Решение № 29 от 27.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Пловдив, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Цанкова

Членове:

Екатерина Роглекова

Теофана Спасова при участието на секретаря ВИОЛИНА ИВ. ШИВАЧЕВА като разгледа докладваното от Екатерина Роглекова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20255300602435 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на повереника на частния тъжител П. адв. О., против Присъда по НЧХД № 131/2025г. по описа на Районен съд гр.

Асеновград. С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимата З. А. Ю. за НЕВИННА в това, че на 15.05.2024 г. в град Чепеларе, публично в рамките на организиран публичен протест, е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго – А. И. П., с ЕГН ********** от село Х., а именно:

„Много хора се обадиха по телефона, много хора ни подкрепиха, но за съжаление хората, живеещи в района се страхуват да застанат с лице, защото може да са следващата жертва на Районно управление - Ч. и на П.. Защото г-н П. набелязва жертви и ги тормози. Ние не сме единствените, има десетки хора, които са подложени на тормоз от негова страна с десетки жалби към Полиция и отделни институции.", като деянието не е престъпно, тъй като макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност, поради което и на основание чл. 304 от НПК, във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК е оправдана по повдигнатото й с частната тъжба обвинение за престъпление по чл.148 ал. 1 т. 1, във вр. с чл. 147 ал. 1 пр. 1 от НК.

С атакуваната присъда частния тъжител А. И. П., с ЕГН ********** е осъден на основание чл. 190, ал.1 от НПК да ЗАПЛАТИ на подсъдимата З. А.

Ю. ЕГН ********** направените от същата разноски по делото в размер на 900 /деветстотин/ лева за адвокатско възнаграждение на упълномощения й защитник.

1

Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства по делото.

С въззивната жалба се претендира за това, че първоинстанционната присъда е неправилна и необоснована, като се иска да се постанови нова присъда, с която З. Ю. да бъде призната за виновна и да й се наложи справедливо наказание.

В съдебно заседание адв. О., повереник на частния тъжител П. поддържа жалбата и намира за безспорно установено, че подсъдимата е извършила престъплението, за което й е било повдигнато обвинение. Не споделя извода на районния съд, че извършеното деяние е явно малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, което е и довело до оправдаване на подсъдимата. Пледира се, че извършеното от нея деяние е с достатъчно висока степен на обществена опасност, както и тази на дееца, поради което е изключено приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Акцентира се, че се касае за обвинение по квалифициран състав на деянието – клевета, а именно да е извършено на публично място спрямо длъжностно лице.

Жалбоподателят и частен тъжител П. изразява пълно съгласие с повереника си и в пространно изложение моли за отмяна на първостепенната присъда и постановяване на нова, с която З. Ю. да бъде призната за виновна.

Адв. А. – защитник на подсъдимата от своя страна моли потвърждаване на съдебния акт и в подробната си пледоария подчертава, че споделя изводите на районния съд относно приложимата, която е задължителна практика за всички съдилища на ЕС относно свободата на словото, като в случая в инкриминираните реплики на З. Ю. няма обидни изрази и твърдения. Моли се за потвърждаване на присъдата.

Редовно призована, подс. Ю. не се явява в съдебно заседание.

Пловдивски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, и взе предвид доказателствата, инкорпорирани по делото, след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за отменяването или изменянето на първоинстанционния акт, поради следните съображения:

За да постанови присъдата си контролираната съдебна инстанция е провела подробно съдебно следствие и е положила усилия за изясняване на правно значимите фактически обстоятелства, относими към предмета на доказване. При пълната служебна проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от районния съд и не се налага внасянето на корекции и/или допълнения в нея. По отношение на оценъчната дейност на първоинстанционния съд не се констатираха логически грешки, волята му е обективирана ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации.

Следва да се подчертае, че настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло фактическите констатации на първоинстанционният съд. Същите са 2 обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от тъжбата рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика.

Обсъдени са всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Настоящият въззивен състав отчете, че установената от ПРС фактическа обстановка не се оспорва от страните във въззивното производство и тъй като изцяло се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, същият може да бъде пресъздаден идентично, както следва:

Подсъдимата З. А. Ю. е родена на *** г., в гр. Н.п., б., българска гражданка, омъжена, неосъждана, с адрес: ***, с ЕГН **********.

Частният тъжител А. П. от дълги години живее в с. Х. и е служител на МВР, като към инкриминирания период заема длъжността „***“ при РУ – Ч., като инцидентно е изпълнявал и длъжността ***.

През 2017 г. семейството Г.Ю. и съпругата му - подсъдимата З. Ю. закупили имот в с. Х., в непосредствено съседство с имота на тъжителя П..

Семейство Ю. започнали да развиват стопанска дейност, свързана с къща за гости, конна база, отглеждане на коне, организиране на детски лагери и туристически походи.

След установяването им в селото между двете семейства възникнали конфликти, първоначално свързани с навлизането на конете на семейство Ю. в съседни имоти, включително този на тъжителя, който от своя страна отглеждал пчели и се занимавал с производство на мед. Постепенно конфликтът ескалирал и прераснал в дългогодишна открита вражда, характеризираща се с множество битови инциденти, взаимни обвинения и жалби.

В този контекст тъжителят П. подавал сигнали до различни институции, което довело до многобройни проверки на дейността на семейство Ю. от страна на БАБХ, КЗП, НАП и други органи. От своя страна Г. Ю. и подсъдимата Ю. подавали множество сигнали и жалби срещу тъжителя П., както в качеството му на частно лице, така и във връзка с дейността му като ***, твърдейки, че злоупотребява със служебното си положение и целенасочено ги репресира.

По тези сигнали били образувани редица прокурорски преписки в Районна и Окръжна прокуратура – Смолян, както и проверки по линия на вътрешния контрол на МВР, всички от които приключили с постановления за отказ от образуване на досъдебно производство или с липса на установени нарушения.

Отделно от това, между подсъдимата и друг техен съсед – свидетеля Д.Х., също съществували силно влошени отношения, свързани с взаимни обвинения и жалби, включително за видеонаблюдение, психически тормоз и 3 отправени закани, като и по тези сигнали били извършвани проверки, в част от които тъжителят П. участвал като *** и изготвял докладни записки.

В този напрегнат и конфликтен контекст съпругът на подсъдимата – Г.

Ю., организирал граждански протест под надслов „Искаме да работим спокойно“, за който било подадено надлежно уведомление по реда на ЗСММ.

За охраната на протеста бил утвърден план от началника на РУ – Чепеларе, като били ангажирани полицейски служители.

Протестът се провел на 15.05.2024 г. в гр. Чепеларе, като започнал пред сградата на Общината и Пощата, след което прераснал в шествие до входа на РУ – Чепеларе. На мероприятието присъствали граждани, журналисти и представители на медии.

По време на протеста първо говорил организаторът Г. Ю., който отправил критики срещу тъжителя П., обвинявайки го в злоупотреба със служебното положение и в целенасочен тормоз над семейството му. След него се изказала и подсъдимата З. Ю., която заявила публично следното:

„Много хора се обадиха по телефона, много хора ни подкрепиха, но за съжаление хората живеещи в района се страхуват да застанат с лице, защото може да са следващата жертва на Районно управление – Ч. и на П.. Защото г-н П. набелязва жертви и ги тормози. Ние не сме единствените, има десетки хора, които са подложени на тормоз от негова страна с десетки жалби към полиция и отделни институции.“

Изказването било заснето с мобилен телефон от свидетеля Д. Х., който присъствал на протеста като контрапротестиращ, а впоследствие записът бил предоставен на частния тъжител.

Протестът протекъл спокойно, без нарушения на обществения ред, и приключил с среща между част от протестиращите и ръководството на РУ – Чепеларе.

Правилно е направен извод от първата инстанция, че така описаната и възприета фактическа обстановка, несъмнено се доказва от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство като свидетели лица – Р.С.Ч., З.Б.Ч., М.Б.Д., Д. И. Х., М.на В. П.а, З.Г.С., както и от писмените доказателства приложени по делото, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност. Правилно са ползвани и приложените по делото веществени доказателства и основно приложения към тъжбата компакт –диск съдържащ видеозапис на процесното събитие.

След служебна проверка на доказателствената съвкупност въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на доказване доказателства, като не са допуснати процесуални нарушения при тяхното събиране, проверка и оценка. Това е извършено при спазване на принципите устност, непосредственост и обективностт, като районният съд е изложил ясни и логически последователни съображения кои доказателства кредитира, кои приема с резерви и по какви причини.

4

По отношение на главния факт от предмета на доказване – а именно съдържанието на изявлението, направено от подсъдимата Ю. на 15.05.2024 г. по време на гражданския протест в гр. Чепеларе – въззивният съд напълно споделя извода на първата инстанция, че горното е безспорно и категорично установено. Това се доказва както от гласните доказателства, така и от приложените веществени доказателства, които взаимно се допълват и кореспондират помежду си.

Показанията на свидетелите Д.Х. и З.С., които са непосредствени очевидци на процесното събитие, правилно са кредитирани от районния съд относно самия факт на изричане на инкриминираните реплики. Вярно е, че и двамата свидетели се намират в силно влошени лични отношения с подсъдимата и нейното семейство, поради което не могат да бъдат възприети като напълно незаинтересовани. Тази тяхна ангажираност обаче не води автоматично до дискредитиране на показанията им, доколкото същите са проверени чрез други доказателствени източници и в частта относно съдържанието на изявлението напълно съвпадат с обективно възпроизведеното на видеозаписа. В този смисъл районният съд правилно е направил разграничение между достоверността на показанията им относно конкретния възприет факт и евентуалната им пристрастност по отношение на оценъчни обстоятелства.

Съществено значение за доказването на главния факт има и приложеното веществено доказателство – видеозаписът, изготвен от свидетеля Д.Х. и съдържащ директен запис на процесното изказване.

Въззивният съд споделя напълно извода на първоинстанционния съд относно процесуалната допустимост и доказателствената годност на този запис. Макар същият да е изготвен от заинтересовано лице и с ясното съзнание, че може да бъде използван като доказателство, това обстоятелство само по себе си не го прави недопустим или негоден. От значение е, че при извършения оглед по реда на чл. 284 и чл. 285 НПК записът е възприет непосредствено от съда, като се установява ясно съдържанието на изказването, самоличността на говорещото лице, както и контекстът, в който то е направено. Съпоставката му със записите от боди-камерите на полицейските служители допълнително потвърждава неговата автентичност и относимост към процесното събитие. Ето защо правилно районният съд е приел, че видеозаписът отговаря на изискванията на чл. 109 НПК и може да бъде използван като годно веществено доказателство.