Решение № 16700 от 26.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16700 гр. София, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110106671 по описа за 2026 година

Предявен е от ищеца Х. В. Д. срещу *************** иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 25,56евро /50 лева/, представляваща глоба по влязло в сила наказателно постановление на 16.11.2023 г., поради погасяването й по давност. Ищецът Х. В. Д. излага твърдения, че срещу него било образувано 3317/2025 г. по описа на ЧСИ А. П., рег. № *** в КЧСИ, район на действие- СГС, въз основа на счетено за влязло в сила наказателно постановление и въз основа на възлагателно писмо от *************** с дата 11.04.2025 г. Твърди, че изпълнителното дело е образувано за сумата от 210 лева, от които 50 лева – глобата и 148 лева разноски по изпълнението и 12 лева – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Счита, че глобата е погасена по давност на осн. чл. 82, ал. 1, б. а от ЗАНН, тъй като са изтекли 2 години от влизане в сила на наказателното постановление. Първото изпълнително действие било извършено на 08.01.2026 г. чрез налагане на запор на банкова сметка. Поддържа, че образуването на изпълнително дело не прекъсва давността, т.е. правото на принудително изпълнение върху вземането било погасено по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът *************** подава отговор на исковата молба, с който оспорва като нередовна исковата молба в частта на таксите и разноските по изпълнението. По същество счита искът по чл. 439 ГПК за неоснователен. Твърди, че вземането не е погасено по давност.

Поддържа, че възлагателното писмо съдържа овластяване по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, поради което прекъсва давността. Ето защо счита, че двугодишната давност към датата на възлагане на 11.04.2025 г. не е изтекла и е прекъсната на тази дата с възлагателното писмо. От този момент твърди, че е започнала нова двугодишна давност, която към 08.01.2026 г. – датата на запорното съобщение 1 не е изтекла. Моли искът да бъде отхвърлен, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Софийският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 439 от ГПК.

Искът е допустим. Макар да е установено от представено извлечение от банкова сметка ***************** и запорно съобщение, че на 18.02.2026 г. е постъпила от трето задължено лице ******** сумата в размер на 107,38 евро от запор по банковата сметка на ЧСИ А. П., то по делото не е установено същата е да е платена в полза на взискателя. Ето защо твърдението на ответника, че процесното вземане е погасено чрез плащането е недоказано.

По основателността на иска по чл. 439 ГПК:

Безспорно е, а и от доказателствата по делото се утановява, че изп. дело № 2025********* по описа на ЧСИ А. П., с рег. № *** при КЧСИ и район на действие СГС, е било образувано на 11.04.2025 г. по възлагателно писмо на *************** въз основа на наказателно постановление № 523172/27/04/2023 г. на заместник-кмета на ***************, с което на ищеца е наложено наказание „глоба“ в размер на 50,00 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 16.11.2023 г. съгласно поставен удостоверителен печат върху същото. Установява се, че до ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № от 16.10.2025 г., като в указания двуседмичен срок от съобщението не е постъпило доброволно плащане. Със запорно съобщение с изх. № 315 от 08.01.2026 г. е наложен запор върху вземанията по банкови сметки на Х. Д. в ******** ЕАД. По постъпило възражение от ищеца от 13.02.2026 г., ЧСИ е отказал да прекрати изпълнително дело, както и е отказал да възстанови по сметка на длъжника събраните суми с разпореждане от 14.02.2026 г., тъй като до този момент не са били събрани суми нито вследствие наложения запор, нито доброволно от длъжника. С обезпечителна заповед от 24.03.2026 г. е постановено спиране на изпълнение по изп. дело № 2025***0403317 по описа на ЧСИ А. П..

Съгласно чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато административното наказание е глоба. В случая от влизането в сила на наказателното постановление 26.11.2023 г. до образуване на изпълнителното дело на 11.04.2025 г. не е изминал период, по-дълъг от две години, през който да не са извършвани действия, насочени към изпълнение на наложеното наказание , поради което същото не е погасено по давност. Неоснователни са възраженията , че давността е била прекъсната за първи път с действието по налагане на запор от 08.01.2026 г. В разглеждания случай, по отношение на давността се прилага чл. 82 от ЗАНН, а не давността по ЗЗД. Съгласно чл. 82, ал. 2 от ЗАНН давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с 2 което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, а ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора двугодишния срок. Тази разпоредба не се прилага по отношение на глобата, когато за събирането и в двугодишния срок е образувано изпълнително производство. Със задължителни разяснения в Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по ТД № 2/2017 г. на ОСНК на ВКС е прието, че образуването на изпълнително производство по своята същност е действие, което прекъсва давността, т. е. от осъществяването му започва да тече нов 2-годишен срок. Следователно по делото към момента на предявяване на иска не е изтекъл давностния срок за процесното вземане. Ето защо, искът се явява неоснователен.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има ответника. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. В. Д., ЕГН ********** срещу *************** иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че Х. В.

Д., ЕГН ********** не дължи на *************** сумата от 25,56 евро /50 лева/, представляваща глоба по влязло в сила наказателно постановление на 16.11.2023 г., за събиране на която е образувано изпълнително дело № 2025********* по описа на ЧСИ А. П., с рег. № *** при КЧСИ поради погасяването й по давност като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Х. В. Д., ЕГН ********** да заплати на *************** сумата в размер на 50 евро – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3