Решение № 3933 от 10.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3933 гр. София, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100502906 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. П. Л. срещу решение № 1936/02.02.2026г., постановено по гр. д. № 10015/2025г. на СРС, 154 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която е признато за установено по предявеният от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, Бенч Марк Бизнес център, срещу В.

П. Л., ЕГН **********, иск с правно основание чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ вр. чл.56 от ПИКЕЕ, че В. П. Л. дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД сумата от 989,27 евро /1934,84лв./ , представляваща цена за количество електрическа енергия, начислена при констатирана неизмерена, неправилно и неточно измерена електрическа енергия в обект, находящ се в с. Безден, община Костинброд, за което е изготвен Констативен протокол № 2003085 от 01.12.2023 г., въз основа на който е съставена фактура № 0003527767/29.03.2024 г., за периода от 02.09.2023 г. до 01.12.2023 г., ведно със законната лихва от 02.12.2024 г.

(датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2024 г. по ч. гр. д. № 72066/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. Обжалва се и в частта на присъдените разноски.

В частта, в която е отхвърлен иска по чл.86 от ЗЗД, решението не е обжалвано и е влязло в 1 сила.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявения срещу въззивника иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски и за двете инстанции.

В установения от закона срок, въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.

Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е възникнало, в случая това е възникнало в негова полза право за коригиране размера на отчетената електрическа енергия, предпоставките за неговото упражняване /наличието на неизправност в средството за търговско измерване, довело до неизмерване на ел. енергия/, както и че размерът на сумата съответства на договорения механизъм.

По делото не се спори, че обектът в с.Безден, за който е извършена проверката, е бил собственост на бащата на въззивника П.А. Л.. След неговата смърт, имотът се ползва от неговия син, В. П. Л. Следва да се има предвид и, че „ползвател“ на мрежата може да бъде и лице, което не е собственик на обекта и да дължи сумата по констативния протокол – в този смисъл определение № 3206/25.10.2023г. по гр. д. № 1061/2023г. по описа на ВКС, III ГО. От 2 приетите по делото доказателства се установява, че на 01.12.2023 г. е съставен констативен протокол № 2003085/01.12.2023 г., видно от който служители на ищеца са извършили проверка на адреса на обекта в присъствието на свидетел на електромер с фабричен № 02173643, аб. № 0102506040. Установена е промяна в схемата на свързване на измервателната система и липса на пломба на щита на ел. таблото, като по този начин консумираната електрическа енергия от потребителя не се измерва от средството за търговско измерване и съответно не се заплаша от него. Потребителят не е присъствал на проверката. На проверката е присъствал като свидетел представител на Федерацията на потребителите, св. В.П. която е подписала констативния протокол. Допусната и разпитана като свидетел пред първоинстанцинният съд същата потвърждава, че не е имало никого на обекта, че е възприела лично, че дисплеят на ел.таблото не работи, както и че електромерът е извън рамките на имота. На въззивника е издадена фактура № 0003527767/29.03.2024 г. за сумата от 1934,84 лева дължима за периода от 02.09.2023 г, до 01.12.2023 г. Същата, ведно със справка за преизчислени количества електрическа енергия, са изпратени на въззивника на адреса, известен по делото. Няма данни пратката да е получена от адресата й. с възражението си по чл.414 от ГПК въззивникът е представил кореспонденция с въззиваемата страна, видно от която той е подал възражение срещу дължимостта на задължението по тази фактура.

Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че въззиваемият – ищец в първоинстанционното производство не е материалноправно легитимиран да претендира суми, представляващи корекция на сметки. С оглед приложимата към датата на съставяне на констативния протокол /01.12.2023 г./ нормативна уредба следва да се прецени дали електроразпределителното дружество има право да извършва преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия – чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и Правилата за измерване на електрическа енергия /обн. ДВ, бр. 35/19 г./. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал.

2 ЗЕ /в редакцията след изменението, обн. в ДВ, бр. 54/12 г./ е делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов нормативен акт – Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, включително и установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С решение по т. 1 от протокол № 67/24.04.2019 г. на КЕВР са приети ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./. Настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в актуалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/21 г. на ВКС, III г. о., и Решение № 115/17.06.2022 г. по гр. д. № 3817/21 г. на ВКС, IV г. о., според което както предходната, така и действащата редакция на ЗЕ, изрично възлагат на подзаконовата нормативна уредба – ПИКЕЕ реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ. Правната уредба, обективирана в нормите на чл. 55 и чл. 56 ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35/19 г./, е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по – висока степен. Прието е, че е налице подзаконово възлагане на вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика да го начисли и получи, и това възлагане не противоречи на нормативен акт от 3 по – висока степен. В подкрепа на извода за липса на противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалния характер на последния, е и начина, по който са приети ПИКЕЕ – по предложение на доставчика и разпределителя на електрическа енергия. Следователно налице е законово основание за електроразпределителното дружество да начислява корекции на сметки на потребители за минал период, респ. да начислява суми, представляващи реално потребена електрическа енергия. Без правно значение е дали потребителят се е съгласил с процедурата за преизчисляване. То възниква по силата на закона и общите условия, когато са налице основанията за това, поради което и това оплакване е неоснователно.

На следващо място, въззивният съд намира за неоснователен довода, изложен във въззивната жалба, че отговорността на потребителя е виновна, а не – безвиновна. Налице е трайна съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение № 118/18.09.2017 г. по т. д. № 961/16 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 115/20.09.2017 г. по т. д. № 1156/16 г. на ВКС, II т. о., според която във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електрическа енергия правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерване или неточно измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. На следващо място, корекцията е извършена, не защото е установена неизправност в средството за търговско измерване, а поради нерегламентран достъп, респективно промяна в схемата на свързване. Със закона и правилата е вменено единствено задължение за потребителя да не променя схемата на свързване и да не ремонтира, преустройва или заменя елементите на СТИ, което гарантира правилното измерване на електрическата енергия. ПИКЕЕ има характер на подзаконов нормативен акт. Съгласно чл.

15, ал. 3 ЗНА ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. С разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2 ЗЕ законодателно е делегирано на КЕВР правомощието да приеме подзаконов акт - Правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване, които правила намират приложение в настоящия случай. По делото пред СРС е приета СТЕ, от която се установява, че е осъществен нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване, което води до неотчитане на потребена ел. енергия през присъединението. Вещото лице е посочило изрично, че количеството ел. енергия, определено в справката, може да бъде доставено до абоната. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на 4 количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. С изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия.