Решение № 5931 от 01.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5931 гр. София, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231100513475 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 28.07.2023г., постановено по гр.д. № 39409/2022г. на СРС, ГО, 175 състав, са уважени предявените от Т. Н. Б. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на следните вземания: за 3 005, 92 лева – главница за цена на топлинна енергия за периода от м.11.2006г. до м.04.2014г. за имот, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен номер 111093; за 3 700, 21 лева – мораторна лихва за същия период; за 296, 02 лева – главница за цена на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2007г. до м.04.2018г. и за 115, 35 лева – мораторна лихва за същия период. Със същото решение е отхвърлен предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на следните вземания: за 1 001, 10 лева - главница за цена на топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.06.2022г. за имот, находящ се в гр. София, жк “****, абонатен номер 111093 и за 45, 56 лева - мораторна лихва за същия период. С решението са уважени обективно кумулативно съединените насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и 1 чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като Т. Н. Б. е осъден да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД следните суми: 924, 86 лева - главница за цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. за имот, находящ се в гр.

София, жк “****, абонатен номер 111093, ведно със законната лихва от 05.01.2023г.; 75, 61 лева – мораторна лихва върху главница за периода от 15.09.2020г. до 20.12.2022г. и 70, 36 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., като е отхвърлен предявеният насрещен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10, 75 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.06.2020г. до 20.12.2022г.

Срещу решението, в частта, в която са отхвърлени предявените отрицателни установитилни искове и са уважени насрещните осъдителни искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Т. Н. Б., в която са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост и нарушение на материалния закон. Поддържат се релевираните в първоинстанционното производство възражения – че между страните не съществува валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за процесния имот, както и че ищецът не е подавал молба-декларация за откриване на партида, а същата е била открита служебно. Наведени са подробни съображения за неправилност на формираните изводи относно дължимостта на претендираната мораторна лихва. Сочи се, че клаузата на чл. 33, ал. 4 от Общите условия на ответното дружество е неясна и вътрешно противоречива, поради което счита, че потребителят изпада в забава по общото правило на чл.

84, ал. 3 от ЗЗД – след покана. Оспорва се и дължимостта на цената за услугата дялово разпределение. Релевира доводи, че кредитор по това вземане е фирмата за дялово разпределение, а не ответното дружество. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, съответно за отхвърляне на насрещните осъдителни искове.

Въззиваемата страна “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материално2 правни норми.

Третото лице-помагач не изразява становище по въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност:

Предявени са първоначални отрицателни установителни искове за несъществуване на вземане и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По отрицателните установителни искове с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК за установяване несъществуване на вземане:

Предмет на исковото производство по чл. 124, ал. 1 от ГПК, е съществуването на едно оспорено от ищеца право /в случая облигационно вземане/. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, всяка едно от страните трябва да докаже обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Независимо от процесуалното си качество, кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. В случая в доказателствена тежест на ответника е да докаже наличието на договор за доставка на топлинна енергия с ищеца, стойността на доставената топлинна енергия в процесния топлоснабден имот за исковия период, начина на формирана на претенцията му към ищеца, наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

Ищецът е оспорил качеството си на длъжник за процесната сума с доводи, че между него и ответното дружество не съществуват договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за обект, находящ се в гр.

София, жк “****, с посочен в счетоводните партиди на дружеството абонатен номер 11083, а в условията на евентуалност е навел възражение за погасяване на вземането по давност.

С определение от 17.10.2024г. въззивният съд е конституирал на основание чл. 227 от ГПК в правата на починалия в хода на въззивното 3 производство въззивник Т. Б. неговият единствен наследник по закон /низходящ по права линия от първа степен – дъщеря/ - П.Т. Б.а, поради настъпилото материално и процесуално правоприемство.

На етапа на въззивното производство между страните по делото е спорно обстоятелството дали ищецът има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект. По така повдигнатия спор настоящият съдебен състав приема следното:

Според действащата от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от ЗЕ/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в 4 бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

От представения по делото договор за дарение на недвижим имот от 29.01.1991г., обективиран в нотариален акт № 112, том IV, дело № 686/1991г. се установява, че Т. Н. Б. е придобил правото на собственост върху процесния имот, като дарителите Н.Т. Б. и П.М.Б. са запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота. Не е спорно, а и това обстоятелство се установява от приложената декларация от 12.05.2006г., вписана в Служба по вписванията, че двамата дарители са се отказали от правото си на ползване, учредено по силата на описания договор за дарение на недвижим имот. Ищецът не твърди, нито доказва да е извършил разпоредителни сделки с имота преди началото на исковия период.

С оглед изложеното се налага извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от презюмиран договор за продажба на топлинна енергия, по който “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е доставял топлинна енергия, а ищецът Т. Б. дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.

Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се явява страна по силата на нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента на административно регулиране, установен в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ. Както бе посочено, в тази хипотеза не е предвидена писмена форма за действителност на правоотношението, поради което наведените от въззивника доводи, основани на липсата на изрично писмено волеизявление за възникване на облигационно правоотношение, са неотносими. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от 5 фактическото ползване на топлоснабдения имот. Изгубването на това качество настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени.

Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ . Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.

1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Неоснователно е релевираното от въззивника възражение за погасяване на процесното вземане по давност. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.