Решение № 1507 от 29.10.2021, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1507 гр. Варна, 29.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20213110106481 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба вх.№ 8252/05.05.2021 г., подадена от Н.А. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. В. срещу „Черно море" АД с ЕИК 103003102, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 256, представлявано от председателя на съвета на директорите Петьо Йорданов Милков, с която са предявени следните искове:

1.С правно основание чл. 221, ал.1, във вр. с чл. 327, ал.1, т.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 490,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума;

2.С правно основание чл. 128, ал.2 от КТ да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 21367,17 лв., представляваща незаплатено на ищеца нетно трудово възнаграждение за месеците март, април май, юни юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2018 г., януари, февруари, март, април май, юни юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2019г. и януари, февруари, март, септември и октомври 2020г. в неуточнен размер, а съгласно приложената спогодба и устна справка, както следва:

За м. 02 2018г. сумата от 157,25 лв.;

1

За м. 03 2018г. сумата от 957,38 лв.;

За м. 04 2018г. сумата от 965,13лв.;

За м.05.2018г. сумата от 951,03 лв.;

За м. 06.2018г. сумата от 944,93 лв.;

За м. 07.2018г. сумата от 957,25 лв.;

За м. 08.2018г. сумата от 782,02 лв.;

За м.09.2018г. сумата от 980,11лв.;

За м. 10.2018г. сумата от 839,45 лв.;

За м. 11.2018г. сумата от 840,86 лв.;

За м. 12.2018г. сумата от 953,05 лв.;

За м.01.2019г. сумата от 789,80 лв.;

За м.02.2019г. сумата от 977,89 лв.;

За м. 03.2019г. сумата от 917,35 лв.;

За м. 04.2019г. сумата от 970,13 лв.;

За м. 05.2019г. сумата от 685,81 лв.;

За м. 06.2019г. сумата от 535,51 лв.;

За м. 07.2019г. сумата от 605,35 лв.;

За м.08.2019г. сумата от 965,47 лв.;

За м. 09.2019г. сумата от 676,42 лв.;

За м. 10.2019Г. сумата от 605,35 лв.;

За м. 11.2019г. сумата от 714,01лв.;

За м. 12.2019г. сумата от 450,95 лв.;

За м.01.2020г. сумата от 731,75 лв.;

За м.02.2020г. сумата от 727,78 лв.;

За м.03.2020г. сумата от 102,46 лв.

2

За м. 09.2020г. сумата от 430,35 лв. и

За м. 10.2020г. сумата от 1152,33 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда 05.05.2021 г. до окончателното изплащане на дължимата сума.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът излага, че е полагал труд при ответника съгласно трудов договор от януари месец 2006 год., на длъжността "заместник изпълнителен директор" в предприятието с основно месечно трудово възнаграждение към датата на сключване на трудовия договор, в размер на 300 лв.

Считано от м.03.2018 год. до 12.10.2020 год. ищецът полагал труд без към него да е имало каквито и да са забележки, дисциплинарни производства и прочие. За този период обаче, ищецът не е получавал трудовото си възнаграждение, или го е получавал в минимална част. Поради тази причина, а именно поради неплащане на уговореното възнаграждение ищецът подал молба на 08.10.2020 год. на основание чл.327, ал. 1, т.2 от КТ, с която прекратил едностранно трудовото си правоотношение, считано от 12.10.2020г., поради нередовно плащане.

На 22.10.2020г. между страните била сключена Спогодба №179/22.10.2020г., в която работодателят признал размера на неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения, за месеците: м.02 2018г. - 157,25 лв.; м. 03 2018г.- 957,38 лв.; м. 04 2018г.

- 965,13 лв.; м.05.2018г.-951,03 лв.; м. 06.2018г. - 944,93 лв.; м.07.2018г.- 957,25 лв.; м.

08.2018г.- 782,02 лв.; м. 09.2018г.-980,11лв.; м. 10.2018г.-839,45 лв.; м. 11.2018Г.840,86 лв.; м. 12.2018г.-953,05 лв.; м.01.2019г.- 789,80 лв.; м.02.2019г.-977,89 лв.; м.03.2019г.-917,35 лв.; м. 04.2019г.- 970,13 лв.; м.05.2019г.-685,81лв.; м. 06.2019г. 535,51 лв.; м. 07.2019г.- 605,35 лв.; м. 08.2019г.- 965,47 лв.; м.09.2019г.- 676,42 лв.; м.

