Решение № 272 от 28.11.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 272 гр. Велико Търново, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500368 по описа за 2025 година

С Решение № 109/08.05.2025 г. по гр. д. № 645/2024 г. Габровският окръжен съд осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А. К. К. от гр. Габрово, сумата от 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато му обвинение за извършено престъпление по ДП №491/2015г по описа на ОП - Габрово, по което е оправдан, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иск - 17.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до 54 000 лв.

Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ на А. К. К. на осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 27 940 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото незаконно обвинение, ведно със законната лихва от 17.12.2024 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск заплащане на обезщетение за имуществени вреди за горницата над уваженият размер от 27 940 лв. до 32 640 лв.

Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. К. на осн. чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от 2 836.67 лв. обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконното обвинение.

1

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения иск заплащане на обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за имуществени вреди за горницата над уважения размер от 2 836.67 лв. до 3 313 лв.

Осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. К. К. сумата от 2 912 лв. разноски по делото.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор в ОП Габрово. Счита решението в тази част за неправилно и необосновано. Съдът не е съобразил взетата по отношение на ищеца най-лека мярка за неотклонение „подписка“, която не е ограничавала свободното му придвижване. Претърпените от ищеца вреди и причинната връзка с воденото наказателно производство не са доказани. Не са представени доказателства за публично огласяване на повдигнатото обвинение от страна на представители на Прокуратурата. Съдът не е отчел факта, че оправдаването на ищеца се дължи на промяна на съдебната практика относно изпълнителното деяние по чл. 252, ал. 1 от НК – Тълкувателно решение № 1/15.03.2024 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС. Гласните доказателства и медицинските документи не доказват действително претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от обвинението. Съдът неправилно е включил в общия размер на обезщетението за имуществени вреди сумата от 7 700 лв., тъй като липсва причинно-следствена връзка между изплащането на сумата на гражданския ищец и повдигнатото обвинение. Отмяната на влязлата в сила присъда води до извод за неоснователност на предявения граждански иск и заплащане без основание на съответното лице, което се е обогатило – съответно искът следва да се предяви срещу това лице. Моли съда да отмени решението в обжалваните части и вместо това да намали обезщетението за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и да намали присъденото обезщетение със сумата от 7 700 лв. В съдебно заседание жалбата се поддържа от представителя на Прокуратурата на Република България.

Въззивна жалба против решението в частта, с която предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до 54 000 лв. и за имуществени вреди за сумата от 2 400 лв. са отхвърлени, е подадена от А.

К. К. чрез адв. Б. Г.. Счита, че съдът не е отчел всички релевантни факти относно претърпените от ищеца неимуществени вреди и е присъдил обезщетение в занижен размер спрямо доказаните вреди и съдебната практика в сходни случаи. Доказана е и претенцията за направени разноски в размер на 2 400 лв. платено адвокатско възнаграждение на адв. К.. Моли съда да отмени решението в обжалваните масти и да уважи претенциите. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Г. и лично от жалбоподателя.

2

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и правна страна:

Предявени са, при условията на обективно съединяване, искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати на ищеца А. К. К. сумата от 54 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП №491/2015г по описа на ОП - Габрово, по което ищецът е бил оправдан с Решение № 103/25.03.2024 г. на ВКС по КНД № 1031/2020 г. и сумата от 32 640 лв. обезщетение за имуществени вреди от същото незаконно обвинение, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за защита в наказателното производство и 7 700 лв., платени по изпълнителен лист № 260039/06.11.2020 г., както и сумата 3 313 лв. мораторна лихва за забава върху главницата от 32 640 лв. за периода 25.03.2024 г. – 16.12.2024 г.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил исковете като неоснователни. Не следва да отговаря за действия на частния обвинител и гражданския ищеца, както и за тези на съда, предвид постановените осъдителни присъди. Акцентира на обстоятелството, че оправдаването на ищеца се дължи на промяна на съдебната практика по тълкуване на изпълнителното деяние по чл. 252, ал.

1 от НК (Тълкувателно решение № 1/15.03.2024 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСНК на ВКС). Неимуществените вреди са недоказани – няма доказателства, че същите са в пряка причинна връзка с повдигнатото обвинение. Освен това, претендираното обезщетение за неимуществени вреди е завишено и несъобразено с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Платената на гражданския ищец сума в размер на 7 700 лв. не е в причинно-следствена връзка с повдигнатото обвинение. Оспорва и иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи адвокатските възнаграждения, платени в наказателното производство, тъй като доказателства за извършените плащания следва да са приложени по наказателното дело.

Установена по делото е следната фактическа обстановка:

ДП № 264 ЗМ 26/2015 г. по описа на ОД на МВР – Габрово е образувано на 10.03.2015 г. На същата дата е извършено претърсване и изземване в жилището на А.

К. в гр. Габрово. С Постановление от 10.06.2015 г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 252, ал. 2, пр. първо и второ във вр. с ал. 1 от НК.

Взета е мярка за неотклонение „подписка“. Проведен е разпит. Разследването е предявено на обвиняемия на 10.06.2015 г.

