Определение № 294 от 29.05.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 294 гр. Варна, 29.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Г. Маринов

Членове:

Магдалена Кр. Недева

Диана Д. Митева като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20263001000223 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на М. И. Я., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. К. К. от АК-Русе, срещу решение № 60/12.02.2026г. постановено по т.д. № 239/2025г. по описа на Варненския окръжен съд, в частта, в която съдът е отхвърлил исковата му претенция срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, за горницата над присъдените 10 225,84 евро /равняващи се на 20 000 лв./ до претендираните 20 451,68 евро /равняващи се на 40 000 лв./, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради причинени травматични увреждания вследствие ПТП, настъпило на 01.05.2020г. по вина на водача на застрахования в ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ л.а. марка „***“, с рег. № ********* – М. Х. С., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 15.04.2022г., до окончателното й изплащане, като неоснователна.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Основните доводи са за неправилно приложение нормата на чл. 52 ЗЗД. Според въззивника определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е крайно занижено по размер, като присъдената сума за обезвреда не е в състояние да репарира всички понесени от ищеца болки и страдания вследствие от ПТП, както във физически, така и в психо-емоционален план. Освен това съдът не е съобразил в пълнота задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4/68г. по приложение принципа за справедливост. Не са отчетени социално-икономическите условията на живот, инфлационните индекси и актуалните застрахователни лимити към относимия за настоящия случай момент – месец май 2020г. Моли съда да отмени решение в отхвърлителната му част, като постанови друго, с което да присъди допълнително 10 225,84 евро – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.04.2022г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски в производството.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуалния представител адв. В., е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата изцяло, с конкретно наведени възражения за 1 неоснователност и необоснованост на същата. Отчитайки конкретните факти и обстоятелства сочи за кратък възстановителния период, без усложнения, в т.ч. без липса на доказателства за претърпени психически вреди. Решението в отхвърлителната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и се преценява като допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

С оглед предмета на надлежното сезиране на въззивната инстанция, първоинстанционното решение не е предмет на обжалване и е влязло в сила в частта, с която е уважена претенцията за неимуществени вреди от 10 225,84 евро /равняващи се на 20 000 лв./ и за имуществени вреди от 179,16 евро /равняващи се на 350,40 лв./, ведно със законната лихва върху сумите считано от 15.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която акцесорните претенции са отхвърлени за периода от 04.03.2021г. до 14.04.2022г. като погасена по давност.

Страните не правят нови доказателствени искания. Няма оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Не се налага и служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на императивни правни норми.

Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима, редовна и надлежно администрирана, въззивният съд намира, че същата следва да бъде приета и насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на М. И. Я., ЕГН **********, срещу решение № 60/12.02.2026г. постановено по т.д. № 239/2025г. по описа на Варненския окръжен съд.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 223/2026г. по описа на ВнАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 07.07.2026г. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните и третото лице помагач на ответника М. Х. С. с ЕГН **********.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

УКАЗВА на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД-гр. София, ЕИК

121130788, представляван в производството по делото от адв. В., че по арг. на чл. 38а, ал. 3 ГПК, предвид предоставеният на страната електронен достъп до делото и последващи процесуални действия предприети подсредством ЕПЕП (л. 76), отчитайки и липсата на данни по см. на чл. 38а, ал. 4 ГПК за оттегляне на даденото съгласие, настоящата инстанция 2 приема, че е налице съгласие за приемане на електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции, като всички съобщения и призовки до страната ще бъдат връчвани по електронен път – посредством ЕПЕП, с приложение фикцията за връчване по чл. 41а ал.1 ГПК, приложима при ползване на портала за комуникация със съда.

УКАЗВА на страните, че посочването от пълномощник на страна, задължена да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50, ал. 5 ГПК, на съгласие за уведомяване чрез ЕПЕП се приравнява на избран от упълномощителя начин за електронна комуникация със съда по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК, като предупреждава тази страна, че оттегляне на съгласието на пълномощника при липса на посочен друг начин на сигурно връчване се приравнява на неизпълнение на законово задължение, осуетяващо своевременно уведомяване и съдът може да наложи глоба на лицето, неоснователно отложило делото по арг. на чл. 92а ГПК или поради неизпълнение на дадените с настоящото определение указания на осн. чл. 89 ал.1 т.2 ГПК, както и ще възлага на тази страна разноски за изготвяне на преписи от електронни книжа, подавани от насрещната страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3