Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 700 от 01.08.2019, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 847/2019
Вид
Решение № 700
Подписан
01.08.2019
В сила
18.05.2020
Състав
ТАНЯ ДИМИТРОВА ЕВТИМОВА, НЕДЯЛКА ПЕНЕВА ПЕНЕВА, ДАНИЕЛА ДОНЧЕВА МИХОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.81 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11, ал.1 и ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл.11, ал.1 и ал.3 · Закон за държавния служител
  • чл.2 · Закон за държавния служител
  • чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.2, ал.1 и 2 · Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове
  • чл.2, ал.1 и 2 · Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове

Р

Е Ш Е Н И Е

Номeр

ІV-86 Година 2019,

01 август гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на петнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ТАНЯ ЕВТИМОВА при секретаря Ваня Димитрова разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 847/2019г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от ТД „Южна

Морска“ към Агенция „Митници“, представлявано от гл.ю.к Красимира Ташкова против решение № 657/22.03.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№ 2488/2018г. в частта, в която са уважени исковете на ищеца В.Р.З., ЕГН: ********** и в частта, в която е отхвърлен иска на агенцията. Иска се от съда да отмени решението в обжалваните части, да отхвърли исковете на З., респ. да уважи иска на Агенция „Митници“. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба процесуалният представител на ТД „Южна Морска“ към Агенция „Митници“ развива подробни съображения за неправилност на решението в обжалваните части. Оспорва изводите на съда и безрезервното кредитиране на съдебно-икономическата експертиза. Не прави искане за събиране на доказателства.

Ответната страна – В.Р.З. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Подадена е въззивна жалба от В.Р.З., ЕГН: ********** против решение № 657/22.03.2019г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д.№ 2488/2018г. в частта, в която са отхвърлени исковете му против ТД „Южна Морска“ към Агенция „Митници“ и в частта, в която е осъден да заплати на агенцията юрисконсултско възнаграждение в размер на 1365,38 лева. Иска се от съда да отмени решението в обжалваните части и да уважи предявените искове. Претендират се разноски.

Във въззивната жалба процесуалният представител на В.З. твърди, че решението в обжалваната част е неправилно.

Аргументира се изчерпателно. Прави искане за разпит на свидетел и за допълнителна съдебно-икономическа експертиза.

Ответната страна – ТД „Южна Морска“ към

Агенция „Митници“ представя писмен отговор, в който оспорва основанията за отмяна на решението, развити в жалбата на З..

В съдебно заседание ТД „Южна Морска“ към

Агенция „Митници“ се представлява от юрисконсулт Ташкова и юрисконсулт Илиева, които поддържат оспорването и отговора на въззивната жалба без да сочат доказателства. Правят искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание В.З. се представлява от адвокат Пушева, която пледира за уважаване на жалбата и за потвърждаване на решението в осъдителната част. Прави искане за присъждане на съдебни разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № ЗМФ-1257/14.12.2015г., издадена от министъра на финансите е закрита Митница Свиленград, считано от 11.01.2016г. С тази заповед се създават нови митнически учреждения в структурата на Митница Бургас, сред които са МП Капитан Андреево и МП Лесово.

Със заповед № 3470/21.03.2016г., издадена от директора на Агенция „Митници“ към МФ, В.З. е назначен за държавен служител на длъжност „експерт“ в Агенция „Митници“, отдел „Рентгенови системи“ в ТМУ, Митница Бургас, ранг V младши, при осем часов работен ден, пет дневна работна седмица и основно възнаграждение в размер на 700,00 лева. В периода от 04.04.2016г. до 04.11.2016г. З. преминава успешно базов курс на обучение по силата на сключен договор от 16.05.2016г. с Агенция Митници. До края на 2016г. ищецът изпълнява служебните си задължения в ТМУ, Митница Бургас, МП - Пристанище Бургас.

Със заповед № 4449/12.12.2017г., издадена от директора на Агенция „Митници“, З. е преназначен на длъжност „митнически инспектор“ в същата администрация, при същото работно време, с основна месечна заплата в размер на 735 лева. От 01.02.2017г. до 31.01.2018г. З. е включен в графиците за всеки месец с място на работа МП Капитан Андреево, при денонощен непрекъснат двусменен режим на работа и 12 часови смени – дневни и нощни. За този период на З. не е осигурен служебен транспорт, нощувка в служебно общежитие и изхранване, нито му е заплащано обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари.

Със заповед № 539/26.01.2018г., издадена от директора на Агенция „Митници“ към МФ е прекратено служебното правоотношение със З.. Основанието за прекратяване е взаимно съгласие.

