Определение № 39771 от 25.09.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39771 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110128406 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявени от „България Еър" АД с ЕИК *** против К. Р. А., ЕГН ********** осъдителни искове, както следва: иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 666 лева, представляваща – неустойка за неизпълнение съгласно чл. 4, т. 2 от Договор за придобиване на квалификация от 11.10.2024 г., ведно с мораторна лихва за периода от 18.03.2025 г. до датата на депозиране на исковата молба и законна лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

-иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за сумата от 1688,92 лева, представляваща обезщетение за неспазения срок на предизвестието съгласно т.1.1., предл. 2 от Трудов договор № 517/30.10.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че ответницата е заемала длъжността „Стюардеса, младша“ в Дирекция „Вътрешно полетно обслужване – Кабинен състав“, в периода от 04.11.2024 г. до 18.03.2025 г. Също така се твърди, че ответницата била и обучаемо лице по силата на валидно сключен между страните Договор за придобиване на квалификация от 11.10.2024 г., който й вменявал изрично задължение да работи за работодателя за срок от две години, считано от придобиване на правоспособност за член на кабинен екипаж. Сочи, че на дата 18.03.2025 г. ответницата депозирала писмено заявление, регистрирано под вх.

№ 047-V-806, с което едностранно е прекратила трудовото правоотношение между страните, позовавайки се на разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.

Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение на това основание, не представлява надлежно упражнено потестативно право, а опит за заобикаляне на последиците от предсрочно прекратяване на трудовия договор. Поддържа, 1 че е осъществено и с цел заобикаляне на договорни задължения, произтичащи от Договора за придобиване на квалификация, съдържащо задължение за продължителност на трудовото правоотношение и произтичащата от него отговорност за заплащане на уговорена неустойка, както и да бъде избегната отговорността за неспазения срок на предизвестието.

Поддържа, че с предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от ответницата преди изтичането на договорения срок, същата е допуснала неизпълнение на валиден и действащ Договор за придобиване на квалификация от дата 11.10.2024 г., сключен на основание чл.

229 от КТ. Счита, че ищецът е изправна страна, тъй като е изпълнил в пълен обем всички свои задължения. Заявява, че предсрочното едностранно прекратяване на трудовото правоотношение, извършено в нарушение на задължението да работи за работодателя за срок от две години, представлява договорно неизпълнение, пораждащо отговорност за заплащане на уговорената неустойка по чл. 4, т. 2 от договора. Сочи, че съгласно чл. 3, т. 4 от Договора за придобиване на квалификация ответницата, в качеството й на обучаемо лице, се е задължила да премине успешно обучение, провеждано в „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, за срока от 21.10.2024 г. до 14.11.2024 г., като успешното завършване се удостоверява с издаване на сертификат и свидетелство за правоспособност за член на кабинен екипаж.

Твърди се, че съгласно чл. 4, т. 2 от Договора за придобиване на квалификация, в случай на предсрочно прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на ответницата преди изтичане на уговорения двугодишен срок, същата дължи на работодателя неустойка в размер на 2 666 лева, дължима към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, съобразно с прослуженото време. Изтъква, че ищецът преизчислява уговорената неустойка съразмерно с отработения от ответницата период, а именно от 21.11.2024 г. до 18.03.2025 г., съобразно което дължимата неустойка е в размер на 2175,44 лева. Посочва, че обучението по чл. 1, т. 1 от договора било проведено в „Институт по въздушен транспорт“ ЕООД, одобрен от Гражданска дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, в рамките на периода от 21.10.2024 г. до 13.11.2024 г., като разходите за обучението са били изцяло поети от работодателя. Сочи, че успешното завършване на обучението било удостоверено със Свидетелство № 8168 от 13.11.2024 г., издадено на ответницата от „Институт по въздушен транспорт‘ ЕООД, като с издаването на това Свидетелство ответницата е придобила правоспособност съгласно чл. 3, т. 4 от Договора за придобиване на квалификация или т.н. „бреветиране“. Счита, че именно от дата 21.11.2024 г. е започнал да тече договорения двугодишен срок, в рамките на който ответницата е поела задължението да работи за ищеца. Поддържа, че след като липсва основание, което да освобождава ответницата от задължението за спазване на уговорения срок на предизвестие, приложение намира разпоредбата на чл. 326,. ал. 2 от КТ, съгласно която страната, която не е спазила договорения срок на предизвестие, дължи обезщетение на другата 2 страна. Заявява, че прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 326 от КТ е извършено в нарушение на уговорения срок на предизвестие, което обуславя и дължимостта на обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на брутното възнаграждение за остатъка от срока на договора, считано от 18.03.2025 г. до 03.05.2025 г., а именно за сумата от 1688,92 лева. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски.

С Определение № 26014/16.06.2025 г., съдът е прекратил производството, в частта по отношение на предявения с исковата молба установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че трудовото правоотношение с ответницата е прекратено на основание чл. 326 от КТ, а не на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, както и по отношение на предявения от ищеца – работодател иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, с който се иска да бъде извършена поправка на основанието за уволнение в трудовата книжка на ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба. Заявява, че оспорва изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти. Поддържа, че на дата 11.10.2024 г. между страните по делото на основание чл. 229 КТ е сключен Договор за придобиване на квалификация, съгласно които работодателят се задължава да обучи за своя сметка Обучаемия за придобиване на правоспособност за стюардеса на самолет тип А220 срещу задължение на Обучаемия да работи при работодателя за срок от две години.

