Определение № 251 от 15.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 15.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янко Д. Янков

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно наказателно дело № 20263000600335 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.

Образувано е по частна жалба, саморъчно изготвена от ос.л. А. Т. Г., с която се оспорва правилността на протоколно определение № 890 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 26.08.2026г. по ЧНД № 994/2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения А. Т. Г. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му с присъда № 13/20.09.2024г. по НОХД № 248/2023г. на Окръжен съд – Добрич, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца.

В частната жалба се излагат съображения за поправянето на Г.. Акцентира се върху множеството награди на л.св. по време на престоя му в затворническото общежитие, както и върху положения от него труд. Изтъква се участието му в културни мероприятия и конкурси. Иска се отмяна на атакуваното определение и постановяване на ново, с което да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на А. Г..

Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, установи следното:

Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок и от процесуално легитимирано лице.

Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна.

Съображения:

С протоколно определение № 890/26.08.2026г. на Окръжен съд – Варна е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за условно предсрочно 1 освобождаване. Към момента на постановяване на атакувания акт осъденият имал неизтърпян остатък от наказанието му в размер на 10 /десет/ месеца и 15 /петнадесет/ дни. Доколкото към датата на постановяване на определението на решаващия съд, Г. бил изтърпял срок на „лишаване от свобода“ в размер на повече от 1/2 от наложеното му наказание, е било изпълнено първото от условията за допускане на предсрочното му освобождаване. Окръжен съд – Варна, отхвърляйки молбата, преценил че не са налице всички предпоставки, предвидени в чл.70 от НК, като изтъкнал, че липсват доказателства осъденият да се е поправил. Позовал се на липсата на предсрочно постигнати цели на наказанието – да има трайно постигнати превъзпитателни резултати.

Апелативен съд – Варна споделя изводите на първата инстанция, намирайки за нужно да добави следното:

Видно от приложеното досие на осъденото лице, първоначалната оценка на риска от рецидив била отчетена като стойност от 38 т. Към датата на последната оценка на риска от рецидив – 10.11.2025г. - била отчетена по-ниска стойност на риска от 34 т. Т. е. налице е понижение на стойностите с 4 точки, но то не е в нужната степен.

Изготвените становища от инспектор В.А. от ИСДВР при ЗО „Варна“, от гл.инспектор М.И. – ЗА началник на Затвора – гр. Варна , от гл.инспектор Иван Т. – НС ЗО „Варна“ и от гл.инспектор Г.Н. – НС СДВР при Затвора – гр.Варна, очертали следните дефицитни зони - отношение към правонарушението и умения за мислене. Зоната начин на живот и обкръжение била в близост до граничните нива. След изготвяне на актуалната оценка се наблюдава понижение в посочените зони. Лишеният от свобода започнал макар и с уговорки да осъзнава извършеното от него престъпление и да приема личната си отговорност. Отчетено било желание за промяна към законосъобразен начин на живот. Постигнатите компенсации в променливите зони на оценката на риска от рецидив свидетелствали за правилна посока в развитието на Г., но поправителния процес бил по-скоро в начален етап и работата в тази насока трябвало да продължи до изграждането на трайни позитивни личностни установки. Все още били налични дефицити в уменията за мислене, осъзнаването и предвиждането на възможните последици от действията му, осмисляне на ситуацията и предприемане на съобразени с установените правни норми и морални ценности действия. Положителните страни в поведението на Г. не изключвали възможността същият да демонстрира желаното от него поведение без реално настъпили положителни промени с цел извличане на облаги.

По време на престоя си в затворническото общежитие Г. бил многократно награждаван, включително и с „удължено свиждане за срок до 4 часа“. Бил обаче и наказван, като за период от няколко месеца му били наложени две дисциплинарни наказания – със Заповед № 83/13.10.2025г. за положителен тест за употреба на наркотични вещества и със Заповед № 104-108/12.01.2026г. за притежание на забранени вещи и предмети /мобилен телефон 2 и СИМ карта/. Тези дисциплинарни нарушения са демонстрация на пренебрежение и незачитане на установените правила, както и са подчинени на моментни желания, без ясна преценка за последващия им ефект.

По време на пенитенциарния си престой, Г. многократно е назначаван на работа на външни обекти без охрана. Към настоящия момент полага доброволен труд на външен работен обект към фирма „Астрейд Варна“ ЕООД.

Г. взема участие в колективните мероприятия в ЗООТ „Варна“ и с него се провеждат индивидуално – корекционни тематични срещи. Преминал е и през индивидуална програма за адаптация.

Като краен извод в становищата било заключено, че са налице достатъчно категорични доказателства за наличието на положително приключил превъзпитателен процес спрямо Г. с оглед постигане на целите, визирани в чл.

36 от НК.

В изготвената и представена на 22.05.2026г. експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на л. св. се изтъква едно поскоро добро ниво на социална адаптация, като криминалното поведение на Г. било определено като по-скоро ситуативно детерминирано. Наблюдавали се дефицити основно по отношение на способността за организиране и прекарване на свободното време, сърдечните отношения на Г., както и употребата на наркотични вещества, оказали негативно влияние в живота му.

В допълнение, обстоятелството, че определеният едногодишен срок в утвърдения на 10.11.2025г. план за изпълнение на присъдата все още не е изтекъл, възпрепятства формирането на категоричен извод за поправянето на Г.. В плана са заложени конкретни целеви показатели за преодоляване на установените дефицитни зони отношение към правонарушението, умения за мислене и проява на самоконтрол при възникване на проблемни житейски ситуации – процеси, чийто напредък подлежи на последваща преценка.

Твърдените в жалбата наличие на множество награждавания, понижение в стойностите на риска от рецидив, участието в трудови и културни дейности и изтърпяване на повече от 1/2 от присъдата не са под съмнение, приемат се от съда за обективно налични, но те не са достатъчни да обосноват втората, изискуема от закона предпоставка – за категоричното поправяне на л. св. Г..

Варненският апелативен съд счита, че изложеното горе, както и констатациите, съдържащи се в становищата и оценката, категорично не свидетелстват в насока извод за поправяне на осъденото лице, изискуем по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК, както и в установената съдебна практика – ПВС № 7/75г., изм. с ПВС № 8/87г.

По изложените съображения въззивната инстанция намира частната жалба за неоснователна, а определението на Окръжен съд – Варна за правилно и законосъобразно, поради което и

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 890 на състава на Окръжен съд – Варна, постановено на 26.08.2026г. по ЧНД № 994/2026г. по описа на същия съд, с което по отношение на осъдения А. Т. Г. с ЕГН **********, не било допуснато условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното му с присъда № 13/20.09.2024г. по НОХД № 248/2023г. на Окръжен съд – Добрич, наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4