Решение № 462 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20235300900391 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ЗД „Бул инс“ АД срещу И. В. Н., за осъждането му да заплати сумата 90 000 лв., представляваща регресно вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, дължимо във връзка със заплатени застрахователни обезщетения по повод застрахователно събитие от 28.08.2019 г, представляващо покрит риск по полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, до пълното изплащане на задължението.

Ищцовото дружество твърди, че на 28.08.2019 г. ответникът, управлявайки лек автомобил „Мерцедес“, модел „ЦЖ 270 ЦЦИ“, с **** при движение на заден ход удря пешеходката Л.Б. К. и причинява смъртта и, като след удара напуска местопроизшествието без да уведоми органите на реда, за което е осъден с влязла в сила Присъда № 10/14.06.2021 по НОХД 20215300200792. Заявява също, че на основание чл. 429 от Кодекса за застраховане, е било изплатено обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 90 000,00 лв. на Н.К.Р., наследник на загиналата при ПТП Л.Б. К., въз основа на сключено споразумение, които моли да бъде осъден виновният водач да му възстанови.

Постъпил е отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника Н. – адв. К., която оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани както по основание, така и по размер.

1

Сочи, че ответникът се е движил с разрешената за пътния участък скорост, но не е могъл своевременно да реагира на ситуацията на пътя, като видимостта е била намалена, както и ограничена, от паркирани на платното за движение автомобили и макар формално да се е отдалечил от мястото на ПТП, то е било поради страха от саморазправа, като бил изпаднал в шок от уплаха от случилото се, а след като спрял на безопасно място се върнал обратно на мястото на произшествието, като е съдействал за разкриване на обективната истина на органите на досъдебното производство.

Възразява, че изплатеното обезщетение е прекомерно, както и, че пострадалата сама се е поставила в опасност, като настъпилият вредоносен резултат е съпричинен от самата нея поне в степен 90%, тъй като в тъмната част на денонощието внезапно е навлязла да пресича платното за движение на необозначено за това място, с което е нарушила нормативните изисквания на чл. 108, чл. 113 и чл. 114 ЗДП, поради което счита, че обезщетението следва да бъде намалено съразмерно приноса и за възникване на ПТП.

Моли да бъдат отхвърлени така предявените искове като неоснователни и недоказани, както по основание, така и по размер, а при условията на евентуалност, в случай че бъдат счетени основателни, исковата претенция да бъде намалена.

В допълнителна искова молба се поддържа предявения иск, оспорва се твърдението, че ответникът е бил в шок, паника и уплаха, като твърди, че данните по наказателното производство са за хладнокръвно, безотговорно, престъпно поведение.

Оспорва и направеното възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице и възражението за прекомерност на изплатеното обезщетение.

В отговор на допълнителна искова молба особеният представител на ответника поддържа заявените от него възражения, както по отношение на състоянието на ответника, така и по отношение на поведението на пострадалото лице, което счита в причинна връзка с настъпване на ПТП.

В съдебно заседание страните поддържат направените от тях изявления в срока за размяна на книжа, като в хода по същество ищецът моли да бъде уважена изцяло претенцията като основателна и доказана, а ответникът – да бъде отхвърлена, доколкото не са доказани предпоставките за възникване на регресна отговорност от застрахователя. Поддържа твърденията, че ответникът бил млад и неопитен, изпаднал в шок, поради което неправилно било да се твърди, че е напуснал местопроизшествието, тъй като само се отдалечил за малко, освен това счита доказано противоправното поведение на пострадалата, поради което и изплатеното обезщетение прекомерно завишено, като развива тези съображения в писмени бележки.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

2

От представените по делото писмени доказателства, както и от приложеното по делото наказателно производство, се установява, че с влязла в сила присъда по НОХД № 792/2021 г. по описа на ПОС, И. В. Н. е признат за виновен в това, че на 28.08.2019 г. в гр. Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Мерцедес ЦЛК 270 ЦДИ“ с **** при движение на заден ход е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 40 ал.1 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и, че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.“ и чл. 40 ал.2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“ и по непредпазливост е причинил смъртта на Л.Б. К., като след деянието деецът е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл. 373 ал. 2 от НПК, вр. чл. 343 ал. 3 пр.6 б. “б“ вр. ал.1 б. „в“ във вр. чл.342 ал.1 пр. 3 вр. чл. 58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. От приложените към делото протоколи за ПТП с пострадали лица и схема към същия, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум, се установява, че ПТП е настъпило на 28.08.2019 г., около 20,50 ч., в жилищен район Тракия, пред блок 94, вх.

А, като местопроизшествието не е било запазено.