На 10.04.2018г. З. предявява осъдителен иск против ТМУ Бургас, Митница Бургас за следните суми: 3912,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за пътни пари за командировки в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 326 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;

120,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до предявяването на иска на 05.04.2018 г., или по 10,00 лева месечно; 7300,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за дневни пари за командировки в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или по 20,00 лева дневно за 365 дни, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане;

240,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до предявяване на иска на 05.04.2018 г.; 21 900 лева, представляваща неизплатено обезщетение за квартирни пари за командировки в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или 60,00 лева дневно за 365 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 600,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до 31.01.2018 г., или по 50,00 лева месечно. Ищецът твърди, че за посочените периоди не му е осигурен служебен транспорт от работодателя, нощувка в служебно общежитие или изхранване, нито му е заплатено обезщетение за пътни, дневни или квартирни пари. Поради това, ищецът е пътувал с личния си автомобил, наел е квартира за 250 лева месечно и е заплащал разходи за ток, вода и други консумативи в общ размер на 50 лева. Ищецът твърди още, че ответникът е отказал да му плати дължимото обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., поради това, че МП Капитан Андреево попада в териториалния обхват на Митница Бургас. В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.

В отговор по чл.131 от ГПК Агенция

„Митници“ изразява становище за неоснователност на исковете. Агенцията твърди, че в периода от 01.02.2017г. до 11.12.2017г. З. е изпълнявал служебните си задължения по график, утвърден със заповед на началника на Митница Бургас на МП Капитан Андреево към Митница Бургас и поради характера на работата, която е изпълнявал, същият не се счита за командирован по смисъла на чл.8 от вътрешните правила за реда и организацията на служебните командировки в страната на служителите от Агенция Митници, още повече, че МП Капитан Андреево попада в териториалния обхват на Митница Бургас. Агенция „Митници“ ангажира писмени доказателства.

С определение от 25.06.2018г. Районен съд

– Бургас приема за съвместно разглеждане насрещен иск на Агенция „Митници“ - гр.София за осъждане на В.З. за сумата от 1470,00 лева, представляваща неустойка по договор за базов курс за обучение с рег.№32-133833/16.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

В отговора на насрещния иск З. изразява становище за неговата неоснователност.

В хода на първоинстанционното производство са събрани множество писмени доказателства. Извършена е и приета съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че дневните пари за отработените в исковия период 193 работни дни са 3860 лева, а за твърденията на З. не са представени разходооправдателни документи.

С решение № 657/22.03.2019г. Районен съд – Бургас осъжда Агенция „Митници“ да заплати на З. сумата от 3860,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за дневни пари за командировки за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска на 10.04.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 240,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017г. до предявяване на иска на 05.04.2018г. С това решение съдът отхвърля исковете на З. за сумата от 3912,00 лева, представляваща неизплатено обезщетение за пътни пари за командировки в страната за периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., или по 326 лева месечно, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане; 120,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до предявяването на иска на 05.04.2018 г., или по 10,00 лева месечно; 21 900 лева, представляваща неизплатено обезщетение за квартирни пари за командировки в страната за периода 01.02.2017 г. – 31.01.2018 г., или 60,00 лева дневно за 365 дни, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба до окончателното й изплащане; 600,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на падежа – първо число на месеца, следващ месеца, през който е трябвало да се изплати съответното обезщетение – 01.03.2017 г. до 31.01.2018 г., или по 50,00 лева месечно. Едновременно с това, съдът отхвърля иска на Агенция „Митници“ за сумата от 1470,00 лева, представляваща неустойка по договор за базов курс за обучение с рег.№32-133833/16.05.2016 г., сключен между Директора на Агенция „Митници“ и З., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска.

Въз основа на изложените фактически данни, които се установяват от събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК. Изхожда от надлежна страна и е насочена срещу тази част от решението, която поражда неблагоприятни правни последици за жалбоподателя. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбите е основателна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че решението в обжалваната част е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 657/22.03.2019г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.7 от

Устройствения правилник на Агенция „Митници“, в редакцията му, обн. ДВ, бр.2/2016г., в сила от 11.01.2016г., Агенцията е структурирана в Централно митническо управление и в Митници: Аерогара София, Бургас, Варна, Лом, Пловдив, Свищов, Столична, Русе и Югозападна. Видно от текста на чл.29, ал.1, митницата е административно звено в структурата на Агенцията, а според чл.30, ал.1, във вътрешната й структура се включват ТМУ, митнически бюра и/или митнически пунктове. От представените по делото доказателства се установява, че З. е бил назначен за държавен служител с място на работа в Митница Бургас, ТМУ, отдел „Рентгенови системи“. С последващо изменение на служебното правоотношение, същият е преназначен на длъжност „митнически инспектор“ в Митница Бургас. В периода от 01.02.2017г. до 31.01.2018г., МП „Капитан Андреево” е митническо учреждение в структурата на Митница Бургас и местонахождението му е извън границите на населеното място, в което се намира седалището на Митница Бургас.