Решение № 20 от 10.01.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20212100501196 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „БРГ Поморие“ ЕООД , ЕИК 205331248, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Сердика“ № 2Б, ет.1, подадена чрез пълномощник адв.Радка Тетрадова, против решение № 260095/21.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 621/2020 г. по описа на РС-Поморие, с което е отхвърлен предявения иск от „БРГ Поморие“ ЕООД за осъждане на ответника В. А. И.., роден на ********** г., гражданин на Р. Ф., с адрес в РБългария – гр.П., комплекс „******“, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ № 26, адв.Таня Пеева, да заплати на „БРГ Поморие“ ЕООД сумата в размер на 7713.80 лв., представляваща задължение по два договора за поддръжка и управление на комплекс „BULGARIAN ROSE GARDENS“, ведно със законната лихва от 13.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. С решението „БРГ Поморие“ ЕООД е осъдено да заплати на В. А. И.. сумата от 840 лв. за разноски по делото.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи се, че независимо от изричното уточнение от ищеца за сключен обикновен облигационен договор за поддръжка и управление, а не такъв по чл.2 ЗУЕС, както и че комплексът не е от затворен тип, районният съд неправилно е приел, че сключените договори са нищожни като противоречащи на ЗУЕС 1 и ЗС с мотива, че „предвидените в ЗУЕС форми на управление изключват възможността, когато не е налице затворен комплекс да се сключват договори с всеки собственик“. Според въззивника, ПРС не е обсъдил доводите на ищеца, като приемайки, че не е налице договор по чл.2 ЗУЕС не е обсъдил въпроса дали е налице друг договор, обвързващ страните – за поръчка, услуга и др. В тази връзка се сочи, че по делото е безспорно сключването на процесните договори през 2012 г., по които ответникът е изпълнявал задълженията си до 2018 г., като е заплащал дължимата такса, но през 2018 г. ненадейно е решил да спре плащанията и е оспорил тези договори като нищожни, поради липса на форма. Сочи се, че договорите от 26.03.2012 г. са сключени в обикновена писмена форма с лице различно от инвеститора и не се преследват забранени от закона цели, поради което не противоречат на закона и не са нищожни поради липса на форма, като липсата на договор по чл.2 ЗУЕС не влече автоматично недействителност на всички други договори за управление, каквито отделните етажни собственици са сключили с ищцовото дружество. Според въззивника, по делото не се твърди наличие на взето решение на ОС на ЕС относно поддръжката на общите части, поради което и доколкото отделният етажен собственик е самостоятелен правен субект, няма пречка същият от свое име да сключи договор с трето лице с посочения предмет и такъв договор не противоречи на закона и добрите нрави, а след като собственикът доброволно се е съгласил да заплаща възнаграждение на изпълнител за поддържане на общите части в комплекса, той е обвързан по отношение на вида услуга и нейното заплащане. В тази връзка се сочи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по което са възникнали задължения за плащане и те не са обвързани от изпълнението на възложената работа, поради което се счита за неоснователно твърдението, че ищецът не е изпълнил своите задължения по договора. Поради това се счита, че не трябва да се изследва дали за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. ищецът е изпълнявал задълженията си по договора и събраните в тази връзка свидетелски показания са ирелевантни. Според въззивника, поведението на ответника и направените от него възражения разкриват всички белези на злоупотреба с право, а даденото от съда правно разрешение не води до създаване на безспорност и установеност в отношенията между страните. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия В. А. И.., подаден чрез пълномощника адв.Таня Пеева. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи, като се изразява съгласие с изводите на районния съд. Моли се за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ПРС като правилно и законосъобразно. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като 2 прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на „БРГ Поморие“ ЕООД против В. А. И.., за заплащане на сумата общо от 7713.80 лв., представляваща задължение по два договора за поддръжка и управление на комплекс „BULGARIAN ROSE GARDENS“ от 26.03.2012 г. по фактури, както следва: фактура № 350/28.07.2020 г. – 2393.94, фактура № 457/28.09.2020 г. – 2659.93 лв. и фактура № 458/28.09.2020 г. – 2659.93 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът В . И . е собственик на апартамент и гараж, находящи се в комплекс „BULGARIAN ROSE GARDENS“ в гр.Поморие, като на 26.03.2012 г. между него и „Бългериън роуз гардънс“ ЕООД е сключен договор за поддръжка и управление на комплекса. По силата на договора, мениджърът се е задължил срещу заплащане да поддържа и провежда организационното, техническо и административно управление в комплекса, а от своя страна ответникът се е задължил да плаща на мениджъра годишна такса в размер на 5 евро на кв.м. за гаража и 12 евро на кв.м. за апартамента, като се твърди, че д о края на м.ноември 2016 г. ответникът е заплащал задълженията си по двата договора. На 28.12.2018 г. мениджърът „Бългерийн роуз гардънс“ ЕООД е прехвърлил на ищеца „БРГ Поморие“ ЕООД всички свои права и задължения по всички сключени договори за управление и поддръжка на комплекс „BULGARIAN ROSE GARDENS“, за което И. е бил уведомен на 08.11.2019 г . Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на годишна такса за поддръжка и управление на комплекса з а периода 2018 г.-2020 г., за което са издадени фактура № 350/28.07.2020 г. – задължение за 2018 г. в размер на 2393.94, фактура № 457/28.09.2020 г. – задължение за 2019 г. в размер на 2659.93 лв. и фактура № 458/28.09.2020 г. – задължение за 2020 г. в размер на 2659.93 лв., или общо дължимата сума възлизала на 7713.80 лв., която се претендира с настоящия иск. В допълнителна молба ищецът е уточнил, че в случая не се касае за комплекс от затворен тип и договорите с ответника не са сключени на основание чл.2 ЗУЕС, а претенцията е за изпълнение на поети договорни задължения. В съдебно заседание е уточнено, че дължимата за 2018 г. сума е в размер на 200 лв. за гаража и 2193.94 лв. за апартамента, а за 2019 г. и 2020 г. сумите са еднакви – 277 лв. за гаража и 2382.93 лв. за апартамента. Ищецът е ангажирал писмени доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД.

