Решение № 1318 от 22.07.2020, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 2025/2019
- Вид
- Решение № 1318
- Подписан
- 22.07.2020
- В сила
- 10.03.2021
- Състав
- ЛЮБОМИРА КИРИЛОВА НЕСТОРОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.2, ал.1 и ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.2, ал.1 и ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл. 137 · Закон за устройство на територията
- чл. 137, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл.137, ал.1, т.5 · Закон за устройство на територията
- чл. 177, ал. 2 и ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл. 177, ал. 2 и ал. 3 · Закон за устройство на територията
- чл.178 · Закон за устройство на територията
- чл. 178, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 178, ал.4 · Закон за устройство на територията
- чл.178, ал.6 · Закон за устройство на територията
- чл. 215 · Закон за устройство на територията
- чл.222, ал.1, т.7 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.1, т.6 · Закон за устройство на територията
- чл.223, ал.1, т.6 и т.7 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1318 гр.Пловдив, 22.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ІХ състав, в публично заседание на осми юли, две хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 2025 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 215 ЗУТ, вр. с чл. 145, ал. 1 АПК.
Образувано е по жалба, подадена от кооперация „Всестранна кооперация
Свети Власий" , с ЕИК *********, със седалище: с***, представлявана от председателя В.Г., против Заповед № РД-09-809/04.06.2019 г., издадена от и.д. кмет на община „Марица", с която на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ е забранено ползването и достъпът на строеж: „Дърводелска работилница", попадаща в северозападната част на сграда с идентификатори № *** и №*** по кадастралната карта, намиращ се в УПИ II, зеленина и КОО от кв.92 по плана /ПИ № *** по КК на с. Труд, Община „Марица", обл. Пловдив, , както и на основание чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредил на КЕЦ Калояново и В и К ЕООД Пловдив да преустановят подаването на ел. енергия и вода към строежа.
Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна.
Твърди, че се касае за помещение в част от сграда, собствена на кооперацията, което помещение е неясно идентифицирано по описа в мотивната част на заповедта /северозападна част от сграда с идентификатор ***/ В графичната част на констативен акт № 36/15.04.2019 год. е защрихована площ, която не може да се възприеме като северазападна такава, а е разположено в западната част на сградата с посочения идентификатор. Това помещение се ползва като дърводелски цех от края на шестдесетте години на миналия век, въведено в експлоатация като такова по реда на тогава действащия Закон за планово изграждане на населените места. Било е обект на принудително изпълнение - въвод в наша полза по повод присъждане по дело № 2805/1997 год. на Пловдивски окръжен съд. При изпълнението са именувани „сушилня", „лаково помещение" „пресово отделение за ръчно производство", „гатерно помещение" „помещение за плетене на мрежи"с опис в протокола на дърводелски машини.
Процесуалният представител на жалбоподателя, в съдебно заседание, проведено на 08.07.2020г. претендира отмяната на оспорената заповед и разноски по делото.
Представя и подробни писмени съображения. Сочи, че неправилно със заповедта си административният орган е приел, че предназначението на сградата е „за селскостопанска сграда“, а в действителност тя се ползва с предназначение „дърводелска работилница“, поради което е приел, че е налице нарушение на чл.178 от ЗУТ. Счита, че от събраните по делото доказателства ясно е категорично се доказва, че сградата никога не е била с предназначение „за селскостопанска сграда“, а се е ползвала като дърводелска работилница. Единствените данни за това, че сградата е била с предназначение „за селскостопанска сграда“ са от Кадастралната карта на с.Труд, обл. Пловдив, на което доказателство се позовава и административният орган. Според представителя на жалбоподателя предназначението на дадена сграда или на самостоятелен обект се определя от строителните книжа – разрешение за строеж, инвестиционен проект, акт за узаконяване, а не от отразяването в КККР, които са вторични данни. Счита, че съобразно редакцията на ЗКИР към момента на издаването на оспорената заповед, посоченото в кадастралния регистър има констативно, но не и конститутивно значение, тъй като предназначението на самостоятелните обекти не е сред изброените данни в чл.2, ал.1 и ал. 2 ЗКИР. Според жалбоподателя СГКК не определя предназначението на обектите, а само го класифицират според посоченото в строителните книжа.