Не е спорно между страните и от приложените към исковата молба копия от документи по застрахователна претенция е видно, че, със заявление от 11.03.2022 г., Н.К.Р. е предявила претенции за изплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на своята ** Л.Б. К., починала при ПТП на 28.08.2019 г., причинено по вина на ответника. Качеството и на единствен наследник на починалата е видно от приложеното удостоверение за наследници. От представената застрахователна полица се установява, че към датата на ПТП е имало действащ договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, за лек автомобил с **** сключен с ответното застрахователно дружество. Между наследника на починалото при ПТП лице и ищеца, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на деликвента, е било сключено споразумение от 30.06.2022 г., по силата на което, чрез взаимни отстъпки, застрахователят се е задължил да заплати на увреденото лице обезщетение за причинените от смъртта на нейната ** неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. С приложените по делото платежни нареждания от 26.08.2022 г. и от 02.09.2022 г. застрахователят е изплатил на Н.К.Р. суми от по 45 000 лв., общо в размер на 90 000 лв. След изплащане на обезщетението е изпратена регресна покана на ответника, но няма доказателства тя да е била получена от ответника.

От приетото без възражения на страните и ценено изцяло от съда като пълно и компетентно изготвено заключение на СТЕ, допуснато с оглед преценка на 3 основателността на възражението за съпричиняване на вредите от страна на починалото лице, се установяват механизма и причините за настъпване на процесното ПТП, както и имала ли е възможност пешеходката да го избегне. Според заключението ответникът И. В. Н. е управлявал л.а. „Мерцедес CLK 270“ на заден ход по платното за движение на улица, пред жилищен блок 94 в ж.к. Тракия, в посока от запад на изток, по време, в което пешеходката Л. К. предприела пресичане на платното за движение в посока от юг на север, между два паркирани леки автомобила, като след излизане между автомобилите, тя се е завъртяла на 180°. Водачът на л.а. „Мерцедес CLK 270“ не реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката, а в един по- късен момент, като така е настъпил удар в задната лява част на л.а. „Мерцедес CLK 270“ и в дясната страна на пешеходката Л. Х. К.. След удара автомобилът се установил на платното за движение, след което потеглил напред, в посока от изток на запад, а пешеходката Л. Х. К. останала в близост до мястото на червеното петно отразено в протокола за оглед и видно от фотоалбума на местопроизшествието. Според експерта причините за настъпилото произшествие от техническа гледна точка са, че пешеходката Л. Х. К. е предприела пресичане на платното за движение между два паркирани автомобила по начин, който не е било безопасен т.е. без да се съобрази с приближаващия се л.а. „Мерцедес CLK 270“, както и, че водачът на л.а. „Мерцедес CLK 270“ - И. В. Н. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходката.

Експертът категорично заявява, че при излизането и между паркираните от ляво на платното за движение автомобили, мястото на удара е било извън опасната зона на автомобила, при което водачът на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, но не е реагирал своевременно в момента, в който е имал техническа възможност да я забележи чрез огледалата за обратно виждане а в един по-късен момент, т.е. реагирал е със закъснение. От друга страна пострадалата също е имала възможност да възприеме приближаващото се към нея превозно средство и да го избегне, според заключението на експерта, като пешеходката К. е имала пряка видимост към приближаващия се автомобил и е имала възможност да избегне произшествието, като отложи пресичането си на платното, за да не навлезе в коридора на движещия се на заден ход л.а. „Мерцедес CLK 270“.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е 4 задължително по закон.

Нормата на чл. 300 ГПК указва, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Доколкото обстоятелството, че след деянието деецът е избягал от местопроизшествието е част от съставомерността на деянието, за което е бил осъден ответникът с влязла в сила присъда по НОХД № 792/2021 г. по описа на ПОС, то това обстоятелство не може да бъде преценявано и пререшавано от гражданския съд, който е задължен да го приеме за установено, поради което и възраженията на назначения особен представител на ответника, че осъденият водач не е напуснал местопроизшествието, а само се отдалечил за малко, са неоснователни. Съгласно чл.

123, ал. 1, т. 2 ЗДП, когато от произшествието има пострадали хора, водачът, участник в ПТП, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, а чл. 125, ал. 1, т. 1 ЗДП указва, че службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато при произшествието има убит или ранен човек. Така по делото безспорно се установява възникване на всички елементи от фактическия състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ за пораждане на задължението на ответника да възстанови дължимото и платеното от застрахователя обезщетение на увреденото лице. Безспорно и установено с приложените писмени доказателства – споразумение между увреденото лице и застрахователя, както и представените платежни нареждания, че ищецът е заплатил на увреденото от смъртта на пострадалото лице обезщетение в размер на 90 000 лв.