Решение № 417 от 15.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Пловдив, 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско дело № 20215300501833 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Х. К., ЕГН ********** против решение № 260172 от 13.04.2021г., постановено по гр. д. № 484 по описа за 2020г. на Асеновградски районен съд, III гр. д., с което се осъжда С. Х. К., ЕГН ********** да заплати на М. М. Ч., ЕГН ********** общо сумата от 10200 лева, от които 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдивска, средна телесна повреда: вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник: 1 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна повреда: счупване на крайната фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка, което увреждане е довело до трайна деформация на VI-ти пръст на лявата ръка; 1 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна повреда: счупване на IX-то ребро в ляво; 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна 1 повреда: множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните крайници; 200 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесената на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, лека телесна повреда: хематом на IV пръст на лявата ръка; 2 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени психически травми и страдания: страх, безсъние, тревожност и безпокойство, главоболия, напрегнатост и липса на енергия, причинени от инцидента на 25.10.2019г. в село М., Област Пловдивска, ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва от датата на причиняване - 25.10.2019г. до окончателното изплащане на главниците, както и сумата от 255 лева, направени по производството разноски, като отхвърля предявените искове до пълните им размери от общо 21 500 лева обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от нанесените на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдив: средна телесна повреда, леки телесни повреди и причинени психически травми и страдания.С решението се осъжда С. Х. К., ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Асеновград сумата от 408 лева държавна такса и сумата от 250 лева – направени по производството разноски за съдебно-медицинска експертиза.

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно и незаконосъобразно в осъдителните му части, като се излага оплакване, че необосновано е завишен размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди и същите не отговарят на действително претърпените болки и страдания.Не било отчетено обстоятелството, че поведението на жалбоподателя било израз на защита на негов близък-баща, който също бил пострадал.Районният съд не взел под внимание и имущественото състояние на жалбоподателя и социалния му статус при определяне размера на обезщетението.Моли се за отмяна на решението в обжалваните му части, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъдат определени по-ниски и справедливи обезщетения.

С писмения си отговор ответникът по въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност.Моли решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.Претендира направените пред настоящата инстанция разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила и насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част с оплакване, че в тази част решението е неправилно, тъй като е занижен размера на обезщетението.Моли се за отмяна на решението в оспорваната част и постановяване на друго, с което исковете за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, да бъдат уважени в пълния им предявен размер.Претендират се направените по делото разноски.

С писмения отговор по насрещната въззивна жалба се изразява становище за нейната неоснователност и се иска същата да бъде оставена без уважение.Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 от ГПК, изхождат от легитимирани страни, 2 откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в общ размер на 21 500 лева, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на увреждането – 25.10.2019г. до окончателното изплащане.

