Решение № 663 от 10.10.2022, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Разград, 08.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря НАТАЛИЯ Д. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20223330100310 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Образувано е по предявен иск от „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК:

116019472, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“, представлявано от изпълнителния директор Михаил Ковачев, чрез пълномощника му ст. юрк. И.Ю., против П. Н. Д. с ЕГН:

********** и адрес: гр. Разград, ж. к. „Освобождение", бл. 11, ап. 12, с която се моли съдът да приеме за установено, че същият дължи на „Топлофикация - Разград" АД следните суми по издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 2431/2021 г.: сумата от 330,89 лв. главница за потребена топлинна енергия за периода от 30.11.2020 г. до 23.07.2021 г. ведно със законната лихва от 26.11.2021 г. до окончателното и изплащане; сумата в размер на 22,48 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, начислена върху дължимите суми за периода от 31.12.2020 г. до 25.11.2021 г., както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото. Моли се да им бъдат присъдени сторените разноски по настоящото производство.

Ищецът сочи, че е лицензиант за дейностите производство и пренос на топлинна енергия за територията на Община Разград на основание издадените от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) лицензи с № Л-082-02/21.02.2001 г. и № Л-083-05/21.02.2001 г. В тази връзка ищецът твърди, че е продавал (доставял) на ответника топлинна енергия за битови нужди при спазване изискванията на Закона за енергетиката и Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, при публично известни Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – Разград“ ЕАД гр. Разград, на потребители за битови нужди (ОУ), одобрени от КЕВР и по цени, определени от Комисията, в жилище - етажна собственост с централно топлоснабдяване. Съгласно чл. 32, ал. 6 от ОУ на ищеца и на 1 основание чл. 86 от ЗЗД клиентът на топлинна енергия следвало да заплаща потребената енергия по утвърдената от КЕВР цена, като при неплащане дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден забава, считано от изтичане на 30-дневен гратисен период до окончателното плащане.

Твърди се, че ответникът не изпълнил задължението си да заплаща в определените срокове цената на потребената топлинна енергия в имот, намиращ се в сграда – етажна собственост. Твърди се, че за времето от 30.11.2020 г. до 23.07.2021 г. ответникът потребил топлинна енергия на стойност 330,89 лв. за адрес: гр. Разград, ***************. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. от ГПК, по което било образувано ЧГД № 2431/2021 г. по описа на Районен съд Разград. По него съдът издал заповед по чл. 410 и сл. от ГПК, с която разпоредил ответникът да заплати на ищцовото дружество сумата от 330,89 лв. главница за времето от 30.11.2020 г. до 23.07.2021 г. и мораторна лихва в размер на 22,48 лв. за периода от 31.12.2020 г. до 25.11.2021 г. ведно със законната лихва върху главницата от 26.11.2021 г. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 25,00 лв. разноски по делото.

Поради неоткриване на длъжника на посочените адреси, заявлението по 410 и сл. от ГПК било връчено по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което наложило депозиране на искова молба.

Ответницата чрез назначения и особен представител счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди се, че не дължи сумата, предмет на иска, защото липсват доказателства, които да удостоверят, че е страна в облигационно правоотношение с ищеца. Пояснява се, че сумите не са дължими, тъй като реално няма доказателства, които да обосновават предявените искови претенции. Изтъква се, че от представените към исковата молба справка и фактури за доставена топлинна енергия не може да се направи извод, че ответницата е носител на задължението за заплащане на процесната сума. Твърди се липса на валидна облигационно-правна договорна връзка по отношение на доставена топлинна енергия за посочения адрес, както и доказателства, които да обосноват наличието и. Подчертава се, че не е ясно кой е потребителят на топлинна енергия в посочения обект.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Видно от представената справка от имотния регистър, ответникът е собственик на жилище - апартамент *************** в гр. Разград.

Не е предмет на спор по делото, че ищецът е дружество, лицензирано за дейността по пренос на топлинна енергия. Относно Общите условия на дружеството е налице положително становище от страна на Комисията за защита на потребителите, същите са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране –ДКЕВР, видно от приложеното решение на ДКЕВР и са станали приложение към лицензията на дружеството за дейност по пренос на ел. енергия, поради което същите обвързват клиентите на дружеството.

Видно от приложената по делото справка на ищеца (неоспорена от страните), ответникът е клиент на дружеството – ищец за топлоснабдяване на обект, находящ се на адрес гр. Разград, ***************, абонатен номер 200825. За процесния период 30.11.2020 г. до 23.07.2021 г. са начислени суми 2 за отопление в общ размер на 330,89 лева главница и 22,48 лева общ размер на лихвата, (която за претендираните главници се установява и чрез изчисление с достъпните калкулатори за изчисление на законна лихва).

