяват географските координати при поставяне на началото на работния процес, както и работи в конкретен режим на задействане (приближаващи, отдалечаващи или и в двете посоки), които обстоятелства се визуализират ясно върху извлечението от клипа на самото нарушение, доколкото те се отпечатват автоматично, а не се добавят впоследствие. Очевидно, в случая техническото средство се е задействало и при отдалечаване на автомобила поради принципната възможност на АТС да заснема и в двете посоки на движение, като е генерирало и снимков материал, послужил за издаване на ЕФ, но след като се касае за два регистрирани записа в рамките на една секунда, то се касае за едно и също преминаване покрай техническото средство, съответно едно извършено нарушение.

Видно както от отразеното в протокола за използване на АТСС и снимковия материал, изготвен към него, в контролирания участък не е имало поставен пътен знак за ограничение за скоростта. Жалбоподателката също не твърди наличието на поставен пътен знак В-26, който да установява разрешена скорост, по-висока от общовалидната за населено място – 50 км/ч.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

5

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Същите изхождат от компетентни органи, оправомощени за целите на служебната си дейност с нарочно представени по преписката заповеди, делегиращи им съответните правомощия във връзка с установяването на нарушения по ЗДвП и тяхното санкциониране. В този смисъл, материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и тази на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно постановление следват по силата на заеманите от тях длъжностни качества и от правомощията, които са им възложени с приложените по делото заверени копия на заповеди.

АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието, предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 от ЗАНН. При пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението, така и на обстоятелствата, при които е допуснато с посочване на относимите разпоредби, които се твърди да са нарушени. Обстоятелствата по извършване на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, като са индивидуализирани прецизно нарушените законови разпоредби. Отразени са мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на заснетото МПС, ограничението на скоростта в процесния пътен участък, както и скоростта на движение на лекия автомобил, които данни са инкорпорирани и в приложения снимков материал, изготвен с техническото средство.