Твърденията в обстоятелствената част на исковата молба са, че ищецът е *** на „Читмар“ ЕООД, което дружество стопанисвало имот в бившия стопански двор на с. М. с приблизителна площ от 4 дка, като в него имало една постройка от около 750 кв. м., в която обработвали камък – интериорен и екстериорен.Целият имот бил ограден с метална мрежа, като в предната част имало циментова ограда от около 25 метра и портална врата.В задната част на имота имало изход, от който излизали камионите, които доставяли камък на дружеството.Описаният имот граничел с имот на Х. К. - баща на ответника по делото.На 25.10.2019г. ищецът очаквал пратка с камъни от Италия, които следвало да му бъдат доставени с тир.Достъпът до имота на дружеството ставал по черен макадамов път, който бил достатъчно широк за разминаване между кола и тир.Съседният имот не бил ограден с ясно обозначаване на границите му.Единственото, което бащата на ответника като собственик направил, е да нахвърля отсечени клони по пътя.При пристигането си пред цеха шофьорът на тира останал с впечатлението, че следва да премахне част от клоните, тъй като били хаотично нахвърляни, а не като ограждение на имот.Те се намирали в близост до площадката, на която ТИР-овете, доставящи стока, обръщали посоката на движение.След като ищецът чул шума на двигателя на камиона, излязъл от цеха, за да помогне с разтоварването.Видял, че ТИР-ът е паркиран на уширението пред имота му, като двигателят на МПС-то още работел, шофьорската врата била отворена, а шофьорът на камиона премествал клон.Виждайки случващото се, ищецът му казал да не мести клона.В този момент се появил бащата на ответника, видимо много ядосан и започнал да отправя цинизми по адрес на ищеца.Шофьорът на ТИР-а решил да го послуша и се качил в товарния автомобил, а ищецът се обърнал и тръгнал в посока към имота на дружеството.В този момент бащата на ответника го настигнал и му нанесъл удар с крак в прасеца на десния му крак.Ищецът се сепнал, обърнал се към нето и го приканил да си тръгне, след което отново тръгнал в посока към цеха.В този момент от портала излязъл братовчеда на ищеца и като видял него и бащата на ответника, започнал да хвърля камъни по тях.Хвърлил два камъка.Въпреки това ищецът влязъл в пределите на имота си, чувайки зад себе си бащата на ответника да вика: „ще те пребия“.Ищецът позвънил на телефон 112, за да съобщи за инцидента, като помолил да бъде изпратена полиция на място, за да констатира случилото се.След това започнал да подготвя разтоварването на ТИР-а.В този момент видял ответникът да тича по поляната в посока към имота му, държейки нещо черно в ръката 3 си.Двамата с баща му наближили и влезли през отворената портална врата, при което ищецът им казал, че нямат работа в чужд имот и ги приканил да напуснат.Въпреки това те започнали да му крещят и тръгнали към него.Тогава ищецът се обърнал и започнал да бяга към цеха.Двамата го настигнали до мотокара, който бил паркиран отпред и го притиснали към машината.Ищецът усетил как ответникът започнал да го удря по гърба с предмета, който носел в ръката си, като през цялото време крещял: „Ще те убия!Ще те убия!“.В този момент се появил братовчед му, който държал дърво в ръцете си и се опитвал с него да избута двамата нападатели, но не успял да ги отблъсне, тъй като се намирал в другия край на палета.През цялото време на нападението ищецът получил поне 5-6 удара с предмета, който ответникът държал в ръка, като не спирал да го заплашва, че ще го убие.Баща му от своя страна притискал гърба му към палета по такъв начин, че ищецът да не може да избяга.Нападението било прекъснато, когато ответникът и баща му видели, че шофьорът на ТИР-а и помощникът му ги приближават и тогава побягнали.Освен ударите, които ищецът получил по гърба и ръката си, получил и удар в 4-ти пръст на лявата си ръка, в резултат на което нокътят му се отлепил от пръста, а самият пръст посинял.Ударите били насочени към главата му и по този причина ищецът вдигнал ръце, за да се защити, поради което бил счупен единият пръст на ръката му, както и бил ударен в лакътя на дясната му ръка.Около 10-тина минути след прекратяване на нападението дошла и полиция.С одобрено от съда споразумение по НОХД № 938/2019г. по описа на РС Асеновград С. Х. К., в качеството на обвиняем, бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК и за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.В резултат от тези деяния на ищеца били нанесени сериозни травми на физиката и психиката му: вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост; счупване на крайната фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка, което увреждане довело до трайна деформация на IV-ти пръст на лявата ръка; счупване на IX-то ребро в ляво; множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния кош и горните крайници; хематом на IV-ти пръст на лявата ръка; психологически травми, изразяващи се в страх от това, че нападението може да бъде повторено спрямо него и семейството му, което нарушавало нормалния му начин на живот – имал проблем със съня и с храненето, упорито главоболие, напрегнатост и липса на енергия, което за дълго време му пречело да изпълнява пълноценно трудовите си задължения и влошило качеството му на живот.

С писмения отговор по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил иска като неоснователен, необоснован и прекомерно завишен.Твърди, че при възникналия конфликт на процесната дата, на неговия баща Х. К. е бил нанесен побой, в резултат на което получил контузия на лицето и контузия на дясната длан с кръвонасядания.Това го провокирало да защити баща си.Оспорва твърдението, че на ищеца са били нанесени сериозни физически и психически травми, като излага подробно съображенията си.

По делото не е спорно, а се установява и от приложените писмени доказателства, че в съдебно заседание на 28.11.2019г. по НОХД № 938 по описа за 2018г. на Районен съд 4

Асеновград, обвиняемият С. Х. К., ЕГН ********** /ответник в исковото производство/, е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдив, се е заканил с убийство на М. М. Ч. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му и за престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 25.10.2019г. в с. М., Област Пловдив, е причинил на М. М. Ч. средна телесна повреда, изразяваща се във вътреставно счупване на главичката на дясната лъчева кост, довело до трайно затрудняване на движението на десен горен крайник за повече от 30 дни.За извършеното престъпление по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 2 от НК и съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК на обвиняемия е наложено наказание „Пробация“, включващо съвкупност от пробационни мерки: