Решение № 1183 от 08.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1183 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Маринова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Нели Маринова Търговско дело № 20251100900659 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Френдс Фууд Кетъринг“ ЕООД твърди, че на 12.04.2021 г. е сключил с ответника ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ договор за наем № Н – 6/12.04.2021 г. на недвижим имот – частна държавна собственост, представляващ заведение за хранене и развлечение (ресторант), част от недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в гр.

София, бул. „********, Централен военен клуб, подробно описан в договора за наем. Наемателят се задължил да плаща на наемодателя месечен наем в размер на 13 776 лв., както и изразходваните в обекта електроенергия, вода и други консумативни разходи. Твърди, че в началото на 2022 г. поради крайно влошената икономическа обстановка, свързана с ограниченията на дейността на заведенията за обществено хранене, и липсата на клиенти, се наложило за срок от два месеца (м. февруари и март 2022 г.) временно да бъде преустановена дейността на ресторанта и същият да бъде затворен. Твърди, че били проведени разговори с наемодателя, който ги уведомил, че е взел решение за временно освобождаване от наем на наематели, които временно са решили да преустановят дейността си, като за целта следвало да затворят ресторанта и да предадат ключовете на наемодателя. Поддържа, че в периода 1 от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. наетият ресторант е бил затворен и не е работил, като ищецът не е имал достъп до помещението, а ключовете от него са били предадени на представители на наемодателя. С писма с изх. № 9/11.03.2022 г. и № 10/14.03.2022 г. ищецът отново уведомил ответника, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. е преустановена дейността в ресторанта и са заявили правото да бъдат освободени от заплащането на наем за този период. С писма с изх. № 3181/16.03.2022 г. и № 3325/18.03.2022 г. от ответника ищецът бил уведомен, че не е изпълнил част от изискванията за освобождаване от наем съгласно заповед № 1851/11.11.2021 г., а именно – да подадат заявление, че няма да извършват дейност в обекта до 5 – то число на съответния месец. С последващо писмо с изх. № 12/04.04.2022 г. ищецът отново уведомил ответника, че в периода от 01.02.2022 г. до 31.03.2022 г. са преустановили изцяло дейността в обекта и са заявили, че искат да бъдат освободени от заплащането на наем за този период. Твърди, че през м. април 2022 г. получили писмо с изх. № 3520/24.03.2022 г. от ответника, че консумираната от обекта електроенергия е била включена в общата фактура на агенцията, като след извършени допълнителни справки била заплатена на 20.04.2022 г. изцяло дължимата сума за електроенергия.

Сочи, че с уведомление – покана с изх. № 6249/13.05.2022 г. от ответника ищецът бил уведомен, че има просрочени задължения за неплатени наеми за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. в размер на по 16 531,20 лв. за всеки от двата месеца, както и 41 328 лв. – неустойка за забава в плащането на наемната вноска за м. 02.2022 г., 41 328 лв. – неустойка за забава в плащането на наемната вноска за м. 03.2022 г. и 31 908,45 лв. – неустойка за забава за 7 дни в плащането на сумата от 27 662,05 лв. за изразходвана ел. енергия съгласно фактура № 1127002328/14.03.2022 г., както и че неустойките за забава били начислени на основание чл. 27 от договора за наем. За да не бъде прекратен договора за наем, на 20.05.2022 г. ищецът платил всички суми, посочени в поканата от 13.05.2022 г. Със заявление с изх. № 4883/23.05.2022 г. уведомил наемодателя, че сумите за наем за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. и за неустойки за забава са недължимо платени, че плащането им е извършено единствено, за да не бъде прекратен процесния договор за наем, както и че размерът на неустойката за забава е уговорен извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Освен това ищецът поискал платената неустойка да бъде върната, като бъде прихваната с бъдещи задължения или 2 коригирана в разумен размер. С отговор с изх. № 6730/27.05.2022 г. от ответника било отхвърлено искането за връщане, прихващане или намаляване на неустойката.

Поддържа, че отказът на ответника да освободи ищеца от задължението за плащане на наем за м. 02.2022 г. и м. 03.2022 г. е неоснователен. Счита, че липсата на подадено заявление до 5 – то число на месеца до наемодателя, че наемателят няма да осъществява дейност в наетия обект (съгласно т. 1.1. от заповед № 1851/11.11.2021 г.), не може да бъде основание за отказ, тъй като не е задължително заявлението да бъде в писмена форма, а е достатъчно наемодателят да се е убедил, че наемателят действително няма да осъществява дейност в наетия обект за периода, за който иска да бъде освободен от заплащането на наем, за което били налице достатъчно доказателства.

Поддържа, че клаузата на чл. 27 от процесния договор за наем, касаеща размера на неустойката, е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като излиза от присъщите си функции и се трансформира в източник на неоснователно обогатяване. Освен това счита, че е недопустимо изчисляването на максималния размер на договорна неустойка за забава за плащане на консуматив (електроенергия) да бъде обвързан с размера на дължимия наем. При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът счита, че клаузата за неустойка не е нищожна, то да приеме, че същата е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди и да я намали на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД до размера на реално претърпените от кредитора вреди.

Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 16 531,20 лв., представляваща недължимо платена наемна вноска за м. 03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 02.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 41 328,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава на наемна вноска за м. 03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на 3 завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 31 908,45 лв., представляваща недължимо платена неустойка за забава в плащането на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 27.03.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 9 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената наемна вноска за м. 02.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 9 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената наемна вноска за м. 03.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 23 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената неустойка за забава на наемната вноска за м. 02.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 23 300 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената неустойка за забава на наемната вноска за м. 03.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г., сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за забава върху стойността на недължимо платената неустойка за забава за плащане на електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г., за периода от 23.05.2022 г. до 27.03.2025 г. Претендира разноски.

Ответникът ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че наемните вноски са заплатени доброволно от страна на ищеца, поради което е налице признание за дължимостта им с извършените конклудентни действия. Оспорва твърдението на ищеца, че е следвало да бъде освободен от заплащането на наемни вноски.

Сочи, че заповед № 1851/11.11.2021 г. на изп. директор на ИА „Военни клубове и военно – почивно дело“ е издадена на основание чл. 6в, ал. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, както и че посочената норма е диспозитивна и с нея е предоставена единствено възможност за определена категория лица, посочена в тази разпоредба, да освобождават изцяло или частично наемодателите на имоти – държавна собственост от заплащането на месечни наемни вноски.

При условията на евентуалност поддържа, че дори и да се приеме, че заповедта има характер на частноправно предложение, то тя не отговаря на 4 изискванията за „предложение“ по см. на чл. 13 ЗЗД, а именно – за сключване на договор за освобождаване от заплащането на месечни наемни вноски.

Твърди, че в случая не е налице начална липса на основание, тъй като основанието за заплащането на наемните вноски е сключеният между страните договор за наем № Н – 6/12.04.2021 г., който не е прогласен за нищожен.

Оспорва като неоснователни и исковете за осъждане на ответника да заплати на ищеца недължимо платени неустойки, като поддържа, че неустоечната клауза е уговорена по търговска сделка и нейния размер не подлежи на намаляване поради прекомерност (чл. 309 ТЗ). Счита, че клаузата за неустойка съответства на обезпечителната, обезщетителната и санкционна функции и не противоречи на добрите нрави. А реалното й заплащане от ищеца потвърждава извода, че същата е стопански поносима и няма екзорбитантен размер, както и че се признава дължимостта на начислената неустойка. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането на процесните суми, тъй като не е бил поканен (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

Прави възражение за изтекла погасителна давност. Прави и евентуално възражение за прихващане на претендираните от ищеца като недължимо платени суми за неустойки със законната лихва за забава в плащанията на наемните вноски и консумативни разходи в общ размер от 517,58 лв., в т. ч. със законната лихва за забава в размер на 303,07 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м. 02.2022 г.), за периода от 16.03.2022 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 160,72 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м.

03.2022 г.), за периода от 16.04.2022 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 53,79 лв., начислена върху сумата от 27 662,05 лв. (забавено задължение за електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г.) за периода от 14.04.2022 г. до 20.04.2022 г., както и евентуално възражение за прихващане на претендираните от ищеца суми за законна лихва за забава със законната лихва за забава в плащанията на наемните вноски и консумативни разходи в общ размер от 517,58 лв., в т. ч. със законната лихва за забава в размер на 303,07 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв. (наемна вноска с ДДС за м. 02.2022 г.), за периода от 16.03.2020 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 160,72 лв., начислена върху сумата от 16 531,20 лв.

5

(наемна вноска с ДДС за м. 03.2022 г.), за периода от 16.04.2020 г. до 20.05.2022 г.; със законната лихва за забава в размер на 53,79 лв., начислена върху сумата от 27 662,05 лв. (забавено задължение за електроенергия по фактура № 1127002328/14.03.2022 г.) за периода от 14.04.2022 г. до 20.04.2022 г. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

С допълнителната искова молба, подадена в срока по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът „Френдс Фууд Кетъринг“ ЕООД оспорва твърденията на ответника, че наемните вноски и неустойките са платени доброволно от ищеца, като твърди, че същите са платени поради заплахата от страна на наемодателя, че договорът за наем ще бъде прекратен. Оспорва, че клаузите за неустойки по договора са уговорени между страните при свобода на договарянето.