Видно от заключението по допуснатата съдебно - техническа експертиза, абонатна станция № 172 е с проектна мощност 204,135 кВт и захранва с топлинна енергия жилищни имоти с обща кубатура 5902, а само частта на имота е 104 куб.м. или 1,76% от общия обем. Имотът бил присъединен към сградната инсталация с молба, подадена лично от ответницата по делото. Видно от индивидуалните справки в имота има монтирани отоплителни тела с уреди, а пр е з отоплителен сезон 2020/2021 година експертизата е констатирала, че същия е започнал на 27.10.2020 година, приключил е на 28.04.2021 година, продължил е 170 дни. Общо подадената топлинна енергия към абонатната станция е 221,5780 мВч на стойност 22 795,06 лева с вкл. ДДС. Подадената към абоната топлинна енергия общо е 2,94602 мВч на стойност 330,67 лв. с вкл. ДДС, в т.ч. отопление с отоплителни тела с уреди 1,89309 мВч на стойност от 194,75 лева с вкл. ДДС и енергия, отдадена от сградна инсталация 1,05293 мВч на стойност 108,32 лв. Посочено е, че са монтирани отоплителни тела с индивидуални измервателни уреди, видно от приложената индивидуална справка (подробно е отразена отчетената енергия на всички индивидуални уреди). Количеството топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела с уреди за отчитане, съгласно Методиката за дялово разпределение, е равна на произведението от топлината енергия за една дялова единица и броя на отоплителните тела с уреди за отчитане на потреблението. Спред заключението подадената енергията за отопление с отоплителни тела с уреди - радиатори е 1,89309 мВч на обща стойност от 194,75 лева. Общо за сградата: загубата сградна инсталация е 28,24% = 71,855 мВч., отопление имот е 71,76% = 182,538 мВч. Вещото лице констатирало, че енергията, отдадена от сградна инсталация за отоплителен сезон 2020/2021 година, е вярно начислена, а именно 1,05293 мВч на стойност 108,32 лв. с ДДС, съобразена е с проектната мощност, продължителността на отоплителния сезон, средната външна температура за сезона, средната температура за сградата, външната изчислителна температура за населеното място. В този смисъл е съобразена с Методиката за изчисление и Наредбата за топлоснабдяване.

От приложените писмени доказателства се установява, че сградните инсталации са обща етажна собственост.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира исковете за допустими. Разгледани по същество същите се явяват основателни. Съгласно §1, т. 42 от ДР на Закона за енергетиката потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлоприносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Те са длъжни да монтират средства за дялово разпределение в имотите си, а съгласно ал. 6 клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на 3 сградата. Следователно потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия като ползва топлоснабден имот по силата на вещно право или на облигационно право на ползване. Между потребителя и дружеството възниква облигационно правоотношение на продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Откриването на партида установява наличието на облигационни отношения между страните, въпреки че тези отношения се презюмират от закона. Не се оспорва факта, че ответника е собственик на имота, а само че не е доказано ползването и потреблението на топлинна енергия. Видно от заключението на вещото лице, абонатната станция е работила, снабдявала е с топлинна енергия етажната собственост. С Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т.д. № 5/2010г. на II т.о. на ВКС е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ законово правило, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. В Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между всеки потребител и топлофикационното дружество. Тъй като ЗЕ урежда продажбата на топлинна енергия, качеството „потребител" е равнозначно на купувач. По силата на чл.

150 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от ДКЕВР и задължителни за потребителите, като от влизането им в сила е налице сключен договор при Общи условия за доставка на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и битовия потребител. Видно от неоспорената справка по делото, за имота има открита партида, водеща се на ответника, който е в облигационно правоотношение с ищеца по силата на влезлите в сила и сега актуални общи условия, като по делото не са налице доказателства, че от етажната собственост е взето решение за прекратяване на търговските отношения с ищеца.

Видно от заключението на вещото лице, в сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение. Собственикът на имота и ответник е ползвал топлинна енергия. В сградата на блока, където се намира имота на ответника, са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция. В ежемесечните отчети на общия топломер са отчислявани в съответствие с нормативната уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция. Не се твърди и не е установено обстоятелството ответникът да е заявил надлежно възражения срещу начисленията и отчетите, съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят. Няма данни за заплащане на исковите суми.