Обвинителният акт е внесен в Окръжен съд – Габрово на 25.02.2016 г. С Присъда № 33/12.07.2016 г. по образуваното НОХД № 18/2016 г. ищецът е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 252, ал. 2, пр. първо и второ във вр. с ал. 1 от НК и осъден на 3 г. лишаване от свобода, отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три 3 години и глоба от 3 000 лв.

По протест на Прокуратурата и жалба на подсъдимия е образувано ВНОХД № 249/2016 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, който с Решение № 249/17.10.2015 г. е отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане.

След връщане на делото в ГОС, с Присъда № 13/03.04.2017 г. на ГОС по НОХД № 109/2016 г. ищецът е признат за невинен по повдигнатото обвинение.

По протест на Прокуратурата в Апелативен съд – Велико Търново е образувано ВНОХД № 183/2017 г., по което с Присъда № 240/24.07.2017 г. присъдата на ГОС е отменена и ищецът е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 252, ал. 1 от НК и му е наложено наказание 3 г. лишаване от свобода, отложено на осн. чл. 66 от НК за срок от три години. В останалата част, с която ищецът е оправдан по обвинението по чл. 252, ал. 2 от НК, присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.

С Решение № 13/13.06.2018 г. на ВКС по н. д. № 1210/2017 г. постановената от ВТАС присъда е отменена и делото върнато за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, образувано като НОХД № 225/2018 г., Присъда № 13/03.04.2017 г. на ГОС по НОХД № 109/2016 г. е потвърдена (Решение № 165/26.09.2018 г. на ВТАС по ВНОХД № 225/2018 г.).

Решението на въззивната инстанция е отменено с Решение № 25/13.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 52/2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, образувано като НОХД № 165/2019 г., с Присъда № 216/22.10.2019 г. по ВНОХД № 165/2019 г., Апелативен съд – Велико Търново е отменил Присъда № 13/03.04.2017 г. на ГОС по НОХД № 109/2016 г. в частта, с която ищецът е оправдан и вместо това го признал за виновен в извършване на деяние по чл. 252, ал. 1 от НК и го осъдил на 1 година лишаване от свобода, като на осн. чл. 66 от НК отложил изтърпяването му за срок от 3 години. Потвърдил присъдата в останалата част. Осъдил ищеца да заплати на М. Т. С. сумата от 7 700 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК.

С Присъда № 100/14.06.2020 г. по н. д. № 34/2020 г. ВКС отменил изцяло Присъда № 216/22.10.2019 г. по ВНОХД № 165/2019 г. и Присъда № 13/03.04.2017 г. на ГОС по НОХД № 109/2016 г., и признал ищеца за виновен по повдигнатото обвинение по чл. 252, ал. 1 от НК, като го осъдил на 2 г. лишаване от свобода, като на осн. чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването му за срок от 5 г.

С Определение от 25.09.2020 г. на ГОС по НОХД № 109/2016 г. подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител М. Т. С. направените по делото разноски в размер на 6 200 лв. Определението е изменено с Определение № 276/29.10.2020 г. на 4

ВТАС по ВЧНД № 342/2020 г., като общият размер на разноските е увеличен на 7 700 лв.

С Решение № 103/25.03.2024 г. на ВКС по к. н. д. № 1031/2020 г. наказателното производство е възобновено, Присъда № 100/14.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 34/2020 г. е отменена и ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено от него престъпление по чл. 252, ал. 2 от НК.

Като свидетели по делото са разпитани В. К.а – съпруга на ищеца и С. К. – негов син. През 2015 г. било извършено претърсване в дома им. Ищецът бил извикан в полицията. След като започнали делата, А. не можел да спи, разхождал се нощем в къщи, заварвали го сутринта на канапето. Питал се какво ще прави. След година-две започнал да казва, че ще се самоубие. Бил неадекватен на моменти, затворен, подтиснат, унил, ходел с наведена глава. Посещавал психиатър. Ищецът имал счетоводна къща. След започване на делата започнал да не си върши работата както трябва, забравял да свърши работата си. Усетили недоверие от страна на клиентите фирмите, които обслужвали. Отказвали да говорят с ищеца, търсели само свидетеля, който също работи в счетоводната кантора. През 2017-2018 г. свидетелката и ищецът се преместили в къщата си в с. Енчевци. Имало и публикации във вестника, като името на ищеца било изписано не с инициали, а като А. К. - счетоводител. Приятелите и познатите на семейството разбрали за обвиненията. Понякога питали свидетеля какво става с баща му, ще влиза ли в затвора.

От представените по делото медицински документи се установява, че още през м. септември 2015 г. ищецът е посетил психиатър и психолог. Поставената диагноза е протрахирана депресивна реакция, страхово-тревожно депресивен синдром с натрапливости от депресивния регистър и психолог (удостоверение от консултативен кабинет по психични болести от 11.09.2015 г. и психологично изследване от 14.09.2015 г.). Психологични изследвания и консултации с психиатър са извършвани и през 2017 – 2018 г., като е установен умерено тежък епизод на депресивното разстройство, с остатъчни натрапливости от депресивния регистър, на фона на протрахирана психотравма (психологично изследване от 08.05.2017 г. и документи за извършени прегледи в консултативен кабинет по психиатрия от 05.05.2017 г. и от 02.10.2018 г.).