Изтъква, че въз основа на сключения договор за квалификация в периода от 21.10.2024 г. – 13.11.2024 г. ответницата взема участие в организиран от работодателя и проведен в „Институт по въздушен транспорт“ ООД първоначален курс за кабинен екипаж., като успешното преминаване на курса и полагането на необходимите изпити е удостоверено в приложеното от ищеца – Свидетелство № 8168. Изтъква, че на дата 30.10.2024 г. в хода на провеждане на първоначалния курс за кабинен екипаж, Работодателят изисква от ответницата и останалите обучаеми да изпълнят задължението си по Договора за квалификация и да подпишат предложените им трудови договори. Сочи, че обучаемите имат ограничена възможност да се запознаят със съдържанието на предоставените им за подпис документи. Твърди, че между ищеца и ответника възниква трудово правоотношение по Трудов договор № 517/30.10.2024 г., като екземпляри от трудовия договор и длъжностна характеристика не са предоставени на ответницата при подписването на документите. Заявява, че вследствие предсрочното сключване на трудовия договор и липсата на необходимата правоспособност, едновременно с подписването му, по указание на работодателя, ответницата е освободена в неплатен отпуск. Твърди, че след успешното преминаване на първата част от обучението, ответницата е очаквало да бъде поканена за провеждане на обучение за придобиване на договорената правоспособност за стюардеса на самолет тип А 220, като работодателят й заявил, че е в невъзможност да организира провеждане на обучението за тип самолет Airbus 220. Сочи, че като временен изход от ситуацията и за да получават все пак доходи от трудова дейност ищецът 3 предложил на обучаемите да преминат обучение на самолет тип „Embraer 190”, които основно се изпълняват за Еър Сърбия, като имат за начална и крайна дестинация сръбската столица – Белград, като въпреки очевидните неудобства, ответницата и останалите служители приели този компромисен вариант. Сочи, че в периода от 18.11.2024 г. – 19.11.2024 г. преминава двудневно обучение за горепосочения самолет, което обучение е различно от договореното с Договора за квалификация. Посочва, че приключването на обучението е удостоверено с приложените по делото документи, като след дата 19.11.2024 г. е започнало и ефективното изпълнение на трудовите функции. Изтъква, че цялата поредица от действия на работодателя е била целенасочено подготвена, за да осигури авиационен персонал, който да обслужва полети на Еър Сърбия. Сочи, че работодателят изобщо не е имал намерение да обучи ответницата за тип самолет А220, тъй като няма достатъчно персонал, който да обслужва полетите за Еър Сърбия от Белград.

Заявява, че при липса на реални перспективи за осъществяване на договореното обучение за ответницата се оказва неприемливо да продължи да търпи произвола на работодателя, като на дата 18.03.2025 г. със заявление ответницата упражнява правото си едностранно и без предизвестие да прекрати трудовото правоотношение.

Заявява, че оспорва по основание и размер всички предявени искове.

Счита, че не са налице уговорените в чл. 4, т. 4 от Договора за квалификация предпоставки за изискуемост на неустойката. Сочи, че липсва виновно неизпълнение от страна на ответницата, тъй като по вина на ищеца не е завършила обучение и не е придобила договорената квалификация за А220.

Поддържа, че не е нарушила задължението си да работи при работодателя за срок от две години, тъй като към датата на прекратяване на трудовия договор това задължение все още не е било изискуемо. Посочва, че ищецът не е изпълнил основното си задължение по договора, а именно да обучи за своя сметка обучаемия за придобиване на правоспособност за стюардеса на тип самолет Airbus 220. Счита, че в полза на ищеца като неизправна страна, не е възникнало правото да претендира неустойка по договора. Сочи, че е прекратила правомерно трудовото си правоотношение при наличие на предпоставките на чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ. Твърди, че не е спазено договореното 8 – часово работно време, както и законоустановените почивки.

Сочи, че неправомерно е променено и мястото на работа, уговорено с трудовия договор. Поддържа, че претендираната неустойка е прекомерно и многократно надвишава направените от работодателя разходи за обучение, като същата не е съобразена с наличието на частично изпълнение на задължението. Намира всички предявени искове за неоснователни.

По предявения иск с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е възникнало облигационно отношение по силата на процесния договор; че в договора са предвидени неустойки за забавено изпълнение на задълженията на ответника от договора; размерът на уговорената неустойка за забава, както и настъпване на предпоставките, 4 предвидени в договора за начисляване на неустойката по чл. 4, т.2 от Договора за придобиване на квалификация от 11.10.2024г.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си по договора или че не са налице основания за ангажиране на отговорността по чл. 4, т.2 от Договора за придобиване на квалификация от 11.10.2024г., респективно – да докаже погасяване на неустойката за забава.

В доказателствена тежест на ищеца по първоначалния иск по чл. 220, ал.

1 КТ е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение, прекратено на основание, изискващо предизвестие, отправяне на предизвестие, чийто срок ответникът не е спазил, и размера на БТВ за неспазения срок на предизвестието.