Решение № 1012 от 23.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1012 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120203123 по описа за 2025 година Производството пред съда е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е започнало с подадената жалба от Д. А. С. с ЕГН ********** с адрес в ****** и с адрес за съдебна кореспонденция в **** чрез адв. К. Т. АК-Бургас, срещу наказателно постановление №24-0431-000403 от 11.09.2024г издадено то началник сектор в ОДМВР-Бургас, началника на І-во РУ-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.94 ал.3 изречение второ от ЗДвП е наложено административно наказание глоба размер от 200 (двеста) лева на основание чл.178е от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменено НП като незаконосъобразно, издадено при неспазване на установената в закона форма, при съществено нарушение на административно производствените правила, неизяснена фактическа обстановка и при противоречие с материалните норми. Сочат се нови писмени доказателства. Алтернативно се моли съдът да счете нарушението за маловажно по смисъла на чл.28 ЗАНН и да отмени обжалваното НП. Претендират се разноски, представя се списък на разноските по чл.80 ГПК и в договора за правна защита и съдействие е вписана сума.

Административнонаказващият орган- началника на І-во РУ-Бургас редовно призован не изпраща представител. Не взема отношение по жалбата.

Представя писмени доказателства и доказателствени средства. Не 1 претендират разноски.

От преписката е видно, че наказателното постановление е връчено на 21.08.2025г (лист 28 от делото). В преклузивния 14 дневен срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, на 04.09.2025г (лист 2 от делото) е била депозирана жалба чрез административнонаказващия орган Община Бургас до съда (лист 3 от делото).

Жалбата изхожда от легитимирано лице посочено в НП като нарушител, подадена е срещу годен за обжалване акт и пред материално и териториално компетентен съд. Съдържа изискуемите от закона реквизити и съдът счита, че жалбата е процесуално допустима. Производството пред РС-Бургас е редовно образувано.

Като взе предвид събраните по делото доказателства, БРС намира за установено от фактическа страна следното:

Наказателно постановление №№24-0431-000403 от 11.09.2024г издадено то началник сектор в ОДМВР-Бургас, началника на І-во РУ-Бургас, е издадено на основание акт за установяване на административно нарушение с бланков № 1072777 от 19.06.2024г. (лист №27 от делото). Видно от текста на акта, на 19.06.2024г, в 17,42 часа, в **** актосъставителят Г. К. в присъствието на свидетеля С. А. и двамата инспектори при І-во РУ-Бургас при осъществяване на контрол по ЗДвП в района на **** установили спрян лек автомобил марка „Субару“ модел „Аутбек“ с рег.№****, заемащ цялата пешеходна зона по ширината на тротоара. В автомобила нямало водач и била направена един брой снимка (лист 36 от делото). Автомобилът бил със снети предни стъкла.

Свидетелят К. със служебния таблет решил да установи чия собственост е автомобилът. В това време до него се приближило лице от мъжки пол и се представило за водач на спрелия автомобил. Свидетелят А. поискал от лицето документите му за самоличност и документите на автомобила. Лицето отговорило, че не може да представи никакви документи, тъй като били предмет на кражба. Тогава било поканено до служебния автомобил за проверка на самоличността му. След като било установено се оказало, че това лице е жалбоподателят С.. Бил предупреден, че за констатираното нарушение ще му бъде съставен фиш и наложена глоба. Съставен бил фиш, но жалбоподателят отказал да го подпише, за което му бил съставен АУАН (лист 12 от делото). В акта като нарушена била посочена нормата на чл.94 ал.3 ЗДвП, съгласно която се допуска престой и паркиране на МПС с допустима 2 маса до 2,5 тона върху тротоар , само на определени от собствениците на пътя или администрацията на пътя, ако откъм сградите остава най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Връчен бил акта за запознаване. Жалбоподателят го подписал без възражение и получил екземпляр от акта.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН постъпили писмени възражения по акта (лист 32 и 33 от делото). В тях жалбоподателят С. твърди, че е бил спрял, а не паркирал на мястото, което водело към подход и навлизане в частен името, пред който имало рампа, която според представената КККР от 2009г на изпълнителния директор на АГКК, този подход не е бил част от тротоара и съставлявал изцяло част от двор (лист 13 от делото). Възразява относно описанието на мястото на нарушението като твърди, че на *****.

Като взел предвид акта и писмените доказателства към него, както и фотоалбума приложени в административнонаказателната преписка, направените писмени възражения, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление №24-0431-000403 от 11.09.2024г с което за извършено нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба размер от 200 (двеста) лева на основание чл.178е от ЗДвП.

От показанията на разпитаните по делото свидетели К. и А. и от писмените доказателства и доказателствени средства се потвърждава описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка.

Съдът кредитира свидетелските показания като ги намира за безпристрастни и логически последователни.

С оглед изложената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и в предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

По същество съдът счита, че от събраните доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл.94 ал.3 изречение второ от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба допуска се паркирането и престой на МПС с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или от администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако от към страната на сградата остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване.

Жалбоподателят С. не отрича, че е спрял автомобила на мястото описано в акта и в НП, но отрича това място да е било тротоар, а рампа към частна собственост. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за спора, тъй като 3 независимо каква собственост е, няма данни това място да е било определено от някого за престой или паркиране.

С оглед изложеното съдът счита, че нормата на чл.94 ал.3 изречение второ от ЗДвП е приложима.

Налице са елементите от състава на нарушението и отговорността на жалбоподателя е ангажирана законосъобразно. Извършеното нарушение се доказва по несъмнен начин от събраните по реда на НПК писмени доказателства, от свидетелските показания, както и приети от съда нови писмени доказателства. По категоричен начин се доказа, че жалбоподателят е спрял управлявания от него лек автомобил върху част от тротоар, което място е извън определените от собствениците или на общинската администрация места за паркиране.

Доказа се по несъмнен начин от обективна страна административното нарушение.

От субективна страна административното деяние е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК.

Правилно и законосъобразно е избрана и административнонакателната разпоредба на чл.178е от ЗДвП. Съгласно административнонаказателната разпоредба чл.178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лева лице паркирало ППС върху тротоари в населените места извън разрешените от администрацията места за паркиране. Нормата на чл.178е ЗДвП е била изменена с ДВ бр.64/2025 г влязло в сила на 07.09.2025г в частта относно размера на наказанието, което е вече в размер от 100 лева. Съгласно чл.3 ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по–благоприятна за нарушителя.

В тази част НП следва да бъде изменено като очевидно по-благоприятна се оказва нормата на чл.178е от ЗДвП от 07.09.2025г (ДВ бр.64/2025г). Наложена глоба в размер от 100 лева, по мнение на съда, се явява справедлива и това наказание би постигнало целите на закона визирани в чл.12 ЗАНН.

Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление №24-0431-000403 от 11.09.2024г издадено от началник сектор в ОДМВР-Бургас, началника на І-во РУ-Бургас, с което за извършено нарушение на чл.94 ал.3 изречение второ от ЗДвП е наложено на Д. А. С. с ЕГН ********** с адрес в ****** и с адрес за съдебна кореспонденция в **** чрез адв.К. Т. АК-Бургас административно наказание глоба размер от 200 (двеста) лева на основание чл.178е от ЗДвП, в частта му относно размера на наказанието като НАМАЛЯВА глобата от 200 (двеста) на 100 (сто) лева.

ПОТРЪЖДАВА наказателно постановление №24-0431-000403 от 11.09.2024г издадено от началник сектор в ОДМВР-Бургас, началника на І-во РУ-Бургас в останалата му част.

4

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5