10.2019г. - 605,35 лв.; м. 11.2019г.- 714,01лв м. 12.2019г. - 450,95 лв.; м.01.2020г. 731,75 лв.; м.02.2020г. - 727,78 лв. и м.03.2020г. - 102,46 лв., или общо 19 784,49 лв.

Съгласно т. 2 от спогодбата сумата следвало да бъде изплатена на 14 вноски с падежи и размер, както следва:

1.До 30.11.2020г. -1402,49 лв.;

2.До31.12.2020г. - 1414,00 лв.;

3.До31.01.2021г.- 1414,00 лв.;

4.До28.02.2021г. - 1414,00 лв. и

5.До 31.03.2021г. - 1414,00 лв., и така на последно число от всеки месец до 3

31.12.2021г. По 1414,00 лв.

Излага, че действително в бланката на спогодба, подготвена от деловодството на „Черно Море" АД, в т. 5 било указано, че „В случай, че Длъжникът забави плащането на която и да е вноска с повече от три месеца, същата ще бъде изплатена заедно със следващата". Това обаче, с оглед съдържанието на спогодбата и чл. 20 от ЗЗД счита, че обезсмисля самата спогодба, премахва смисъла от падежите на всяка погасителна задължението вноска и следва да не бъде взето предвид. Към датата на депозиране на настоящата искова молба плащане от длъжника не е постъпило, а дължимите вноски съгласно спогодбата са 5 - в размер на 7070 лв.

Допълнително, ищецът сочи, че е полагал труд и през месеците 09.2020 г. и 10.2020г., като за същите дължимите му се, но неплатени възнаграждения са, както следва: за м. 09.2020г. - 430,35 лв. и за м. 10.2020г. - 1152,33лв., или общо 1,582.68 лв., съгласно устна справка от счетоводството на ответника. Тоест сумата на дължимите, но неплатени на ищеца трудови възнаграждения и обезщетения са в общ размер на 21 367,17 лв. Отделно от това, на осн. чл. 224, ал. 1 от КТ следва да му се изплати и парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., което не може да установи по размер.

В отговора ответникът оспорва предявения иск над признатия от него размер сума от 19 952,54лв. Признава, че с ищеца Н. П. АТ. имали подписан трудов договор №01/05.01.2006г., който със Заповед №048 от 09.10.2020г. бил прекратен на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 12.10.2020г. Излага, че дружеството има финансови затруднения, за което ищецът е наясно с оглед изпълняваната от него длъжност.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявената искова молба и извършва увеличение на исковата претенция, която след изменението да се счита предявена за сумата 28422.87 лева, която представлява сбор от дължимите се брутни трудови възнаграждения на ищеца за периода от м. 02.2018 г. до м. 10.2020 г. в общ размер на 27 522.87лв., всяко от които, както следва: м. 02 2018г. 1233,60 лв.; м. 03 2018г. - 1233,77 лв.; м. 04 2018г. - 1243, 76 лв.; м. 05.2018г. - 1225,59 лв.; м. 06.2018г. - 1217,73 лв.; м. 07.2018г. - 1233,59 лв.; м. 08.2018г. - 1007,78 лв.; м.

09.2018г. - 1263,06 лв.; м. 10.2018г. – 1081,79 лв.; м. 11.2018г. – 1083,62 лв.; м.

12.2018г. – 1228.18 лв.; м. 01.2019 г. – 1017,82 лв.; м. 02.2019г. – 1260,20 лв.; м.

03.2019г. – 1182.18 лв.; м. 04.2019 г. – 1250.20 лв.; м. 05.2019г. – 883.80 лв.; м.

06.2019г. – 690.10 лв.; м.07.2019г. – 780.11 лв.; м. 08.2019 г. – 1244.20 лв.; м. 09.2019 г.

– 871.70 лв.; м. 10.2019г. – 780.11 лв.; м. 11.2019г. – 920.14 лв.; м. 12.2019 г. – 581.14 лв.; м. 01.2020 г. – 943.01 лв.; м. 02.2020 г. – 937.88 лв.; м. 03.2020г. – 132.05 лв.; м.09.2020г. – 554.60 лв.; м. 10.2020г. – 441.16 лв., както и полагащото му се обезщетение за неспазения срок на предизвестие в размер на едно брутно трудово 4 възнаграждение в размер на 900 лв. на основание чл.221, ал.1 от КТ вр. чл.327, ал.1, т.2 от КЗ.

Разпечатката съдържа 60 от 252 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d678ed80-4e07-4671-bce0-10efa70884c9