Потвърждение за това, че предназначението на всеки строеж се определя от строителните книжа е и нормата на чл.222, ал.1, т.7 и чл.223, ал.1, т.7 от ЗУТ, както и пар.5, т.45 от ДР на ЗУТ.
Ответникът – кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представител, моли да се отхвърли жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съображения по съществото на спора са изложени в депозираната писмена защита.
Административен съд Пловдив в настоящият си състав намира, че жалбата е подадена от лице, което е адресат на оспорената заповед и собственик на строежа, чиито права и законни интереси неблагоприятно и пряко се засягат от нея, в преклузивния 14-дневен срок от съобщаването.
Връчването е съобщено с известие за доставяне от 20.06.2019 г., а жалбата е подадена чрез Община Марица на 02.07.2019 г. / л.1 и л.4 по делото/, поради което жалбата е допустима.
Административното производство е започнало въз основа на жалби и сигнали от съседи на кооперацията. След извършена проверка на 15.04.2019 г. от длъжностни лица при общинската администрация, за което е бил съставен констативен акт № 36/15.04.2019 г. В същия се посочва, че строежът с предназначение „селскостопанска сграда“ в северозападната част на сградата с размери 28.20м/6.70, с височина около 3,60м се ползва с предназначение дърводелска работилница- рязане на плоскости, кантоване, сглобяване на мебели, намиращи се в УПИ II, зеленина и КОО от кв.92 по плана /ПИ № *** по КК на с. Труд, Община „Марица", който не се ползва по предназначение - за селскостопанска сграда, а дърводелска работилница. Към
КА е изработена окомерна скица. Посочено е, че са нарушени разпоредбите на чл.
178, ал.4 от ЗУТ.
Констатирано е, че строежът е собственост на ВК „Свети Власий" с нотариален акт вписан
10071, №148, том 33, дело №7503 /2006 год. в Службата по вписвания Пловдив.
КА № 36 от 15.04.2019г. е подписан от проверяващите служители и от присъствалия на проверката В.Г.-председател на „Всестранна кооперация Свети Власий".
На 22.04.2019г е депозирано възражение от В.Г.-председател на „Всестранна кооперация Свети Власий" относно констатациите, обективирани в КА № 36 от 15.04.2019г., което е обсъдено в мотивите на оспорената заповед и не е прието, тъй като не са представени нови доказателства.
Съставен е и Констативен протокол от
15.04.2019г. относно извършена проверка на място в изпълнение на Заповед № РД-09-416 от 20.03.2019г. на Кмета на Община „Марица“.
Последвало е издаването на процесната Заповед
№ РД-09-809/04.06.2019 г. от и.д. кмет на община „Марица", с която на основание чл.178, ал.6 във връзка с чл.223, ал.1, т.6 от ЗУТ е забранено ползването и достъпът на строеж: „Дърводелска работилница", попадаща в северозападната част на сграда с идентификатори № *** и №*** по кадастралната карта, намиращ се в УПИII, зеленина и КОО от кв.92 по плана /ПИ № *** по КК на с. Труд, Община „Марица", обл.
Пловдив.
По административната преписка е представена Заповед № РД-09-764 от 27.05.2019г. на Кмета на Община Марица, с която П. Минков, на длъжност-заместник кмет е определен за изпълняващ длъжността кмет на Община Марица в периода от 28.05.2019г. до 11.06.2019г. включително.
В изпълнение на указанията на Съда, процесуалният представител на ответника представи и по делото е прието писмо с изх. № 06-00-53/27.05.2019г. на Кмета на Община Марица до Областен управител с административен център-Пловдив /л.106/, с което последният е уведомен, че кметът ще ползва платен годишен отпуск от 28.05.2019г. до 11.06.2019г включително. Представено е и доказателство за регистрацията на цитираното писмо в Областна администрация-Пловдив /л. 107/.
В хода на съдебното производство са приети писмени доказателства, представени от жалбоподателя: съдебно решение по гр.д. 2805/1997г. на ПОС и писмо изходящо от Кмета на Кметство с. Труд, община Марица /л.55/.