В депозирания писмен отговор ответникът В. А. И.. е оспорил исковата претенция като неоснователна със следните възражения – комплексът не е такъв от затворен тип; процесните договори не са сключени между надлежни страни, тъй като „Бългериън роуз гардънс“ ЕООД не е инвеститор, каквото е изискването на чл.2 ЗУЕС; договорите не са сключени в предвидената от закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите. В тази връзка, ответникът счита, че договорите са нищожни поради противоречие със закона и при двете форми на управление на сградите, както и нищожни поради липса на предписаната от закона форма при управление по чл.2 ЗУЕС. Според ответника, ако ищецът, счита че обектите се намират в сграда, спрямо която се прилагат правилата на 3

ЗУЕС, то управлението на комплекса е чрез ОС на ЕС, а не чрез договор. На следващо място, ответникът счита, че не дължи претендираните суми, тъй като мениджърът не е изпълнявал задълженията си по договора, за което е изложил съображения. Отделно се счита, че договорът за цесия също е нищожен, поради липса на индивидуализация на вземанията, както и поради невъзможен предмет, тъй като прехвърленото вземане не съществува, поради нищожност на договорите за поддръжка и управление. Счита се също, че с договора за цесия цедентът е прехвърлил задълженията си по процесните договори за поддръжка и управление, което представлява заместване в дълг, за което е необходимо изричното съгласие на кредитора, съгласно чл.102 ЗЗД, а такова в случая не е давано от ответника. Ответникът е ангажирал гласни доказателства.

В първото по делото съдебно заседание на 26.01.2021 г., с определение по чл.146, ал.1, т.4 ГПК районният съд е обявил за безспорно между страните, че собствените на ответника имоти се намират в комплекс, който не е от затворен тип.

С първоинстанционното решение ПРС е приел, че предвид безспорното по делото обстоятелство, че процесният комплекс не е от затворен тип, управлението и поддръжката на общите части не се извършва по реда на чл.2 ЗУЕС, а е подчинено на предвидения в ЗУЕС специален ред и този ред не може да бъде дерогиран от отделните етажни собственици. В тази връзка, е прието, че сключените между „Бългериън роуз гардънс” Е О ОД и ответника два договора за поддръжка и управление са нищожни, поради противоречието им на ЗУЕС и ЗС, тъй като предвидените в ЗУЕС форми на управление на етажната собственост изключват възможността, когато не е налице затворен комплекс да се сключват договори със всеки собственик за поддръжката и управлението на общите части.

Договор за възлагане дейността по поддържка и управление на общите части, може да се сключи само след като ОС на ЕС е приело решение тази дейност да се възложи на трето лице, като в този случай договорът следва да се сключи от упълномощено от общото събрание лице и е недопустимо всеки отделен собственик да сключва договор за управление и поддръжка на припадащите м у се идеални части от общите части на сградата, предвид тяхната неделимост, а по делото не се твърди и не са представени доказателства да е проведено ОС на ЕС, на което да се взето решение дейността по управление и поддържка да е делигирана на трето лице. Отделно е прието, че реда по чл.2 ЗУЕС е неприложим, предвид категоричните твърдения на страните, но дори и комплексът да е от затворен тип, договорите пак не биха породили правни последици, тъй като н е са сключени в предвидената форма с нотариална заверка на подписите. По горните съображения, ПРС е приел, че сключените договори между „Бългериън роуз гардънс“ ЕООД и В.И. са нищожни и не са породили правни последици, поради което и претендираните суми от ищеца, на когото „Бългериън роуз гардънс“ ЕООД е прехвърлило правата си, не се дължат от ответника, поради което е отхвърлил предявените искове като неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че първоинстанционното решение е валиден и 4 допустим съдебен акт.