В хода на съдебното производство са изслушани свидетелските показания на А. Димитров Кузев. Съдът не кредитира свидетелските показания на Кузев, тъй като същите са неясни, откъслечни и не водят до изясняване на правния спор.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета СТЕ, изпълнена от вещото лице инж. Я.Р., неоспорена от страните, която Съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена и в съответствие с доказателствата по делото, ведно с приложенията към нея.
Вещото лице посочва, че в процесния имот има няколко стари сгради. В две от тях - дълга сграда в посока север-юг /сграда №1 по КК/ и дълга сграда в посока изток-запад /сграда №4 по КК/, разположени с една от страните си, по северната имотна граница е организирано дърводелско производство. Двете сгради са свързани през общата си стена, където са направени два отвора: в южния край с размери 2,90м./2,40м. и след плътна стена 1,25м. още един отвор с ширина 1,30м. О измерванията на място експертът установява, че процесният строеж, описан в актовете на ответника и даден в окомерна скица към констативния акт, обхваща три помещения: едно в западно стоящата сграда №1 по КК и две в тази на изток от нея - сграда №4 по КК.
В съществуваща стара едноетажна сграда, с дълга страна по северната имотна граница /сграда №4 по КК/, в западната й част, е била организирана дърводелска работилница, заемаща две помещения /не цялата площ на сградата/. Заедно с тях и едно помещение, от разположената западно друга стара сграда /сграда №1 по КК/, е включено към общ производствен процес на дървообработване.
Изрично пояснява, че в момента на огледа машини не са налични, електрозахранването е прекъснато и сградите не се ползват.
Вещото лице сочи, че в северния край, на западната ограждаща стена, на сграда №1 по КК, има монтирана голяма стоманена двукрила врата с размери 2,40м./2,60м., от които е ставало подаването на суров дървен материал на трупи откъм двора на имота. Част от помещението, след влизане от тази врата, е било "гатерно", в което на монтираната машина - гатер, се е осъществявало биченето на трупи до получаването на дъски. Това помещение е първото от общо три процесни помещения по обжалваната заповед. Разделено е на две - от север е "гатерното", а от юг е оформено помещение за ел. табла, като преградата е от дъски, има отвор, но без монтирана врата. Самата машина "гатер" е демонтирана в момента на огледа и от нея има следи само на пода на помещението. В общата стена за сгради №1 и №4 има отвор, през който е ставало подаването на дъски към първото помещение от сграда №4 с функция на монтажно помещение, в което се е заготвял и довършвал крайния продукт /врати, прозорци, спортни гребла и др./. При необходимост от оформяне на профилен дървен елемент /огъване до дъги или кривини/, дървеният материал предварително се е изтеглял във второто помещение на сграда №4 - монтажно помещение с престой за напрягане на елементите до получаване на нужната огъвка. Трите помещения са представлявали общ производствен процес. Всъщност целият процес е бил още по-широк. В сграда №1 по КК, от юг на гатера и помещението за табла се намират други помещения, в които също се извършва обработка на дървен материал, предварително разбичен на гатера. В тях и в момента се намират монтирани дървообработващи машини: банциг, плана, фреза, шлайф и петоперационна дърводелска машина. Като цяло двете сгради са били едно дърводелско производство.
Експертът изрично посочва, че в текстовите части на описанието на строежа, в констативния акт и в обжалваната заповед, има несъответствие.
В акта се чете, че северозападната част на сграда №4 се ползва като дърводелска работилница и тя има размери 28,20м./б,70м. и височина около 3,б0м. /рязане на плоскости, кантоване и сглобяване на мебели/. Чете се също, че част от тази работилница е разположена и в северозападната част на сграда №1 - 7,27м./б,70м., като тези размери са част от общите размери 28,20м./б,70м., описани преди това.
В обжалваната заповед номерата на сградите са обърнати спрямо описанието на размерите и описанието коя част в коя сграда се намира. Какво се има предвид всъщност се разбира от окомерната скица към констативния акт /л.18/. Там е отразена обща дължина на процесния строеж по северната имотна граница 28,20м. при ширина б,70м. Дадената "фасада север" е грешна, тя не кореспондира с наклоните, видими на място, нито на сграда №1, нито на сграда №4.
Сграда №1 е с общи размери 10,00м./31,20м.-32,40м. От нея процесна /съгласно описанието по констативния акт и обжалваната заповед/ е само част от най-северното помещение.